Проф. Славия Бърлиева пред ФАКТИ: България се смята за основателка на третия дял на европейската книжовна култура

Вчера в Комисията по образование беше проведено обсъждане на името, което празникът на 24 май трябва да носи. Припомняме, че по-рано – на 1 октомври, на първо четене в пленарна зала беше гласувано името на празника на 24 май да бъде променено от "Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост" на "Ден на българската писменост, просвета и култура". Предложението за промяната дойде от парламентарната група на "Обединени патриоти“.

От ФАКТИ се свързахме с професор Славия Бърлиева от Кирило-Методиевския научен център на Българската академия на науките, за да разберем повече за празника и позицията на центъра относно името на празника. Още след гласуването на промяната в името на първо четене Кирило-Методиевският научен център изрази позиция против това.

„Кирил и Методи са традиция и като такава, а също и празника, разбира се, са един от стожерите на българската национална идентичност. Естествено, е хората да се вълнуват. Освен това в по-старото поколение има един сантимент и често този празник е етикиран с названието „най-българският празник“, „най-красивият празник“ и има много гласове именно това да е българският национален празник, а не 3-ти март, който е свързан все пак с една чужда сила“, каза професор Бърлиева.

„Обсъждането го инициират от "Обединени патриоти", които с право отбелязват, че в последните години се правят опити да се откъсне България от Кирило-Методиевото дело, от кирилицата, от старобългарският език и това, което вече се нарича старославянски език. В този смисъл славиците, кирило-методиевистите, учените от тези интересни и специфични области, които се занимават с национално-центрични изследователски полета са чувствителни към темата. В това число аз и моите колеги от Кирило-Методиевския научен център“, каза още тя.

„Ние се опитахме и се опитваме да припомним, че всъщност празникът на Кирил и Методий е най-старият празник в българския календар. Той започва да се празнува още през IX век, когато идват Кирило-Методиевите ученици в България. Тогава този празник е празник на светите първоучители Кирил и Методий, учители на славянския род. Наблюдава се - не само в българските извори за Кирил и Методий, но също така и в тези, които са написани на латински език, че най-ранните говорят за славянски учители, за учители на всички славяни.

В една по-късна епоха поради огромното значение на това дело, което става стожер на българската държава постепенно фигурите на светите братя се – така да кажем, се национализират. Те се приватизират от България и в следващите векове се свързват преди всичко с българите. Много показателно за това е, че в Чехия, култът към Кирил и Методий е много силен, също както при нас, е признак за национална идентичност и един инструмент за налагане на тази идентичност. Празникът започва да се празнува там чак през XIV век след специален декрет на чешкия крал Карл IV.

Ние имаме всички основания да се гордеем с това, че празнуваме паметта на светите братя в продължение на хилядолетие и повече. През Българското възраждане в първите календари се говори за свети апостоли Кирил и Методий, славянобългарски учители, направили славянобългарската азбука. Разбира се, в съвременния новопредложен вариант славянската писменост е ябълката на раздора.

Аз и моите колеги от Кирило-Методиевския научен център - който впрочем е единственият такъв научен институт, занимаващ се с цялата проблематика около Кирило-Методиевото наследство и този най-ранен етап в българската писмена култура, смятаме, че до голяма степен е редно славянското да остане. България е призната като основателка на славянската писменост в смисъл на книжовност, на славянската книжна литературна култура. Като такава, България се смята за основателка на третия дял на европейската книжовна култура.

Ние се опасяваме, че едно такова тясно българизиране и отпадане на славянското от етикета на празника би отделило нашите заслуги от този общоевропейски феномен. България е призната в това отношение. Когато ние влизахме в Европейския съюз, България беше приветствана като страната, която е дала третият дял на европейската писмена култура и това беше отчетено като най-голямият принос на българите в световната култура. В този смисъл се опасяваме, че се прави някакво разграничение между славянски азбуки – глаголицата, която е съставена от Кирил и Методий и кирилицата. И двете са български по своя характер.

Глаголицата, която е оригиналната азбука, създадена от Константин Кирил Философ с помощта на Методий е азбука, която по гениален начин възпроизвежда фонетиката на българския диалект около Солун. Това е източнобългарски диалект, в който се наблюдават всички онези специфични звуци, отразени в глаголицата. След това, почти едно столетие по-късно се създава кирилицата от Кирило-Методиевите ученици в Плиска и Преслав с подкрепата, поддръжката и вниманието на българските владетели – най-напред княз Борис, след това и цар Симеон. Те създават едни по-лесно употребяеми писмени знаци, познати дотогава от употребата на гръцкото писмо в България. Но по същество те запазват всички онези знаци и звуци, които са характерни за кирилицата и за фонетиката на българския език.

В кирилицата присъстват знаци именно от глаголицата. Това е едно цяло, една комплексна графична система, която не бива да се отделя. Аз лично съм съгласна, че трябва да се каже на празника празник на българските букви – тоест на българската азбука, и на славянската книжовност. В представите на широката публика "писменост" се свърза повече с буквите, а всъщност, както е записано в речника на българския език, писменост, това са и всичките онези произведения на литературата, написани с тези букви. Това, което ние днес наричаме книжовност“, разказа професор Бърлиева.

„Другото, което ни направи впечатление е, че полека-лека след разни политически промени от празника изпадат имената на Кирил и Методий, което също не е редно, защото този празник първо е бил техният църковен празник – 11 май, а след това прехвърлен на дата 24 май. Смяната на юлианския с григорианския календар размества двете дати, но така или иначе това е денят на Кирил и Методий и ние не бива да се отказваме от техните имена. Те са българските просветители, ние сме ги признали, както и всички останали славянски народи.

Те съществуват като светители в Чехия и днешна Словакия от XIV век, в Полша от XV век, в католическия календар от XIX век. Никой обаче не може да е похвали с този дълъг път, който имаме ние – едно цяло хилядолетие и отгоре“, каза още тя.

Обсъждането на името на празника вчера, професор Бърлиева коментира: „Според мен, беше добре организирано, но за съжаление малко постфактум - след като предложението беше гласувано на първо четене. Вносителите дадоха да се разбере, че нямат нищо против да се обсъди още веднъж, да се дадат повече предложения. Техните опасения са именно това – различните провокации, направени дори от държавни глави на различни държави, които си позволиха да откажат идеята, че кирилицата е българска, че празниците, които се нароиха последните години са празници на Кирил и Методий, че не става дума, че 24 май е светският празник на България.

В Русия това се случва през 1986 година, в Сърбия има празник, който се въведе преди две години, преди една година и половина се въведе такъв празник в Румъния, но там, благодарение на българската диаспора, той беше възприет като празник на българското малцинство и на българската писменост. Там има други политически мотиви – страхът да не си спомним, че румънците са писали на кирилица почти до края на XIX век. Има много такива политически мотиви, но ние смятаме, че не бива да се откъсваме от общоевропейския характер на Кирило-Методиевото дело, в чиято основа стои България. Това е важното да се кажа.

Доколкото виждаме, в Комисията по образованието доста добре беше прието предложението празникът да бъде празник на българските букви и славянската книжовност или славянската писменост. Стана въпрос защо пък културата липсва. Там имаше хора от различни фондации, които представляват културната ни общественост. Те също вероятно ще направят някакви предложения. Като цяло смятам, че това е нещо, което си заслужава да се обсъди, но не бива да се прави така на крак.

Ние можехме да направим обсъждане помежду си – учени от различни институти, да предложим едно по-адекватно наименование, което ще бъде достоверно от историческа гледна точка. Това ще изчисти някакви уклони в една или друга посока. Доволни сме, че все пак някакво обсъждане се състоя, че има надежда някой да ни чуе, което не е лошо“.