Германия и престъпността: какво стои зад данните

По официални данни през 2023-а година в Германия са извършени почти шест милиона престъпления, установени от полицията. В сравнение с 2022 броят им се е увеличил с 5,5 на сто. Свързаната с насилие престъпност също е нараснала – с 8,6 процента. Според криминолога Клаус Бьорс обаче тези данни като цяло не са тревожни – тъй като през последните 20 години във всички западни държави престъпността спада. Той казва пред АРД, че в момента е достигнато нивото от 2017 година.

"Повече хора, повече престъпност"

Пред германската обществено-правна медия експертът изтъква, че само през последната година в Германия са дошли един милион души, а колкото повече са хората, толкова по-голяма е престъпността. Същевременно Бьорс отбелязва, че към чужденците като потенциални извършители на престъпления се отправят повече подозрения, отколкото към германците. Но и от статистиката става ясно, че сред заподозряните делът на негерманците е два пъти от голям от този на германците.

Експертът обръща внимание на факта, че извършителите обичайно са млади мъже, които не са социално интегрирани, а германците с този профил също извършват повече престъпления. Бьорс не смята, че миграцията е проблем сама по себе си – ако например пристигналите в Германия са от скандинавските страни или ако са от заможните среди в Източна Азия. "Проблемът е в престъпността, мотивирана от бедност – когато хората са от ощетени социални слоеве."

Важната роля на училищата

"По отношение на интеграцията научихме много", подчертава Бьорс пред АРД, като повтаря, че проблемът е в големия брой новодошли в Германия. Поради това социалната интеграция е на ръба на възможностите си, като това засяга в най-голяма степен училището. "Трябва да имаме предвид, че е регистриран ръст в престъпленията, извършвани от деца." Експертът допълва, че сега очевидно децата по-често биват посочвани като извършители. А като се има предвид, че има класове, в които се говори на осем-девет езика, с ученици от различни култури, тогава това е голямо предизвикателство, обобщава пред АРД Бьорс.

Той изтъква важността на интеграционния потенциал, който трябва да имат училищата. Именно там учениците между 12 и 19 години – важна от криминологическа гледна точка възраст, се запознават с решаващите норми и ценности, т.е. просоциалните нагласи и справянето с конфликти. "В този план училищата имат много сериозна задача и ако не могат да я изпълнят, ще се сблъскаме с проблем." Според криминолога сега трябва новите данни да се подложат на анализ и да се идентифицират проблемите. А що се отнася до възползването на някои групи от тази информация, това не е нищо ново, смята Бьорс. "Данните за престъпността винаги се политизират", казва експертът пред АРД.

Биляна Михайлова (редактор)