Колко скъпо плащат българите за (не)правосъдие

Коментар на Емилия Милчева:

Както много други системи в България и при съдебната разходите не са обвързани с резултатите. Все така няма осъдени за корупция по високите етажи. А разкритията по аферата “Нотариуса” показват не просто “гнили ябълки”, а цели звена от държавното обвинение, сраснали се до степен на неразличимост със задкулисието. Но ако за този случай парламентът създаде временна комисия, която да проучи фактите, не направи такава за друг, не по-маловажен и свързан с първия - “Осемте джуджета”, с главно действащо лице бившият шеф на столичното следствие Петьо Петров - Пепи Еврото.

Много прокурори - малко присъди

През 2022 г. тогавашната министърка на правосъдието Надежда Йорданова съобщи, че България е членката на ЕС с най-много прокурори на глава от населението и най-високото съотношение на държавните разходи за прокуратура спрямо брутния вътрешен продукт. Прокурорите в България, по данните от доклада, са 21.98 на 100 000 население, докато в Европейския съюз този показател е 9.91 на 100 хиляди души. “Първенството” по брой обвинители не е от сега, а от години - въпреки средното ниво на натовареност на българската прокуратура и известната ѝ практика с делата “на трупчета”, които използва за натиск.

Според данните от 2020 г., общият брой на прокурорите е 1520, като само при районните прокурори съотношението е в полза на средното за ЕС - 58.2 към 73.30. При второто ниво - окръжните прокурори, броят им в България е по-висок - 33.8 на сто хиляди души към 21.28 за Евросъюза, а при върховните прокурори е 8 на сто хиляди население към 4.66 за ЕС.

Адвокатите, които наброяват 13 964 през 2020 г., също са значително над средното европейско ниво - 201.9 на 100 000 българи срещу 122.1 на 100 000 в ЕС.

Колко струва правосъдието на българите

Само за осем години - от 2012 до 2020 г., разходите на всеки българин за издръжката на съдебната система в най-бедната членка на ЕС са се повишили от 29.3 евро до 54.1 евро (и доближават средноевропейските, които са 64.50 евро). Близо 40% от тях са за прокуратурата. Ако се измерят сега, тези разходи ще са още по-високи заради по-високите разходи на съдебната власт и данните от преброяването през 2021 г., според които населението е намаляло с над 400 хиляди.

Бюджетът на българската съдебна власт е 0.61% от брутния вътрешен продукт (БВП) по данни за 2020 г. - при средно за Общността равнище от 0.30%. Оттогава нивото на възнагражденията в съдебната система се е повишило още, само за 2024 г. те нараснаха с нови 13%. В абсолютна стойност разходите остават по-ниски от средните за ЕС, но съпоставени със средната заплата в България картината придобива друго измерение. Преди четири години съотношението на брутното годишно възнаграждение на висшите съдии към средното за България е било 5.20 при средно за ЕС 4.09, при върховните прокурори също е 5.20, докато средният показател за ЕС е 3.61.

За 2024 г. основната заплата на върховните съдии и прокурори и на следователите в България вече е 7813 лева. Освен това магистратите са част от онези близо 129 000 държавни служители, които не плащат осигуровки - те са за сметка на данъкоплатците, т.е. внася ги държавният бюджет. Броят на съдиите в България е по-близо до средния европейски показател - 31.86 съдии на 100 000 жители при 23.92 на сто хиляди. Както и при прокурорите, първоинстанционните съдии са под средното за ЕС - 51.1 към 72.39, но на втора и трета инстанция превишават средното ниво за ЕС, върховните съдии дори са двойно над него - 8.2 на сто хиляди към 4.03 на 100 000 души.

Според данните от 2020 г. в края на кариерата си българските съдии имат най-малката годишна заплата - 44 214 евро, над пет пъти по-ниска от отчетената най-висока в Дания - 236 387 евро. Анализът констатира, че България трудно се справя с делата за несъстоятелност, но отчита бързината по административните производства.

За какво плаща обществото

И така българските данъкоплатци плащат за тези над 2184 съдии, повече от 1500 прокурори и около 6400 административен персонал, който също е над средното за ЕС, за да получат в много случаи не-правосъдие и беззаконие. Организирани прокурорски кръгове воюват срещу правовия ред, който трябва да защитават като представители на държавата и са зависими от престъпници, за които би трябвало да са събрали годни за осъждане доказателства. Едва ли ще се намери техен колега, който съвестно да разследва и накаже с присъди самите тях.

Трима главни прокурори - двама бивши и един настоящ, игнорираха поканата на временната парламентарна комисия за проверка на фактите, свързани с Мартин Божанов-Нотариуса. Иван Гешев, Сотир Цацаров и Борислав Сарафов отказаха под различен претекст. Не е ли време народните представители да поканят жертвите на Нотариуса - стига да не ги е страх да говорят. След като няма справедливост, поне да има гласност.