Преди няколко дни главата на Римокатолическата църква Папа Франциск обяви отец Румен Станев за помощен епископ на Софийско-Пловдивската епархия – служба, която предстои да заеме. Той ще бъде още и титулярен епископ на Симидика. По този повод от ФАКТИ се свързахме с отец Румен Станев. В момента той е енорийски свещеник на енория „Свети Архангел Михаил“ в квартал Секирово, град Раковски.
По думите на отец Станев досега в България не е имало такава служба – помощен епископ. За нея, за християнството и за мира, четете в разговора ни:
- Отец Станев, кога стъпвате в длъжност като помощен епископ?
- Все още няма яснота – нунцият е в Италия и към края на септември ще се прибере. Тогава ще разбера повече за длъжността, за това какво мога да правя и какво не. При всички положения вече е ясно, че ще бъда епископ, ще бъда в София.
Малко неща знаем засега. Това е нова служба в България, досега не сме имали помощен епископ, но ето – папата е решил да направи такъв, спрял се е върху мене.
- Вие все още служите в град Раковски, така ли е?
- Да, в Раковски съм. В четвъртък ни предстои откриване на нов орган – много голям и хубав, идва от Швейцария.
- Каква е ролята на помощния епископ?
- Обикновено помагат на епископа в дадената епархия. Например в Рим имат шест помощни епископа. В България не сме толкова много католиците и това ще бъде нещо ново тук.
- Радвате ли се, вълнувате ли се от тази служба?
- От една страна се радвам, от друга – не. Ще трябва да остава енорията тук, всичко, което съм направил и да тръгна към неизвестното. Радостта също е голяма – служението за нас е по-важно. Аз изхождам от това, че както Дева Мария, когато в първия момент разбира, че ще роди Спасителя, тя се дърпа, но после, когато разбира, че Божията воля е такава, казва: „ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти”.
Така е и при нас. Във всяка една църковна власт колкото повече надкачваш, това е едно служение по-голямо – да служиш на хората. И аз сега като Дева Мария казвам, че приемам Божията воля и Бог ще дава благодат и помощ да изпълняваме това, което се иска от нас.
- В Раковски в момента на колко голяма общност служите?
- В Раковски – 15-хиляден град, може би деветдесет процента са католици. Имаме три квартала, три енории. Аз съм в една от енориите, в един от кварталите с около 6-7 хиляди души – квартал Секирово. Тук бях 15 години. В другия квартал „Генерал Николаево“ прекарах 6 години. В Раковски съм 21 години.
В „Генерал Николаево“ бях помощник енорист.
- Знаете ли защо са се спрели на Вас да бъдете помощен епископ?
- Това е бил изборът на папата, не зная.
- Вие кога разбрахте за това решение, когато беше публично оповестено или предварително?
- Разбрах няколко дни по-рано, много малко преди това.
- Християнството изповядва мир и любов между хората – в момента в България тези послания достигат ли до хората, в контекста на протести, полицейско насилие?
- Със сигурност има много хора, които ги изповядват и ги живеят. Има и много работа. Виждаме този стрес, озлобление.
Има една много известна фраза на Свети Августин: „Неспокойно е сърцето на човек, докато не намери покой в Господа”. Защото ние във всичко материално, когато го търсим, след това ще има нещо ново, което да излезе и пак ще сме неспокойни. Ще искаме още, още, още, ще искаме винаги. Само Бог може да даде истинското спокойствие, мир в сърцето.
Има много работа. Виждаме, че трябват проповедници. Както казва Апостол Павел – „ако не се проповядва, как да чуят Божието слово”. То трябва да се проповядва. Има много нужда от проповядване.
- Как решихте да тръгнете по този път – на духовник?
- Това се случи още преди 25 години. Това е призвание, усеща се, Бог дава знаци. Първо, аз като всеки друг съм търсил щастието – това е заложено в човека, и съм го търсил на много места, но винаги съм бил неудовлетворен. Когато бях на 15 години започнах да осъзнавам и да ходя на църква повече. Започнах да усещам, че усещам този мир и удовлетворение, което търся. После започнах да се виждам как помагам на другите хора да намират това.