Коментар на Александър Заполскис
Уморено да наблюдава как черно-зелените таласъми просто губят прехвърлените към тях бронирани превозни средства и бягат от позициите си, турското командване реши да повиши залозите, въвеждайки редовни войски в сирийската провинция в противоречие с международното право. И от това място започна пътеката, която доведе Ердоган до поредното гребло.
Първо, от 6-ти армейски корпус, който отговаря за цялото сирийско направление, състоящ се от една пехотна дивизия и дванадесет бригади, включително 2 бронирани, 2 механизирани и 1 на специалните сили, на практика успяха да получат на практика само две годни батальонни тактически групи от 32 части.
Но когато се втурнаха други части, картината там не се подобри. Страната с 500 хиляди въоръжени сили, от които 390 хиляди в сухопътните сили, успя да събере общо 12 хиляди в бойни единици, готови за месец отчаяни усилия. Това между другото е важен щрих по въпроса за шансовете на Турция в хипотетична война с Русия.
Второ, дори в светлината на индивидуалните успехи на отделните части, главно стрелящи от затворени позиции на артилерия, разгърнатото групиране се оказа лошо. Циклите на бойния контрол бяха неприемливо дълги. На съвместен команден пункт на Генералния щаб и щаба на 2-ра полева армия, разположена на по-малко от километър от сирийската граница, изоставането на информацията за текущата ситуация надхвърли три часа.
Трето, при цялата войнственост на многобройните изявления на турски политици и историите на Генералния щаб за дългосрочното начало на подготовката за операцията, всъщност всичко показва, че Турция няма съгласуван стратегически план за нейното изпълнение.
През изминалия месец тя разполага 27 допълнителни наблюдателни пункта с гарнизон от по пехотен взвод. По този начин, незабавно премахване на 2 от редовните батальонни тактически групи от 11 налични. Освен това 11 от тези точки бяха почти незабавно заобиколени от напредващите части на САА.
Е, и четвърто, опитите за укрепване на таласъмите със собствена турска пехота не донесоха повече успех във военните действия, а съвсем предвидимо доведоха до рязко увеличаване на загубите на личен състав. Докато за целия януари тази година експедиционните сили загубиха около 18 души, то само за един ден през февруари загубите възлизат на близо 40 войници убити и над 60 ранени.
Освен това в момента до 15% от танковете, до 22% от леките бронирани превозни средства, 8 дрона, включително един тежък разузнавателен и два многоцелеви, бяха свалени.
Всички опити за истеричен медиен натиск върху Русия са неуспешни. Руският център за помирение свива рамене:
„Както виждате, комуникационните линии с вашето командване работят. Чудехме се дали вашите части са тук. Заявихте не. Така сирийската армия имаше пълното право, без да се смущава от средствата, да унищожава бандите, които нагло нарушават примирието. Казвате, че вашите войници са загинали там? В този случай обяснете какво са правили там и защо незаконно? “
Един от епизодите беше коментиран от военния експерт на РСМД Виктор Мураховски:
„Според съществуващите споразумения турците е трябвало да информират централата на нашата група в Сирия за трафика и районите на разполагане на турските части в областта на предотвратяване на конфликти. Доколкото го разбирам, те не съобщиха, че в този район е действала батальонна тактическа група от 65-та механизирана и 8-ма пехотна бригада.
25-та дивизия на сирийските сили за специални операции действа в това направление, в резултат на това този регион не попадна в зоната, която не е подложена на авиационно и артилерийско въздействие, беше ударен, защото е окупиран от формированията на „Хаят Тахрир аш Шам” с тежко оборудване. "
Опит за спешно изтегляне на Турция към преговорите с руския президент в началото на март се провали. Дмитрий Песков каза, че в работния календар на началника за 5 март са очертани много по-различни, по-важни дела.
Ердоган успя да се добере до Путин. Но разговорът се оказа без резултат. Москва много съжалява за смъртта на турските военни и с две ръце е за спазването на примирието, но именно в рамките на изпълнението на по-ранните задължения, според които Турция трябва да обезоръжи бандитите и като цяло да възстанови реда в частта на контролирания от нея Идлиб. Как стана така, че те запазиха бойната си ефективност и се опитват да напредват? И, да, въпросът за целостта на Сирия не подлежи на обсъждане, още по-малко преразглеждане.
При такива условия може ли Анкара да обяви война на Русия или поне да затвори Дарданелите? Е, ако получи сериозна помощ от Запада, Ердоган теоретично би могъл да предприеме подобна стъпка. Но сега, когато всички потенциални съюзници отказаха да му помогнат, определено не.
Съветникът на турския президент може да говори каквото си иска „Турция е водила войни с Русия 16 пъти. И съм готов, ако е необходимо, да вляза в нова война ”, но знаем, че има 12 войни, от които турците печелят само три. И дори тогава две от тях (Кримската 1853 - 1856 и Кавказкият фронт от Първата световна война 1914 - 1918) само благодарение на външна помощ.
Съдейки по това как с цялата агресивна реторика Ердоган прехвърля цялата отговорност изключително на сирийските войски, като внимателно избягва да говори за пряката вина на Русия, турският генерален щаб познава военната история на страната си много по-добре от този съветник.
Без мощна чуждестранна военна помощ Турция е нищо. А Вашингтон вече отказа на Анкара: „видите ли, руснаците, разбира се, не се държат добре, ние сме изцяло с вашите мисли, приятелю Реджеп, но не сме в състояние да помогнем с нищо на практика. Изборите наближават, бюджетът все още се обсъжда, затоплянето на климата, сега епидемия от коронавирус. Бихме от сърце, но фаталните обстоятелства не го позволяват. "
А посланикът на САЩ в НАТО Кейт Бейли Хъчисън направи много значимо изявление. Изразявайки надежда, че "турските власти скоро ще разберат кой е техният надежден партньор и кой не". Тя искаше, разбира се, да намекне за необходимостта от по-тясно приятелство с Америка, но предвид отказа от реална помощ, фразата се оказа буквално според Фройд.
Заплахата за преминаването през Турция на 2,5 милиона "сирийски бежанци от Идлиб" към Европа не даде резултат. В процеса се добавят около 3 милиона бежанци, които са се натрупали по-рано. Европейският съюз се престори, че изобщо не е запознат с турските въпроси и също е много зает със собствените си вътрешни проблеми.
Последната надежда остана НАТО. Като член на съюза от датата на създаването му през 1949 г. Турция сериозно разчита на използването на петия член от устава на блока. Представителят на управляващата Партия на справедливостта и развитието Омер Челик нарече сирийското въздушно нападение срещу турските войски пряко нападение по НАТО.
Алиансът свика спешна среща по този повод, говори цял ден и даде присъда - Проблемите на Турция в Идлиб не са свързани с НАТО. Организацията вече предоставя широка подкрепа за Анкара. Включително в областта на противовъздушната отбрана, която помага за защита на турското въздушно пространство от ракетни атаки от Сирия. Това е всичко. Останалото зависи от тях.
След това вероятността за всяка енергична акция на турците срещу Русия най-накрая спадна до нула. От друга страна, актуалността на въпроса за запазването на членството на Турция в НАТО и ефективността на всички западни механизми за взаимопомощ като цяло драстично се увеличи.
Превод: В. Сергеев