Ако Украйна не бе предала ядреното си оръжие на Русия, щяхме ли да сме свидетели на подобни провокации?
Украйна е член-основател на Съветския съюз. Малко хора знаят, че тя е и основател на Организацията на обединените нации, като през годините на Студената война имаше отделно представителство в ООН. Подписът на украинския президент стои под Беловежките споразумения, благодарение на които Русия утвърди своя суверенитет.
Не бива да забравяме, че след разпада на СССР голяма част от съвместния военен арсенал по право се полагаше на Украйна. Разпространението на ядреното оръжие тогава притесни Вашингтон и Лондон. След силен натиск от тяхна страна през 1994 г. Украйна подписа Будапещенския меморандум, с който се присъедини към Договора за неразпространение на ядрените оръжия и предаде своя ядрен арсенал на Русия. Тогава той бе третият по мощ в света.
В замяна Москва се ангажира, че: Ще съблюдава независимостта и суверенитета на Украйна и съществуващите граници. Ще се въздържа да използва сила или заплаха за използване на сила срещу Украйна. Ще се въздържа от използване на икономически натиск върху Украйна, за да повлияе на нейната политика.
Подобни гаранции бяха дадени на Беларус и Казахстан. Русия получи 81% от Съветския черноморски флот, акостирал на признатия за украински от руснаците полуостров Крим. Русия запази правото си да поддържа на полуострова въоръжени сили от 25 000 души, 24 артилерийски системи и 132 бронирани бойни машини.
След окупацията и анексията на Крим можем с тъга да констатираме, че Договорът за неразпространение на ядрените оръжия е мъртъв. Никоя държава повече няма да предаде притежавано от нея ядрено оръжие срещу каквито и да било гаранции. Днес сме свидетели как Русия се опитва да извлече допълнителни ползи от продължаващото си престъпление и нагло обявява водите на Азовско море и Керченския пролив, разделящи Украйна от Русия, за свои. С което грубо потъпква и Договора за използване на Азовско море и Керченския пролив, подписан през 2003 г. от президентите Кучма и самия Путин!
Договорът гарантира, че „Търговските кораби и военните кораби, а също така и други държавни кораби под знамената на Руската Федерация и Украйна ползват Азовско море и Керченския пролив за свободно корабоплаване“. Днес е очевидно, че подписът и поетите ангажименти от страна на Русия не струват пукната пара. Свидетели сме на нагъл опит да бъдат задушени украинските азовски пристанища.
Не бива да имаме и най-малкото съмнение, че опитите на Русия да доминира в Черноморския басейн ще продължат. Съотношението на силите в Черно море между руските военноморски, военновъздушни и сухопътни формирования и тези на НАТО вече е драстично нарушено в полза на Русия. Ще предприемат ли конкретни действия българските власти?
Призовавам всички националноотговорни политически фактори у нас да работят за пълната, а не само формална интеграция на България в НАТО, за утвърждаване на стратегическо партньорство със Съединените щати и с балканските страни от ЕС и НАТО! Време е вече България да настоява за повече присъствие на НАТО в Черно море!
Крайно време е да работим решително за изграждането на адаптираното предно присъствие на НАТО на югоизток. България може и трябва да приеме на своя територия формиромания на НАТО и от трите вида въоръжени сили. Време е за повече съвместен air policing с наши водещи съюзници - тази възможност заедно с моя екип създадохме през 2016 г., когато американски изтребители патрулираха в небето ни заедно с нашите ВВС.
Коментарът на Николай Ненчев е публикуван във фейсбук