През последните няколко месеца медиите са пълни със заглавия за руска намеса в изборите в САЩ чрез хакерски атаки. На 5-ти януари пред комисията в сената вече бившия директор на Националното разузнаване на САЩ Джеймс Клейпър заяви, че „руснаците имат дълга история на опити за намеса в американските избори и изборите на други народи“. Това се е случвало още през 60-те години на миналия век по време на Студената война. Все пак според Клейпър намесата през 2016 г. е безпрецедентна. Все пак обаче можем да си припомним и малко от сагата преди 80 години.
Това пише в свой анализ за War on the Rocks Иан Джонсън.
Намесата от 2016 г. е еманацията на съветските усилия по време на Студената война, когато чрез фалшиви новини и финансиране на опозиционни лидери, упражняваха лостове за влияние над Запада. Те бяха наложени още от Сталинисткия период. Тези методи бяха използвани за пръв път през 30-те години, когато САЩ почти не разполагаха със средства за контраразузнаване. До началото на Сутдената война руснаците бяха наистина способни да влияят на американската политика спрямо Русия и да получават информация. Едва с разширяването на ФБР и реорганизирането на Комитета за неамерикански дейности, съветското влияние над американската държава намаля.
Иронията е, че Комитета за неамерикански дейности беше построен върху основи, положени от някой, свързан със съветското разузнаване. Това беше демократът от Ню Йорк Самюел Дикстейн. Той привлече вниманието на Москва, когато помагаше на съветските агенти да получат фалшиви паспорти и идентичности през 1937 г. Скоро обаче той предложи по-сериозна примамка. Дикстейн беше основател на Комитета за неамерикански дейности. Така, че конгресменът участва активно в разузнавателната дейност на страната. Той предложи да предаде информация за антисъветските дейности на руски имигранти в САЩ. Той работи съвместно с разузнавача Питър Гуджейт, който работи под прикритието на руски дипломат. Гуджейт с нетърпение пише на съветските власти. Според него руснаците ще могат да получат информация за привържениците монахрхистите, нацистите и Леон Троцки.. До 1938 г. съветски служители превеждат на Дикстейн $ 1250 месечно и инвестират сериозна сума в предизборната му кампания.
Да имаше конгресмен на заплата беше голямо постижение, но Гуджейт имаше по-големи планове. Той вижда доста интересни фигури, особено сред демократите, които са влезли в администрацията на Белия дом през 30-те. Според него НКВД трябва да помогне с пари на внимателно подбрани конгресмени за тяхната предизборна кампания.
Така съветското разузнаване щеше да може да определя законодателните действия на САЩ. Реакцията на Москва е положителна. От там предлагат дори в списъка с цели да се добави и закупуването на вестник. Така ще може да се окаже допълнителна подкрепа за избраните кандидати и да се покаже критична гледна точка към американската вътрешна политика. Планът се е забавил заради разходи, оценявани на между половин и един милион долара. През това време обаче Дикстейн изнася няколко забележителни речи, в които атакува разследвания на Комитета за неамерикански дейности.
Въпреки това връзките на Дикстейн с НКВД скоро ще замръзнат. Чистките на Сталин бяха в ход, и основните сподвижници на конгресмена щяха да бъдат отзовани и ликвидирани. До 1940 г. от НКВД щяха напълно да се откажат от Дикстейн, за който бяха похарчили много пари. Той пък и така не им беше предоставил сериозна документация.
Кампанията за изкупуване на вестници щеше да продължи. Това щеше да стане без Гуджейт, който вече беше ликвидиран в чистките на Сталин. Може да се каже, че така се родиха и фалшивите новини. Това са измислени информации, представени като факти, с които се влияе на американската политическа сцена. Руснаците вече бяха изградили добра машина за това, докато се опитваха да прикрият престъпленията в страната през 30-те години.
Това ще си остане любимо съветско оръжие в периода на Студената война. През 1985 г. „Voice of America” ще отбележи, че съветското разузнаване добре осъзнава ролята на американските медии. Съветски агенти, често щяха да използват чуждестранни кореспонеднти за разпространяване на пропагандни статии. Тази практика се разгърна още през 30-те чрез леви симпатизанти.
Така през 1938 г. комунистическият агент успя да закупи изданието „Blue Ridge Herald“. За редактор беше привлечен и Майкъл Стрейт, който беше основател на „The New Republic”. Той използва семейното си състояние, за да субсидира прокомунистически вестник във Великобритания - „Daily Worker“. Изглежда обаче, че той имаше малко влияние в Daily Worker“ по онова време. Вместо това има длъжност в Държавния департамент, където събира информация основно по икономически въпроси. До 1941 г. той губи интерес към международния комунизъм. Съветските представители се опитват да го накарат отново да работи за НКВД. В крайна смета той прекратява отношенията си с организацията.
Усилията на други места се оказват по-успешни. Ким Филби става журналист, след като е бил съветски агент през 1934 г. През 1937 г. получава предложение да отрази Испанската гражданска война за “Times”. Съветските му сътрудници искат той да отрази бойните действия на Франко и вероятно да отразява събитията по съветски начин. Според някои доказателства той дори може да е бил натоварен с мисия да ликвидира Франко, която очевидно не е изпълнил. Филби ще се присъедини към специалния оперативен отдел на британското разузнаване, а след това и към МИ-6 през 1941. Той ще служи вярно на съветските цели до бягството с в Русия през 1963 г.
Филби беше най-известният пример за цяло поколение леви журналисти и редактори, които получиха финансиране и насоки от Москва през 30-те години на миналия век. До 1941 г. НКВД имаше 22 журналисти, които работиха като агенти само в САЩ. Имаше още повече хора, които се движеха в тези кръгове. Техните двойни роли се сблъскваха и с проблеми. Те бяха свързани с покриването на съветския терор и пакта Рибентроп – Молотов от 1939 г. Те обаче действат в подкрепа на съветските интереси с началото на Втората световна война.
Набирането на конгресмени и приятелски журналисти не бяха най-очевидния опит за намеса в американската политика на НКВД. Доналд Тръмп не беше първият кандидат за президент, който получи определена руска помощ в кампанията си. Първият такъв случай е от 1944 г.
Тогава демократите около президента Рузвелт се опитват да отстранят бившия вицепрезидент Хенри Уолъс от предизборната борба. Те правилно го възприемат като твърде симпатичен на комунистите и емоционално нестабилно. Така те убеждават Рузвелт и останалите демократи в това, че Хари Труман е много по-подходящ за тази роля.
Уолъс е огорчен и решава да използва информацията, която е придобил като вицепрезидент. Той веднага търси среща с Анатоли Горски и началника на дирекцията на НКГБ. На срещата той разказва за отношението на администрацията на Труман към СССР. Той разкрива и намерението на президента да покани съветски учени, за да разбере повече за ядрената програма на страната. Говори за политически разногласия, като желанието на Уолъс да предаде ядрения арсенал на САЩ на Съвета за сигурност на ООН. Разбира се за две групи, които търсят влияние над Труман. Едната е не толкова просъветска, а другата е антисъветска.
Разговорът е документиран и изпратен в Москва. От там обаче отказват да финансират Уолъс, който би задал голямо съветско влияние в американската политика, което щеше да е отрази на развитието на Студената война.
Въпреки успехите на руското разузнаване, неговите мечти да купува гласове и американски избори останаха неосъществени. Точната роля на руското разузнаване по време на кампанията през 2016 г. остава неизвестна, но без съмнения тези, които изградиха руските разузнавателни мрежи през 30-те, ще останат горди. Те също имат своята роля.