Вече няма кой знае какво за казване.
С тая реплика започва пиесата “Охайо импромтю” на френския писател от ирландски произход Самюел Бекет.
Действително няма кой знае какво повече да се каже за войната и изобщо за войните, които се водят по четирите посоки на света (коронавируса също е война, поне така ни казват).
Едни са на мнение, че непослушните страни трябва да бъдат наказани.
Други са убедени, че НАТО е агресор! Трети – коронавируса не е медицински проблем… ЕС ще се разпадне…
Вече няма нищо за казване, въздиша героят в края на “Охайо импромтю”. От него плагиатства и героинята в “Стъпки” – друга пиеса от бащата на Годо.
Никой, никога и с нищо не може да оправдае разрушенията, смъртите и нещастията, чието име е “война”. С нищо, никога и никой!
За войната е без значение нацията, етноса, религията, расата, партийният цвят. Войната погубва всичко и всеки. Всичко и всеки по един или друг начин участва във войната. Поединично или като обединени нации.
Единствено буквите не воюват. Не воюват единствено обединените нации на езиците.
Почти всички азбуки започват с А и Б:
Латинската с “А” и “В”.
Гръцката с „Алфа” и “Бета”.
Кирилицата с “А” и “Б”.
Арабската с “Алиф” и “Бе”…
Първата буква “А” – абстракцията, абсурдът – е прочетена.
Войната е абсурд. Независимо, че не започва с “А”.
Сега е времето на състоянията, които започват с “Б”.
Безнадеждното. Безсмисленото. Безчовечното. Безнравственото.
Това са отсъствията в човека.
Там, където отсъства човекът, присъства абсурдът.
Независимо, че не започва с Б.
Ето и присъствията му:
Балканите. Барутен…– това винаги върви впрегнато с “погреб”.
Не доброволно, впрегнали са ги принудително.
И на чия страна са тогава Буда, Бъдеще…нашият Аллах, нашият Бог?
Защото, ако не са на нашата, човешка страна, хората ще започнат да напускат сами родните си езици, както други насила ги карат да напускат родните си огнища!
Земята е пълна с костите на хиляди изпепелени човешки езици.
И… не се ли научим да четем следващите букви, утре ще представляваме интерес само за палеонтолозите.