Само 16 думи, а успяха да разбунят духовете в Германия - особено сред консерваторите. В интервю за протестантската информационна агенция idea, председателят на фракцията на ХДС/ХСС в Бундестага Ралф Бринкхаус беше запитан дали смята, че е възможно мюсюлманин от средите на ХДС да стане канцлер на Германия през 2030 година.
"Защо не, ако е добър политик, който споделя нашите ценности и политически възгледи", гласеше неговият отговор. Бринкхаус е 50-годишен, католик с консервативни възгледи, който от 5 месеца ръководи фракцията на ХДС и ХСС в Бундестага.
Всъщност Бринкхаус каза нещо напълно коректно. Германската конституция не поставя някакви по-специални изисквания пред кандидатите за канцлерския пост. На практика всеки, който може да бъде избран за депутат, може да стане и канцлер на Германия.
Кой може да стане канцлер?
Той или тя трябва да има германско гражданство, да е навършил 18 години и да не му е било отнето по съдебен начин избирателното право. Дори не е задължително кандидатът за канцлер да е избран за депутат в Бундестага.
И въпреки това изявлението на Бринкхаус породи възмущение в социалните мрежи, макар и със значително закъснение: седмица след публикуването на интервюто от idea "Билд цайтунг" направи от него гореща новина: изданието излезе със съобщението, че лидерът на фракцията на ХДС/ХСС Бринкхаус не изключва възможността мюсюлманин да стане канцлер на Германия.
Бързо новината събра 18 200 отзиви и коментари в мрежата - колкото никоя друга журналистическа публикация през деня. Много от тези харесвания, споделяния и коментари дойдоха от сайтове, близки до дяснопопулистката партия "Алтернатива за Германия". В публикацията на "Билд цайтунг" въпросът е поставен твърде полемично: "Наистина ли ХДС е готов за канцлер, който се кланя на Аллах, вместо на Господ?"
Редица второразрядни политици от ХДС после започнаха да се питат защо Бринкхаус изобщо е трябвало да се изказва по темата. Други, като министърката на образованието на провинция Шлезвиг-Холщайн Карин Прийн от ХДС, обаче защитиха Бринкхаус: „Естествено и мюсюлманин, който е християндемократ, може да стане канцлер, също както и някои индус или атеист. Защото за членство в партията не се изисква принадлежност към определено вероизповедание. Казано е само следното: "Основа на нашата политика е християнското разбиране за човека и неговата отговорност пред Бога".
„Да не смесваме религията с политиката“
Целият този дебат изнервя редица съпартийци на Бринкхаус - например Недждет Савурал, мюсюлманин и председател на местната партийна организация на ХДС в Ханщет - малко градче, близо до Хамбург. За ДВ той казва, че е важно кой как работи, а не каква е религиозната му принадлежност. "Да вземем за пример Турция - Ердоган може и да е мюсюлманин, но неговата политика няма нищо общо с исляма", казва той. В Германия пък има много лоши политици, които са католици, протестанти или атеисти. Или обратното, казва Савурал.
Той апелира да не се смесва политиката с религията. Според него, едното няма нищо общо с другото. И добавя с усмивка на уста, че следващото, което щял да направи, е да се кандидатира за президент на Германия. Впрочем, той отговаря на всички условия за това.