Преименуваме 24 май, защото езикът си е само наш. Остава сега да махнем Кирил и Методий, защото никога не са стъпвали в България, пише проф. Ивайло Дичев.
Комунистите се прочуха с преименуването - от улици и градове до цял един етнос. Тази традиция продължават днес управляващите националисти. Бяха стигнали до там да искат да се преведе името на връх Мусала, което породи забавни идеи за преименуване и на господата Контрера, Сиди и Джамбазки.
Новото двайсет, с което се опитват да отвлекат вниманието ни от кризата, в която властта е изпаднала, и катастрофалния спад на подкрепата за техните формации, е преименуването на любимия на всеки българин 24 май. Обезумели от всестранните атаки, на които са подложени, ГЕРБ явно пропуснаха това предложение през първо четене, уж за да имало широко обсъждане. Ами добре, да обсъдим.
Утре може да поискаме авторско право от руснаци и монголци
Причина за нелепото решение е друга една отчаяна битка, която етно-националистите водят с македонския език – ако празникът бил посветен на славянската писменост, значи признаваме, че е и на други славянски народи, ерго – признаваме съществуването на македонски език. Обаче езикът си е само наш, ще пускаме в него само който си решим. Дето се вика, утре можем и от руснаците и монголците да поискаме авторско право, по определен брой копейки на употребена кирилска буква.
По научната несъстоятелност на подобна национализация вече взеха позиции сериозни учени от БАН, например от Института за български език или Кирило-Методиевския център. Според тях нашата азбука, макар и адаптация на гръцкото писмо към тукашния говор, е историческо продължение на глаголицата, създадена от светите (византийски) братя за моравските славяни, а тия братя, горките, дори не са стъпвали в България. Остава сега да махнем Кирил и Методий от 24 май, защото твърде глобални ни идват!
Да припомним и това, че азбуката идва не за да шашнем света и да влезем в книгата на Гинес, а за да се християнизират езическите населения по нашите земи като се преведат свещените книги. А противно на това, което пишат в учебниците по история за пети клас, християнството не е имало за цел да опази българщината, а обратно, да възпитава в универсално-човешкото. Както казал Онзи „Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и нека Ме последва". (Мат 16:24).
Основната цел е поляризация
И понеже целта на вносителите е отново да разделят нацията и да насъскат едни групи срещу други, не е пропуснат мъчителният въпрос за това славяни ли сме или не – въпрос, който при всяка промяна на геополитическата констелация излиза на дневен ред.
Славянството ни за този вид идеолози е резултат единствено от руска имперска политика; езикът ни си е (старо)български, а руснаците по някаква причина са го възприели за църковна употреба. Най-фантастични теории можете да чуете по темата; основният патос на дигиталното опълчение е, че прабългари и траки са всъщност едно и техният общ език се е разпространил чрез кирилската азбука на север и запад. После, едва през 19-ти век, сме почнали да възприемаме някои славянски русизми и сърбизми. И който го отрича е комунист, точка.
Така или иначе, напуснали сме отдавна научните селения. Въпросът, който стои пред националиста, е коя от двете сладости му е по-мила. На едната страна е мисълта, че тук се е развила една славянска книжовност, която после е възприета от много други народи и е станала световен феномен. На другата - че ние сме си уникално-башка, автохтонни, неподражаеми и, понеже така и не ни признават, ще можем вечно да тропаме с крак и да се сърдим. А когато си сам срещу света, ставаш важен, нали така?
Не знам дали средновековният език следва да се нарича черковнославянски или старобългарски, но знам, че тия неща се решават по научни форуми, не от поместни политици. С новия дебат обаче навлязохме в нов етап. С удивление слушам медийни мислители да разсъждават дали кирилицата да не почне да се казва например „българска писменост". За компенсация, че пощадихме Мусала вероятно.
Когато невежи хора заемат отговорни постове
Впрочем ако върнем времето назад, „нашата теза" най-добре можеше да се защити, ако бяхме нарекли този език и писменост „Преславски" по името на школата, където са практикувани. Само дето някои, въоръжени с други изследвания, ще викат „Охридски" - и ето ни пак в изходното положение, което цели някак да прецакаме братята македонци.
Показателно е, че абсурдната тема избликва в момент, в който Европейският парламент обсипва България не само с критики, но и с презрение. Към корупцията се добавиха и лъжите около Истанбулската конвенция, хомофобията, отношението към малцинствата и какво ли не. Знак, че тази страна все повече се възприема като чужда на ЕС. Защо ли? При толкова изхарчени пари всяка година за реклама на България - за лога ту с розички, ту с плажни чадърчета? Ами защото позволяваме на невежи хора да клатят устоите на живота ни и да разиграват публично детинщини, достойни за забавачката – мое си е камиончето, мама ми го е купила!
И после се чудим, че проф. Иван Илчев, член на многострадалната българо-македонска комисия, се оплака, че „Европа не ни разбира". Ами и аз не ни разбирам.