В памет на моето момче - КРАСИ!
СПИШ ЛИ СПОКОЙНО, СЪДИЯ МИЛЕВ?
"Аз съм Янко Енев от Горна Оряховица - обикновен, тих и скромен български родител. Така, тихо и без обществено внимание, изпратих рожбата си към онзи, другия свят, за който всички твърдят, че бил по-добър. Дано да е така... България не разбра, че през октомври 2017 г. погребах детето си на 20 години.
Не организирах митинг или протест на лобното му място. Не извиках медиите. Нямаше репортаж по новините. Не написах на никого. Тихо и самотно останах с дълбоката и непосилна, разкъсваща болка от нелепата загуба. Ще кажете - много хора се сблъскват с тази съдба, не съм единствен. Така е, но трудно родителското съзнание осмисля и приема, че детето му е погубено като пешеходец, помляно на тротоара от безразсъден шофьор.
Янко Янев със сина си Красимир
За сърцето няма да говорим, него могат да го разберат само хора, които са преживели моята трагедия. Като например, близките на другия пешеходец, загинал на място в това пътнотранспортно произшествие. Та ето я равносметката от черните хроники - петък, 13.10.2017 г., катастрофа, 18-годишен, неопитен, самонадеян шофьор, притежаващ книжка от месец, две жертви - на 20 г. и на 40 г., правомерно движещи се по тротоара, средна телесна повреда на петнадесетгодишно момче. За мен обаче статистиката е болезнено лична, без да съм фаталист. Не знам и не искам да знам причините. За мен измеренията са други - НЯМА ГО ДЕТЕТО МИ. И НЯМА ДА ГО ИМА ВЕЧЕ. ТОЙ Е МЪРТЪВ. УБИТ. В резултат на катастрофата момчето ми изпадна в мозъчна смърт. Дарихме органите му на четирима нуждаещи се. Бяха извършени четири животоспасяващи за тези хора трансплантации. Ирония ли е, благородство ли е, утеха ли е...? Всеки търси своето обяснение.
Една година по-късно - 2 октомври 2018 г., Великотърновски окръжен съд, НОХД 311/2018. Подсъдимият съжалява - сигурно е така, животът му се е преобърнал, страшно е, неизвестно..., но е жив. Колко ли е тежко за родителите му - вероятно неописуемо и влудяващо... и аз съм родител, разбирам ги ...., но те имат живо дете. Подсъдимият се извинява - на мен ми е безразлично... Признава се за виновен... хм, добър ход - съкратено съдебно следствие. Много съжалява за стореното, разбира се. Отекват думите на защитника - млад е, да му дадем шанс да се поправи... Да се поправи, след като е извършил нещо непоправимо за две семейства. Защитникът му хладнокръвно и разпалено обяснява колко добър ученик бил и че ще става студент - това му е работата на адвоката, но мен не ме интересува... Може и да е вярно, може и да не е - днес всички са добри ученици.
А ако търсим реципрочност на добрината - моето момче спаси четирима със смъртта си, а убиецът му завърши училище с отличие, отпразнува бала си и ще става студент. В съда сме, за да разберем как ще бъде овъзмездена една-единствена конкретна постъпка на този добър ученик. Тягостно и мъчително е, но моментът наближава. Последната изнемощяла и отчаяна бащина дума пред съдията е молба за ефективна присъда. В ушите и сърцата ни на опечалени родители на двете мъртви момчета обаче и досега кънти произнесената присъда: ТРИ ГОДИНИ УСЛОВНО. Е, сигурно наистина е бил много добър ученик!!! И млад, разбира се! След глътка отрезвяване се питам какво ли означава съразмерност и цел на наказанието, за които сме чували по телевизията. Дали това се има предвид?!?
Това ли е смисълът на закона? Аз съм родител, чието дете никога няма да протегне отново ръка към мен, няма да срещна погледа му, гласът му ще чувам само насън... Сигурно заради това не разбирам постановената присъда. Защо за други престъпления без причинена смърт извършителите лежат в затвора? Въпросите са много, но всички потъват в мълчание. Дали не трябваше да дам гласност на ужаса, който преживях преди година и с който живея и днес! Вярно, че в правото няма морал, но в очернената ми душа наред до страданието по непрежалимото ми чедо нагло и безпардонно се насади и усещането за безнаказаност и несправедливост. Надявам се с това писмо и гласността на моята болка по някакъв начин да постигнем така чаканата и жадувана справедлива ефективна присъда. В памет на моето момче - КРАСИ!
СПИШ ЛИ СПОКОЙНО, СЪДИЯ МИЛЕВ?"
Янко Янев
...
ИРОНИЧНОТО Е, ЧЕ преди 11 г. съдия Теодор Милев е хванат да шофира пиян, осъден е за за престъпления по служба, а накрая му броят 60 000 лв. и го връщат в съда, припомня великотърновското издание "Борба", споделяйки и още подробности за него.
ТЕОДОР МИЛЕВ Е СЪДИЯ ОТ КАРИЕРАТА. Бил е председател на съда в родния си град Горна Оряховица, после управлява Окръжния съд във В. Търново. По времето на 63-годишния днес магистрат Съдебната палата в старата столица имаше славата на място с колоритно барче на партера, където се предлагаше алкохол. Едва след като той вече не бе съдебен шеф, кръчмата бе премахната. Съдия Милев обаче влезе с лоша слава в публичното пространство през 2007 г. Тогава бе заловен в Горна Оряховица да кара леката си кола с 1,7 промила алкохол. В началото на март 2010 г. Окръжният съд във Варна окончателно осъди съдията на 6 месеца пробация и поправителен труд за същото време плюс 10% удържане от заплатата, като времето на наказанието не се признава за трудов стаж. За това престъпление магистратът обаче не бе отстранен от работа.
ПРЕДИ 8 Г. ПРОКУРАТУРАТА ИЗНЕНАДВАЩО ПОВДИГНА ОБВИНЕНИЕ на бившия съдебен шеф Милев и на вещо лице за престъпления по служба и нанесена вреда на бюджета в размер на 27 000 лева от 2004 г. до 2007 г. Вещото лице Симеон Симеонов пък бе изправен пред Темида, защото определил месечен наем за 72 кв. м в центъра на старата столица от 216 лв. на месец вместо за 923 лв. Правистът и експертът извършили неправомерните действия заради облаги в полза на бившия огняр на Съдебната палата Христо Анев, пишеше в обвинителния акт на Софийската градска прокуратура. Въпросните бараки до съда във В. Търново бяха съборени по времето на следващия съдебен шеф Даниел Минов.
ТЕОДОР МИЛЕВ БЕ ОТСТРАНЕН ОТ ДЛЪЖНОСТ КАТО СЪДИЯ ВЪВ ВТОС С РЕШЕНИЕ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ до приключване на въпросното наказателно от общ характер дело. След това магистратът бе напълно оправдан по него, а съдебният съвет го върна на работа. Като компенсация за времето, през което е бил отстранен от длъжност, му бяха платени близо 60 000 лв. заради това, че не е бил на работа близо 24 месеца. Така съдия, хванат да пие и да кара и осъден за това и после подсъдим за престъпление по служба, бе върнат в храма на Темида и продължи да правораздава. Ще го прави още две години, защото магистратите у нас се пенсионират на 65 г.
ПОСЛЕДНАТА ПРИСЪДА, КОЯТО СКАНДАЛИЗИРА социалните мрежи и всички медии, беше 3 г. условно с 5 г. изпитателен срок за смъртта на двамата мъже на тротоар в Горна Оряховица. 20-годишният Красимир и 40-годишният Димитър бяха прегазени от млад шофьор на 18 г. преди една година. В началото на октомври съдебен състав на ВТОС с председател Теодор Милев определи условното наказание за Антон Иванов, който вече е на 19 г. Той се призна за виновен и делото мина по съкратеното съдебно следствие. Случаят нямаше да стане национален скандал, ако бащата на Красимир не бе написал сързераздирателното си писмо до различни медии срещу тази присъда, която ще се обжалва. Предвиденото наказание за причиняване на смърт при катастрофа е от 5 г. до 15 г. лишаване от свобода. Престъплението се води неумишлено все още въпреки бунта на близки на жертви в цялата страна. Но Теодор Милев е приел, че за две жертви и едно ранено момче при тази пътна драма може да се даде условна присъда!
ПРОКУРАТУРАТА СЪЩО ЩЕ ПРОТЕСТИРА УСЛОВНАТА ПРИСЪДА, съобщиха вчера от институцията. Искането е за ефективно наказание, защото шофьорът е управлявал автомобила със 72 км вместо позволените 50 км в града. Заради това се качил на тротоара и е сгазил двамата пешеходци, от които Димитър загива на място, а Красимир два дни по-късно в болница, без да излезе от кома. В колата на Антон Иванов е бил 15-годишен младеж, който бе тежко ранен по време на катастрофата.