Отново ще припомня, че не съм юристка и нямам намерение да коментирам юридическите страни както на това дело, така и на многобройните изказвания на прокурори по други дела, в които те раздават присъди.
Най-любопитно ми се видя твърдението на наблюдаващия прокурор по делото за контактите между един президентски съветник (Пламен Узунов) и един едър бизнесмен (Пламен Бобоков). Той убедено заяви, че те били били ОПГ (Организирана престъпна група), защото лобирали за назначаване на посланици. А тъй като го направи веднага, след като обяви, че са разпитали външната министърка Екатерина Захариева, която предлага на президента кандидатурите за тези постове, аз веднага направих извода, че въпросната ОПГ включва и министърката.
За говоренето, още по-точно за словоблудството, към което привикнахме през последните години, може да се говори и пише много, но не за това ми е думата. По-миналата неделя ни сюрпризираха със сензацията, че вицепремиер и министър от първото правителството на Бойко Борисов (Симеон Дянков и Трайчо Трайков) и известен бизнесмен и издател (Иво Прокопиев) могат да се окажат зад решетките за цели 6 години. Тази неделя онази новина се оказа не съвсем вярна – това било желанието на прокуратурата, но съдът не се съобразил с него и постанови, че обвиняемите не са виновни за нищо.
В първия случай се възмути демократичната общественост, защото съдийката не поискала да изслуша всички свидетели и това предпоставяло осъдителната присъда, докато във втория случай се възмути въздесъщият главен прокурор Иван Гешев, който омаловажи поражението с думите: „Загубихме малка битка, но ще спечелим войната срещу корумпираните политици и олигарсите”. Тези противоположни реакции само показват състоянието на обществото ни.
Много по-важни ми се виждат обаче мотивите на съда, които имат по-широко значение от този конкретен случай.
Оправдателната присъда е издадена, защото при приватизацията на държавната част от EVN (33%) е извършена по решение на правителството на Бойко Борисов и при спазване на правилата за приватизация. Логичният извод е, че ако има някаква вина за това, че държавата е получила с 20 млн. по-малко от сделката, то тя трябва да се търси или в правителството, или в правилата за приватизация.
Това решение демонстрира ясно, че единственият начин главният прокурор да постигне победа във „войната срещу корумпираните политици и олигарсите”, е да привлече под отговорност тези, които вземат решения за подобна приватизация и които създават и утвърждават правилата за нея.
Как мислите, това може ли да стане? Въпросът всъщност е риторичен.
Сегашният провал на прокуратурата да потърси възмездие за ограбването на българската държава, сиреч на българския народ, не е малка загубена битка, а първата от многото загубени битки, които предстоят. Защото причините за политическата корупция и за скоростното създаване на олигарси са много по-дълбоки от обвиненията в подобни съдебни процеси. Те се коренят в начина, по който беше „изграден” новият български капитализъм.
Автор: Искра Баева
Източник: "24 май"