И както народът се забавляваше с бруталните цени на черешите и ЦУМ-гейт, като съчиняваше вицове по щекотливите теми, на главите ни се изсипа и т.нар. „нацистки скандал“. На пръв поглед също толкова нелеп, но само на пръв. И с доста по-сериозен потенциал да ни вкара в международни разправии. В Брюксел сигурно още се чудят, какво означава абревиатурата ЦУМ. Накрая, след солидната реклама, като нищо няколко белгийски бутика могат да се преместят в големия магазина на Гергов. Този проблем си остана за наша консумация. Както и черешовия. В края на краищата, никой не ни кара с пистолет на челото да купуваме костилковия плод за 100 лв килото.
В нашата малка общност, където отдавна е казано, че всички сме братовчеди, сме склонни да подминаваме, оправдаваме и неглижираме ред въпроси, които в други страни биха предизвикали обществени трусове. Да раздаваме опрощение с лека ръка за „такива глупости“. И подобно снизхождение нека не се бърка с изконно благородство, втъкано в националния ген. В случая с клетниците Павел Тенев и Иво Антонов, подгонени от работните им места заради глупавите снимки с изпънати ръце в нацистки поздрав, сме на път да ги обявим за изгорели мърцина.
Тенев дава интервю след интервю с насълзени очи, а подквасения с ориенталски сериали телезрител цъка с език за горкото момче. Антонов пък качи кръвното и се самобичува, като определи постъпката си за незряла. Интересно, колко дълго продължава този процес на съзряване, щом от 18 години е служител на министерството на отбраната. В края на краищата ум царува, ум робува, ум патки пасе. Крайно време е да проумеем, че колкото и да се струва формално за някои, ние сме в ЕС. И всичко, случващо се у нас, се случва и там.
Част ли сме от обединена Европа? Част сме.
Германия ли е водещата там? Тя е.
Как се отнасят към нацистката символика там? Зле. Меко казано. Ако имате неблагоразумието да подемете разговор за Хитлер, недай си боже виц за него, пред германец, това би сложило край на взаимоотношенията ви.
Дано Тенев и Антонов са разбрали какво и защо ги сполетя. И че в това няма нищо свръхестествено или извратено. Публичните фигури би трябвало да имат изграден рефлекс към това, кое е редно и кое не при публичните им изяви. И да знаят тънката граница. А фейсбук отдавна е част от Биг Брадъра, в който живеем. Този рефлекс се изгражда благодарение на опита и интелигентността. Но ако второто в един момент е дало „заето“, първото е напразно прахосване на време.
След несръчния опит на Валери Симеонов, намесил и Бухенвалд в оправдателната си тирада, да защити квотния си патриот Тенев, ситуацията почти излезе от контрол. Напълно естествено БСП и ДПС скочиха с настояване за оставката на вицепремиера. Опозицията чака златния си шанс за произвеждане на шум и усилва „волумето“, колкото може. И ГЕРБ, и патриотите на тяхно място биха сторили същото. Към възмутените се присъедини и Веселин Марешки, излязъл най-после, при това с охота, от ролята си на екшън герой от северното Черноморие. Сега навярно се изживява като крупен държавник на фона на „зиг хайл“-клетниците.
А Европа? Пука ли й за скандала? Или както си затвори очите за участието на Обединените патриотите, част от тях обявени не на шега за фашисти от нея, в управляващата коалиция, така ще се направи на задрямала и в този случай. Засега реагираха единствено европейските либерали, част от които е ДПС и Сергей Станишев, в качеството си на лидер на ПЕС. Най-важните обаче, ЕНП и Меркел, мълчат. Все още.
Ако в края на краищата Брюксел разтури управляващата коалиция у нас, на Борисов не му остава нищо, освен отново да отиде на избори. Той това го умее – кога с основание, кога на инат. И нищо чудно, ако саморазпусналите се десни някак се обединят, отново да ги приюти в коалиция. За сметка на патриотите. При които се оказа, че кротък Сидеров е необходимо, но недостатъчно условие. Волен положи усилия и е неузнаваем. Валери Симеонов обаче остана верен на себе си. И сега със свито сърце очаква обаждане на Меркел до Бойко по неговия въпрос. А после - пълна неизвестност...