Коментар на Емил Соколов, асистент-преподавател в университета в Екзитър, Великобритания:
Гледам, че България и Унгария се сравняват непрекъснато. Унгарската опозиция се обединила, а българската не.
Няколко уточнения
1. В Унгария избирателната системата включва пропорционален и мажоритарен елемент и е почти 50/50. Определят се 106 едномандатни района и 93 мандата по национални партийни листи - общо 199 депутата.
С други думи, ако опозицията там не е обединена, със сигурност ще изгуби мажоритарния вот и голяма част от хората ще останат без политическо представителство. Прост пример - ако за един район се борят трима кандидати и резултатите са 40:30:30 - печели този с 40% подкрепа. На останалите 60% гласът им се губи.
В България такова нещо няма как да стане, тъй като избирателната система е изцяло пропорционална. Няма опасност да се изгубят гласове и да се подари победата на ГЕРБ, ако опозицията не е обединена. Всяка партия у нас вкарва толкова депутати, за колкото са гласували хората. Затова у нас има смисъл да се говори за обединение след изборите, когато видим кой колко депутата има.
2. В Унгария не знам да е имало цяло лято протест, където да се обяснява, че няма място за партии и политическо обсъждане. В Унгария опозицията се обедини 2 години преди следващите избори, а у нас 6 месеца преди изборите продължаваше да се обяснява как партиите са лоши. Същите, които обясняваха това, сега търсят обединение. Доста тъпо, нали?
Та, сравнението между България и Унгария не е съвсем точно, тъй като говорим за две напълно различни избирателни системи. Докато унгарската предполага предизборно обединение и концентриране на вота в мажоритарните региони, при нашата това нищо не би променило. Това е причината за коалиции у нас да се говори винаги след избори. Такава ни е системата.
Ако все пак някой е искал да обедини българската опозицията преди избори, най-доброто място за това щеше да е протестът. Всички партии бяха там. Но на протеста се говореше за гражданите, лошите партии и как ще въставаме срещу чорбаджиите. Политика, избори, коалиции, стратегии - това бяха забранени теми. Който искаше да говори за това, отнемаше му се микрофонът.