Политолозите знаят, че съюзът между Русия и Германия за Великобритания и САЩ е много по-лошо от съюза между Русия и Китай и като цяло всяка друга геополитическа схема. Сергей Кургинян дава пример със срещата си с висш съветник на Буш, където той казва, че никога няма да има съюз между Германия и Русия, тъй като това ще означава ядрена война в Европа.
Ясно е, че САЩ ще го разпалят, а не Германия и Русия. САЩ ще воюват с Русия за Германия. И като цяло за цяла Европа. На тази основа Кургинян заключава, че Европа никога няма да приеме пълноправен съюз с Русия, просто заради собственото си оцеляване и риска да не бъде унищожена от американските оръжия. И този извод е неопровержим.
Нещо повече, стратегията на Русия, която постоянно се стреми към Европа, става ясна. Тази стратегия се основава не само на стремежите на отделните членове на нашия елит да се преместят на Запад и да станат част от него. Има и друга част, която осъзнава, че това не е възможно, но все още се стреми към Европа. Защо? По причини, свързани с военната стратегия - да заемат заплашителна плацдрам. Тази стратегия има много по-широка основа. Това е осъзнаването на факта, че Русия може успешно да води местни войни, но не може също така успешно да се противопостави на обединения Запад - поради факта, че нашата икономика е на пето или седмо място в света, а не в челната тройка или сред петте най-големи.
Нещо повече, това съотношение не се е променяло от времето на отдавнашната Кримска война до сегашната кампания в Сирия. Сталин разбира това напълно добре, всички лидери на СССР разбират това след него, сегашните ръководители на Русия разбират това. Съгласно тези критерии бяха създадени НАТО и АТС - Организацията на страните от Варшавския договор, съветският военен блок, който балансира НАТО, но не го превъзхожда.
Единственото спасение за англосаксонското господство в Европа е организирането на постоянна война между най-големите континентални европейски страни. Първата и Втората световни войни са двата горещи етапи на единната Голяма непрекъсната война на обединения Запад срещу Русия, която започва с Кримската война и продължава и до днес. А прекъсванията между активни етапи се използват за натрупване на сили в следващите етапи. Но те не са мир.
Разбирайки, че единственото условие за оцеляването на Германия и Франция след двата горещи етапа на световната война на Запада срещу Русия е да се избегне статута на театър на военни действия, Европа се присъединява към победителя като победен васал. Тя се притеснява от факта, че несъмнено споделя конфронтационната парадигма на Великобритания и САЩ към Русия и участва във всички враждебни действия в замяна на това, че не участва в горещата фаза на войната. И тъй като Германия и Франция се превръщат в опорна точка на американската военна система в Европа, те започват тайно да осъществяват големи търговски проекти с Русия, които не биха били възможни, ако не подкрепят конфронтацията между англосаксонския свят и Русия като цяло.
Германия се съгласи да стане основа на системата на господство на САЩ в Европа и всичките години на съществуването на СССР от една страна тегли от там петрол и газопроводи, а от друга активно участва в създаването на всички антисъветски проекти, от подкрепата на бандеровците в Съветска Украйна до превръщането в комплексен център за подривна дейност. С това се занимаваха бившите хитлерови специалисти, които стояха в основата на създаването на специалните служби на ФРГ, намиращи се под пълен контрол на специалните служби на САЩ. В това бяха въвлечени и двете върни на емиграцията от СССР. Да, всички канцлери знаят, че стенограмите от подслушаните им разговори лежат на бюрото на президента на САЩ. И това ги устройва – те демонстрират отсъствие на тайни цели, намерение за излизане от контрол.
Това послушание във второстепенното им позволява да се стремят към основното. Сега в Европа няма по-горещ привърженик на санкциите срещу Русия по украинския въпрос от Германия. И Меркел получава от германците маса упреци, е подобна позиция не е честна, защото Русия не възпрепятства обединението на Германия. Но Германия разменя риториката и делото – осъжда Русия и демонстрира изолиране от нея, но тя извежда изпод удара проектите на стратегическите газопроводи, превеждайки ги от темата за създаване на основа за излизане от подчинението пред Щатите към въпроса за обичайната търговска изгода на няколко големи компании. Германия изобщо не е готова да реже клона изпод САЩ и да обедини своите технологии с ресурсите на Русия и така да стане поле на ядрен апокалипсис. Не, това просто е бизнес, конкурентна борба на германските и американските газови корпорации.
Автор: Александър Халдей
Източник: Поглед.инфо