30 години след апартейда: къде се провали Южна Африка

Стагнираща икономика, корумпирани политици, растяща пропаст между бедни и богати: 30 години след края на апартейда Южноафриканската република не може да налучка верния път. Къде се провали страната?

През 1994 година имаше много еуфория около първите свободни избори в Южна Африка и логично те бяха натоварени с огромни очаквания. Хората се редяха на опашка, за да подадат гласа си - след 27 години, прекарани в затвора, беше дошло времето Нелсън Мандела да бъде избран за президент.

Африканският национален конгрес (АНК), политическата партия на Мандела и някогашно движение против апартейда, управлява и до днес. Но равносметката за последните 30 години в „страната на надеждата" не е добра: икономиката е в лошо състояние, обществото е разделено в социален план, хората се чувстват неразбрани от политиците.

Разликите между бедни и богати се увеличават - независимо че едно от основните намерения на правителството на Мандела бе да ги преодолее и да създаде равни шансове за всички. Разочарованието от несбъднатата мечта е огромно.

Но има и важни постижения. „Успяхме да приемем една от най-прогресивните конституции в света, да утвърдим независимо правосъдие, свободна преса, свободни и честни избори", казва за Фредсон Гиленге, програмен ръководител на секцията на фондация „Роза Люксембург" в Йоханесбург. Освен това като успех той определя и направеното по отношение на правата на ЛГБТИ-общността, подобреното образование и достъпа на повече хора до електричество, жилищна площ и социални услуги.

Конституцията на демократична Южна Африка е първата в света, която забранява дискриминацията заради сексуалната ориентация. Още през 2006 година страната става петата в света и първата в Африка, която разрешава еднополовите бракове.

Корупция и борба за власт

Южна Африка все още има силно и активно гражданско общество, което отстоява правата си. Но през последните години страната пострада от разногласията в рамките на управляващата партия АНК. Борбите за власт и корупцията постоянно връщат страната назад.

Последствията: ежедневни спирания на тока (причинени от корупцията и задлъжнялостта на държавната енергийна фирма Еском), висока безработица, престъпност и бедност, нарастващи жизнени разходи.

Младежката безработица (почти всеки втори от южноафриканците под 34 години е безработен) допълнително увеличава социалната нестабилност и недоволството, понеже засилва чувството, че чужденците отнемат работните места на местните, казва Гиленге.

Разочарование от политиците

Управляващата партия от години постоянно губи доверие и на предстоящите през май избори може за първи път да падне под 50 процента.

Икономическият анализатор Даниел Зилке споделя пред ДВ, че дълбокото разочарование от АНК се разпространява все повече. Партията е „неспособна да поддържа етичните стандарти, наложени от Нелсън Мандела", смята той.

Южноафриканците са ядосани на ръководството, тъй като то е изпуснало шанса да изведе страната на върха след нейния уникален преход. „Усилията за обединяване на хората в една нация, които бяха осезаеми в първите години на Мандела, сега са се изпарили."

Вредите, нанесени от Джейкъб Зума

Страната влезе в особено дълбока криза по време на президентството на Джейкъб Зума, управлявал от 2009-а до оставката си през 2018-а. В този период той разграби страната и я доведе почти до фалит чрез своите корупционни мрежи. Южна Африка все още не се е възстановила, а клиентелизмът и сенчестата икономика са факт и до днес, подчертава Зилке.

Сривът на инфраструктурата и логистиката покрай стагниращата икономика ежедневно напомня за упадъка на някога най-богатата индустриална държава в Африка. „Населението е силно обезпокоено", уверява Зилке.

Дълбоките рани от ерата на апартейда

Критично настроените наблюдатели си задават и въпроса дали три десетилетия стигат за преодоляване на наследството от продължителния и дълбок процес на колониализъм и апартейд. Според Верне Харис, директор на фондацията „Нелсън Мандела", обществото се намира в големи затруднения. „Трябва да се запитаме защо не направихме всичко по-добре", казва той пред ДВ.

В началото на 1990-те години на всички бе ясно, че оздравяването на обществото, възстановяването му и утвърждаването на демокрацията ще трае няколко поколения. „Но се оставихме да ни подведат, че можем бързо да сложим нещата в ред. Това доведе в някои случаи до прибързани решения, които не ни помогнаха", признава Харис.

Инициативи за мир

Както казва Гиленге, в международен план Южна Африка - именно заради войната в Близкия изток опита си от времето на апартейда - се старае да заема активна роля в борбата срещу потисничеството. Затова предлага инициативи за мир, изпраща войски в държавите от региона, през декември 2023 година обвини Израел пред Международния наказателен съд в Хага, че с войната в Газа нарушава Конвенцията за предотвратяване на геноцида.

Южна Африка е разбрала, че традиционното партньорство със Запада не е балансирано и трябва да се промени. „По тази причина Южна Африка настоява за реформи в Съвета за сигурност на ООН и членува в БРИКС, където иска да се бори за честни правила и икономически партньорства", казва Гиленге и допълва: „Вероятно в бъдеще Южна Африка ще заеме по-активна роля както в Африка, така и в света".