През 2004г. се навършиха два века от коронацията на Наполеон. На бляскавата церемония на 2 декември 1804 г. той взел короната от ръцете на папата и сам се коронясал, коментира в блога си Огнян Дъскарев.
А трябвало да бъде обратното.
Преди това го накарал да чака два часа в студената катедрала. Но му подарил тиара обсипана с 4209 диаманта! Императорско извинение.
Жак-Луи Давид нарисувал известната картина от коронацията и верноподанически включил Летиция Рамолино, майката на Наполеон. Тя, обаче, не присъствала, заради взаимната неприязън с Жозефина, съпругата на императора.
Същият Давид, верноподаник и на революционерите няколко години по-рано, любезно нарисувал и Бонапарт, който геройски преминава Алпите на буен кон. Всъщност яздел дребно муле - били по-издръжливи.
Два милиона души се събрали в Париж,
за да ознаменуват коронацията. Един от тях, инвалид от войните, протягал ръка за помощ пред църквата. На излизане императорът го попитал:
“Хареса ли ти церемонията, приятелю?”
“Да, Сир, но си спомням за десетките хиляди, които дадоха живота си, за да направят такива събития невъзможни”.
Якобинските водачи сигурно са се обърнали в гроба този ден. Няколко години преди това Наполеон бил ужасен от “кървавата каша пред църквата Св Рош”, както по-късно описал гледката в столицата. Това бил един от многобройните погроми на революционерите - тогава те избили няколкостотин роялисти. Дали тогава той решил да унищожи Революцията?
Наполеон е идол на поколенията.
За мен той е най-големият герой на XIX век. Спомням си с какъв възторг прочетох през едно далечно лято първата си книга за този изумителен човек, с необикновена съдба. Той издигна смелостта до нивото на царете. Винаги рискувал живота си, когато считал за необходимо. Хвърлил се под град от куршуми при моста в Арколе, направил същото при Лоди. Бил мрачен, рядко се усмихвал, но плакал при смъртта на маршал Лан, който издъхнал в ръцете му. Войниците обожавали "Малкият капрал", защото живеел като тях при походите. Когато трябвало да измине стотици километри в Египет, тъй като англичаните изгорили флотата му, заповядал всички да прекосят пеша пустинята. Камериерът му Маршан, помислил, че това не се отнася за господаря и му оседлал кон. Наполеон го ударил през лицето с камшик и извикал:
“Казах, всички!”
Един от най-драматичните мигове в историята е пред Гренобъл, на 7 март 1815г. Наполеон, който напуснал остров Елба, за да си върне короната, се намирал пред вратите на града с няколко десетки войници. Срещу него бил артилерийски полк, който можел да унищожи всички, от разстояние, без никакъв риск.
Наполеон се изправил пред войските и попитал:
“Познавате ли ме? Кой от вас иска да стреля в мен?”
Самотната фигура в зелен редингот чакала. Не последвал изстрел. Войниците плачели и хвърляли оръжията си. Никой, изобщо не можел дори да си представи, че би стрелял в този човек. С огромна радост, под звуците на полковия оркестър те се наредили зад императора.
Маршал Ней обещал на Луи XVIII да докара “узурпатора” в желязна клетка. След няколко дни се присъединил към Наполеон с цялата си армия. Ней се разделил с живота, заради това. Бил осъден на смърт от Бурбоните, сам командвал разстрела си. По-късно Виктор Юго писал: “Разстрелян беше Мишел Ней, разстреляна славата на Франция”.
Смъртта на Бонапарт е забулена в тайна.
Дълги години се считаше, че е починал от наследствена болест. В началото на 60-те, обаче, един шведски зъболекар доказа, че е бил отровен с арсеник и отровителят е граф Монтолон, един от малцината последвали Наполеон в изгнанието. Французите дружно отричат тази версия. Обяснимо.
Но Наполеон е човекът, който хладнокръвно заявил, че живота и смъртта на милиони хора за него не значат нищо. По време на първото отричане от престола казал, че не иска повече да разкъсва гърдите на Франция. А точно това правил години. Безмилостно обезкръвил страната си, заради царствения си мираж. Слънцето на Аустерлиц, Маренго и Улм ослепи милиони. Всяка година Франция му давала в дар триста хиляди младежи. Това бил данъкът плащан на новия Цезар, за да мине като огнена комета през света и да легне на пуст остров, в малка долина, под плачеща върба. На бойното поле при Ватерло, Азраил прелетя над него, докосна го с крилото си и императора рухна. От падането му потреперил целият свят.
На 5 май 1821, точно в деня на смъртта му шест години по-рано, вдовицата му Франция го посрещнала сред всенародна гордост и ликуване.
Веднъж в Metropolitan Museum видях няколко души, които се бяха спрели пред картина на Наполеон. Момче и момиче се прозяваха отегчено, другите с интерес гледаха масления образ. Едно дете запита майка си:
“ Кой е този човек?”
Сбогом Сир. И почивай в мир. Ако можеш.
Блогът на Огнян Дъскарев