През 2018 г. китайската икономика показа такъв ръст, за който Западът само може да мечтае. Експертите обаче демонстрират тревога: ръстът на китайския БВП от 6,6% е най-ниският за почти три десетилетия. Някои смятат, че Китай е бомба със закъснител, експлозията на която ще доведе до нова глобална криза. Какво наистина се случва в Китай?
Ръстът на БВП на Китай през 2018 г. се забави до 6,6% от ревизираните 6,8% през 2017 г. и достигна 90,03 трилиона юана (около 13,04 трилиона долара), съобщава Националното статистическо бюро.
Това съвпадна с очакванията на анализаторите, анкетирани от „Ройтерс“. Тя се вписва в плана за растеж на БВП, определен от китайските власти за 2018 г. на около 6,5%.
Западът обаче се тревожи - темпът на растеж на БВП на Китай през 2018 г. спадна до минимума за 28 години. Това се дължи на намаляване на вътрешното търсене, слаба инвестиционна активност, както и на търговска война със САЩ, според експертите на „Ройтерс“.
Междувременно западните страни не могат дори да мечтаят за такъв ръст от 6,6%, а самите те трябва да се задоволяват с ниски темпове на растеж на БВП в своите страни. Да, и руската икономика се очаква да нарасне едва с 1,5% в края на миналата година, а след няколко години спад през 2014–2016 г. това е успех. Което се признава и от западните икономисти.
Защо толкова незначително, на пръв поглед, забавянето на растежа на китайската икономика (само 0,2%) вълнува целия свят? Може би Западът прави от мухата слон, завиждайки на успехите на Китай?
„Сами по себе си темповете на растеж остават много високи за една икономика с такова ниво на развитие като китайското. Все пак това е страна със средно ниво на развитие. Но има и няколко негативни ефекта“, казва Василий Кашин, старши научен сътрудник в Центъра за всестранни европейски и международни изследвания, Национален изследователски университет и старши научен сътрудник в Института за далекоизточни изследвания на Руската академия на науките.
Икономистите са загрижени за самата тенденция на спад в темповете на растеж и за възможно ускоряване на охлаждането на такава голяма икономика. Китайското правителство предприема редица стимули, за да преодолее негативната тенденция, но времето ще покаже дали ще се справи.
„През 2019 г. растежът вероятно ще се забави още повече. Много фактори са свързани с китайската икономика, тъй като е един от основните двигатели на световната икономика. И всички сериозни играчи, включително Русия, ще почувстват спада в този растеж“, казва Тамара Касянова, първи вицепрезидент на руския клуб на финансовите директори.
„Забавянето на темпа на растеж на китайската икономика ще окаже влияние върху световните пазари, и преди всичко на световните пазари на суровини. Тъй като Китай е основен потребител на различни видове суровини“, смята Кашин.
Освен това Китай е важен пазар за глобалните корпорации. Типичен пример са Apple и автомобилните производители, за които проблемите на китайската икономика се превръщат в намалени печалби.
И накрая, забавянето на икономиката не се случва само по себе си, а на фона на преобладаващите дисбаланси в различните сектори на китайската национална икономика и високата задлъжнялост както в цялата страна, така и в домакинствата.
Някои икономисти смятат, че именно Китай ще стане епицентър на новата глобална криза. Поради големите дългове през 2017 г., за първи път от 1989 г. кредитният рейтинг на Китай бе намален. Загрижеността се дължи, по-специално, на дълговия балон на нефинансовия пазар на Китай, който е близо до 270% от БВП. Дори САЩ имат по-малко подобни дългове. Липсата на сериозен растеж в китайската икономика може да предизвика пукане на този балон.
Съществуват опасения за дълговете на специални финансови институции, създадени от китайските общини за финансиране на инфраструктурни проекти с цел постигане на целенасочени темпове на растеж на БВП. Тези компании се превърнаха в основни двигатели на растежа. В някои градове вече има стотици такива финансови организации. Проблемът е, че до края на 2017 г. дълговете им достигат 60% от БВП на Китай и продължават да растат. В същото време е доста трудно да се преброят дълговете на общините, тъй като повечето от тях са скрити зад баланса. Следователно, действителният размер на дълга може да бъде по-висок от официалната оценка.
Рейтинговата агенция S&P реши през есента на 2018 г., че размерът на задбалансовите дългове на китайските общини може да достигне 30-40 трилиона юана (4,5-6 трилиона долара) поради инвестициите им в инфраструктурни проекти. Ако нещо се обърка, китайските власти, разбира се, ще се опитат да спасят някои играчи от фалит, но ще бъде невъзможно да се спасят всички. Дали Пекин ще бъде в състояние да спре проблема в зародиш, или ще има голям банкрут, подобно на този на Lemon Brothers САЩ през 2008 г., е неизвестено. Тя плаши и поражда апокалиптични сценарии.
Загриженост предизвиква също възможният балон с недвижими имоти. Факт е, че китайците са изградили цели сателитни градове с огромни жилища за десетки и стотици хиляди жители. Но накрая тези градове и къщи са празни. Според някои оценки, броят на непродадените апартаменти достига 30 милиона, няма търсене. От друга страна, цените на градските недвижими имоти нарастват скокообразно, а богатите китайци се опитват да инвестират в недвижими имоти. В резултат на това, китайските власти дори се опитват да замразят цените и да усложнят издаването на ипотека, за да охладят балона. В крайна сметка властите очакват жителите на селските райони, които са все още много в Китай, да започнат да се преместват в тези сателитни градове.
В същото време експортната война и следователно икономическият растеж на Средното царство може да бъде забавен от търговската война срещу Китай от Доналд Тръмп. И въпреки че имаше надежда за примирие и премахване на митата върху китайските стоки от американците, по-нататъшната ескалация на конфликта не може да бъде изключена поради крайната непредсказуемост на американския президент.
„Има опасения, че ако икономиката се забави твърде рязко, тогава тя може да се превърне в истинска криза. Китайското правителство се бори с това, като въведе нови мерки за стимулиране на икономиката, по-специално на нови инфраструктурни проекти. Проблемът обаче е, че всеки нов инфраструктурен проект изисква увеличаване на същия дългов товар. В същото време всяка нова единица инфраструктура в Китай вече носи по-нисък икономически ефект, отколкото в миналото ”, обяснява Кашин.
Доскоро китайските власти се опитват да се отдалечат от експортно ориентирания модел на растеж и да развият вътрешното потребление. По-специално, строителството на съоръжения се ускорява, някои данъци са намалени, както и нормите на задълженията на банковите резерви (това би трябвало да даде по-голям достъп на бизнеса до кредитиране). В резултат на това, цифрите от декември бяха достойни. През декември промишленото производство се ускори от 5,4% през ноември до 5,7%, а продажбите на дребно нарастват от 8,1% през ноември до 8,2%.
Друг факт е, че забавянето на китайската икономика все още няма отрицателно въздействие върху търсенето на газ и нефт от КНР. Според Централната митническа администрация, през 2018 г. Китай е увеличил вноса на природен газ и петрол до рекордно ниво. По-специално, той е купил повече от една трета повече газ (включително втечнен) в сравнение с 2017 г. - 90,39 милиона тона. Година по-рано вносът на газ нараства с една четвърт. Факт е, че Китай системно се отказва от „мръсната“ въглищна промишленост. Сега Китай е световен лидер в общия внос на газ. И според плана, до 2020 г. страната ще увеличи покупката му до 120 милиарда кубически метра.
Русия, разбира се, възнамерява да заеме мястото си на китайския газов пазар. Миналата година „Новатек“ достави първите две партиди ВПГ от Ямал по Северния морски път. След пускането в експлоатация на втория завод за арктически ВПГ, износът на втечнен природен газ за Китай трябва да продължи да расте. Освен това се завършва изграждането на газопровода „Силата на Сибир-2“, който ще осигури доставка на 38 милиарда кубически метра руски газ годишно на Китай за 30 години. Стартирането на газопровода е планирано за декември 2019 година.
Китайците купиха с 10,1% повече петрол миналата година. Това също е рекорден обем - 460 милиона тона. А през ноември Китай за първи път започна да внася повече от 10 милиона барела на ден. През декември 2018 г. вносът скочи с една трета в сравнение с нивото от миналата година. Русия е основният продавач на петрол за Китай. Преди това за 10 години - от 2006 до 2015 г. - Саудитска Арабия е лидер по отношение на доставките. Въпреки това, през 2016 г. Русия за първи път надмина Саудитска Арабия и стана първа. През 2017 г. Русия засили лидерството си чрез износ на 59,7 млн. тона петрол и през 2018 г. успя да затвърди позицията си. Съединените щати също са активен доставчик на черно злато за Китай. Но на фона на търговската война, през октомври Пекин дори спря да купува американски петрол, но през ноември покупките бяха възобновени.
Проблемите на китайската икономика ще засегнат всеки по различен начин. За Русия това определено ще бъде лоша новина. „Китай е нашият основен стратегически партньор, с когото имаме огромен темп на търговия, разнообразни на бизнес отношения и проекти. Китай е един от основните вносители на петрол. Намаляването на потреблението на петрол може да доведе до спад в цените на петрола, което за Русия традиционно е изпълнено с неприятни последствия. В резултат на това плановете на Русия да постигне ръст на БВП до 3% до 2021 г. може да бъде прекъснато и това отново ни кара да се замислим защо толкова слабо развиваме собствената си икономика“, казва Касянова. На фона на новините от Китай, световните цени на петрола вече са се преместили в лек спад в понеделник. Суровият петрол „Брент“ отново е под 63 долара за барел.
Превод: В.Сергеев