Позиция на адв. Марин Георгиев Поповски, Пловдивска адвокатска колегия
Съдилищата ли са най-високо рискови за разпространение COVID-19, където достъпът на външни лица е ограничен от самото начало на епидемията, където е немислимо да влезеш без маска и без да си извършил на входа дезинфекция на ръцете си, където служител измерва телесната температура на всеки един, влизащ в съдебната палата гражданин, независимо колко пъти на ден го прави? Всички съдилища еднакво ли носят тази потенциална опасност? Адекватно и разумно ли е да бъдат предприемани едни и същи мерки за превенция от заразяване спрямо Районен съд София и Районен съд Мадан, например? Все пак елементарната човешка логика навежда на мисълта, че предложенията и произтичащите от тях мерки следва да бъдат предприемани не на килограм, а индивидуално, поетапно или поне съобразно извършено категоризиране на съдилищата спрямо тяхната натовареност на дела, а от там и спрямо потока от хора. Уви, това отново не се случи! През тази година се начетохме и нагледахме на необмислени и неразумни „мерки“ срещу разпространението на коронавирус. Мерки, които не само не предпазиха живота и здравето на хората, но подкопаха основите на и без това разклатената ни икономика. Една от тези мерки безспорно и категорично бе поставянето на КПП-пунктове на изходите на областните градове, което създаде от една страна паника сред населението, от друга страна хаос в обществения живот и от трета страна доведе до загуба на работни места и преустановяване на инвестиционни намерения. Това преустановяване едва ли бе изненада за управляващите, които въведоха тази мярка, все пак то бе доста лесно прогнозируемо дори за човек, придобил познанията си по икономика като редовен зрител на шоуто на Слави. Лесната прогнозируемост следваше не от друго, а от безпрецедентния характер на тази така „добре обмислена“ мярка. Поставянето на КПП-та съвсем закономерно доведе до размисли у народа коя би била следващата такава невиждана досега мярка и дали тя няма да препятства реализацията на предприетите от нас инвестиционни намерения и да „заключи“ за неопределен период от време оборотни средства. Неусетно се превърнахме в мравки, обитаващи стъклен аквариум, на които им преграждат пътя и те тръгват в желана от господаря си посока.
Другата такава мярка разбра се е новата стара мярка – затваряне на съдилищата. По отношение на тази мярка считам, че да се твърди, че същата е адекватна и необходима е равносилно на обида за интелигентността на всеки един средноинтелигентен гражданин. За да внесеш такова предложение, което обрича на липса на доходи хиляди адвокати, вещи лица, съдебни заседатели и др. на първо място считам за мярка не срещу разпространението на COVID-19, а за мярка срещу правото на упражняване на една от най-достойните професии с света – адвокатската. Резултатът от тази мярка е ясен: ново преустановяване влагането на средства в икономиката, отлагане произнасянето по търговски дела, чийто интерес касае материални активи на неизчислима висока стойност, забавяне произнасянето с решения по граждански и административни дела отново с материален интерес, чийто размер отново не би могъл да бъде изчислен. В следствие на тази изкуствено предизвикана съдебна ваканция или нейната алтернатива – отлагане на вече насрочени дела с по 3-4 седмици удар ще понесе цялата икономика на държавата. Внасянето на подобно предложение, без същото да бъде мотивирано адекватно (а не бланкетно) и без да са обсъдени и анализирани последиците от налагането на тази мярка навежда на мисълта, че такава далновидност представлява сериозно, а може би и непосилно усилие за човека, внесъл предложението в този му вид и с това съдържание. Тук съвсем закономерно се усеща горчивия привкус на съмнението дали това решение не е обвързано по някакъв начин с Голямата бюджетна сделка на ЕС, постигната от Европейския съвет на 21 юли 2020 г., която включва еднократен фонд за възстановяване от 750 млрд. евро, наречен „ЕС от следващо поколение“ (NGEU). Интересното при тази сделка е, че като цяло ключът за разпределението на средствата е в представянето на доклад от съответната държава-членка, който доклад да онагледи, че страната нуждаеща се от помощта, е била засегната от силен спад в БВП в следствие на COVID-19. 70% от безвъзмездните средства се отпускат през годините 2021 и 2022, за които критерият е загубата в реалния БВП. Така че, ако по някакъв начин тези мерки са повлияни от Голямата бюджетна сделка на ЕС, то ни очакват следващи две интересни години, през които по всяка вероятност ще станем свидетели и на други подобни „разумни“ мерки срещу разпространението на COVID-19.
Независимо каква е истината, искрено се надявам обаче на едно нещо – дано само властимащите в България не споделят философията на Джордж Вашингтон, който прокарва своите финансови възгледи основани на думите: „Не можеш да оправиш икономиката на страната си, можеш да поправиш само своята лична икономика“.