Опиянен от победите, постигнати в Западна Либия, Ердоган плануваше да посети столицата Триполи, начело на правителствена делегация, с министри и генерали. Турският президент дори пожела на централния площад да бъде посрещнат от един милион ликуващи либийци.
От шест месеца Ердоган, в противоречие с всички международни спогодби, поведе турската армия към земите, по които се е простирала "Отоманската империя." Ухажван едновременно от САЩ и от Русия, турският президент завари неподготвени НАТО, Европейския съюз и ООН. Тласна към Гърция сто хиляди емигранти. Разположи танковете си на сирийска територия. Бомбардира кюрдите в Ирак и нахлу в Либия, с десет хиляди джихадисти от Сирия. Дроновете, произвеждани в завода на сина му, успяха да неутрализират руските "Панцири" и Либийската Национална армия на маршал Хафтар загуби битката за Триполи. От благодарност към спасителите си, поставеният от ООН министър председател Ал Сараж започна да подписва всички документи, които Ердоган му подаваше. Най-важният от тях прекроява бреговите граници на Средиземно море и дава достъп на Турция на потенциални резерви от газ, които се считаха за собственост на Република Кипър и Гърция. През цялото това време турски танкери продължиха да превозват оръжие и войници към Либия в разрез с ембаргото, гласувано многократно в ООН и ЕС. Антируската истерия на Вашингтон по отношение на силите в региона послужи за чадър на турската агресия. В началото на юни, турски корвети замалко не стреляха по една френска фрегата, натоварена от НАТО да контролира ембаргото, заедно с други европейски плавателни съдове, част от програмата "IRINI". По този повод Макрон и Ердоган си размениха любезности, които се чуват повече в училищните дворове по време на междучасие.
Завоевателната политика на турският диктатор е непозната за последните 80 години. Тя започна почти веднага след загубените от него избори за кмет на Истанбул и Анкара. По това време икономическото положение на Турция не беше блестящо. Цената на военните действия е изключително висока и разходите за тях влошиха ситуацията. Лирата се срина с 15% спрямо долара. Чуждите капитали хукнаха навън. Безработицата надмина 17% и помощта на Катар се оказа недостатъчна. Правителството в Анкара прибягна към спешен заем SWAP, който не е безлихвен. Много е вероятно Ердоган наистина да мисли, че ако заграби Либия, с нейните подземни богатства, икономическата криза, в която затъва Турция, ще бъде забравена.
Така е било може би в съзнанието на Александър Велики, на Хитлер и на Наполеон. За съжаление никой от тях не е завършил победоносно наченатото. Турция не само няма граница с Либия, а между двете страни се простират няколко арабски народа, които ненавиждат "османлиите" и техните потомци. Подобно на българите, те са били подложени на безчинства и насилие в продължение на векове. Много кръв са пролели арабите, за да се отърват от търското робство. Следи от ятагани не се изтриват лесно. След като всички международни институции се оказаха безсилни към своеволията на Ердоган, най-мощната на Африканския континент армия - тази на Египет се изпречи пред нашественика от Анадола. Празникът на Ердоган в Триполи едва ли ще се състои. Ал Сиси, президент на Египет, заклет враг на "Мюсюлманските братя" и техните производни, предложи военна помощ на съседите си, като се обърна към единствения избран парламент - този в Тобрук. Шефът на депутатите Атила Салех, веднага приветства инициативата на Ал Сиси. Към споразумението се присъединиха Саудитска арабия , Йордания и Обединените арабски емирства. Техните изтребители и бомбардировачи кацнаха на летищото "Sidi Barani", разположено на 90 км от територията на Либия, a стотици египетски танкове "Abrams" взеха позиция на самата граница.
Автор: Божидар Чеков