На първи март ВМРО регистрира своите листи с кандидати за народни представители за град София. Стана ясно, че певецът Искрен Пецов ще бъде част от гражданската квота на ВМРО за 24 МИР. Сред кандидатите за народни представители от ВМРО от гражданска квота са още певицата Кристина Димитрова, моделът Жени Калканджиева и Иван Тенев, познат още като агент Тенев.
За да говорим за причините на Искрен Пецов да се включи в листите на ВМРО, за политиката в сферата на културата у нас и необходимите промени в тези политики, от ФАКТИ се свързахме с него.
„Аз съм симпатизант на ПП „Средна европейска класа“. Това е една малка партия, която тази година, на тези избори е част от общата платформа на ВМРО. ПП „Средна европейска класа“ е партия, с която аз и моите колеги Кристина Димитрова, Иван Тенев и други, сме участвали и в други избори преди десетина години“, обясни Искрен Пецов.
Пецов уточни, че е получил покана да се включи в листите. „Както и предходния път, получихме покана от лидера на ПП „Средна европейска класа“ Георги Манев. Той е наш близък, особено мой много добър приятел, меломан, който ни е помагал в музиката. Отново той ни покани, само че, тъй като на тези избори ПП „Средна европейска класа“ и ВМРО са заедно в листите, ние се вляхме в листата на ВМРО“, каза още той.
След това разговорът премина към програмата на ВМРО, в която се говори за повишаване на доходите. Причината – професията на музикант, която Искрен Пецов упражнява и която на практика не е възможно да се практикува в момента заради пандемията от Covid-19, съответно не генерира доходи за музикантите. „Моята професия не може да се практикува по никакъв начин в момента. Тя е абсолютно забранена. На практика е забранена заради условията на работа, които се предлагат. При зали с капацитет от 30%, никой не може да издържи. Или пък при спрени дискотеки, барове, ресторанти – там пък изобщо не може да се работи“, каза Пецов.
„ВМРО е за едни по-високи доходи. Ще се върна малко по-назад. „Средна европейска класа“ в основата си има целта да постигне едно средно ниво за заплатите в България и средноевропейски стандарт на начин на живот. Фактически същите идеи имат и от ВМРО. България е една от последните държави в ЕС по стандарт и ние всъщност се борим за един достоен и поне средноевропейски стандарт за всички в нашата държава. Да се обърнем сега към музиката – музиката и културата са на това дередже поради много причини. Последната, естествено, е Covid. Правителството нямаше кой знае какъв избор, защото това затваряне се случи в цял свят. В цял свят музикантите бяха спрени почти първи и изобщо културата. Разбира се, в България не направихме изключение, но ВМРО са ценни с това, че те направиха още в сегашния парламент едно предложение за едно много важно нещо, с което българите правят изключение не само в ЕС, а дори в света. Изключението е, че у нас липсва квота за българска музика“, коментира Пецов.
„Това нещо го има във всяка друга европейска държава без изключение. Тук единствени ВМРО дадоха предложение за квоти за българска музика – минимум 30% в ефира, което не се е одобрило в този парламент“, обясни той и добави: „За сравнение – от много години в повечето големи европейски държави тези квоти съществуват. Например в Полша, Гърция, Унгария, Франция, Италия, Испания и т.н. Там се наблюдават не само 30%, а около 70-80% местна музика, като говоря за музика, произведена в съответната държава. Това гарантира на хората, които се занимават с тази професия, че те ще могат спокойно и достойно да продават своя продукт.
Както производителите на домати могат да продадат своите домати спокойно, на достойни цени, печалбата им да се върне и да остане в същата държава, така в Полша един музикант създава своето произведение, пускат го по радиостанциите и телевизията, артистът прави концерти и всички пари остават в Полша. Така бизнесът и средствата се завъртат в самата държава, подкрепят се и местните артисти. Тук процентът на местна музика е около 8-9%, което означава, че ние, вместо да задържаме национален продукт в държавата и да въртим тези пари, които се изкарват тук, ние разрешаваме с лека ръка да се изнасят по всякакви канали. Съответно каналите са ясни – авторски права, продуцентски права, концерти, хонорари и т.н.“.
На въпроса как си обяснява липсата на квоти за българска музика – дали става дума за липса на политическа воля, Пецов отговори: „Обяснявам си го най-вече с големи влияния, които чужди компании имат на нашия пазар. Тези влияния неминуемо се отразяват на желанието на местните законодатели да направят нещо по въпроса. Ако има влияние от чуждите продуценти, автори и компании, то неминуемо някой от наша страна изпълнява техните съответни искания, а не исканията на нашия пазар. Когато отидете и в Полша, и в Италия, и в Русия, слушате в колата си 70-80% местна музика и даже с трудност можете да откриете канал, който пуска нещо различно. Преди няколко дни дъщеря ми се върна от Южна Корея – там също 70-80% от музиката е корейска. Квотите не са само в Европа дори, а и в големи други държави в Азия и Африка“.
„Аз например скоро имах една случка с мой приятел от Белгия, който е роден в Гана. Той е един от танцьорите на един много известен диджей. Първият път, когато дойде в България, ме попита как работим местните творци, защото откакто е у нас – от една седмица, не е чул нито една българска песен. Казах му, че работим много трудно. Това е въпрос, който час по-скоро трябва да се реши, защото загива един бизнес. На всичкото отгоре това са и пари, които ежедневно се изнасят извън страната и то еднопосочно“, разказа Пецов.
„Давам пример – за авторско право се изплащат 10 милиона. От тези 10 милиона, вместо 9 милиона да останат тук, 9 милиона излизат навън. След като само 10% остават тук, това означава, че останалите 90% отиват за чужди артисти. Тези чужди артисти се налагат в България и съответно те правят концерти. Всичко е въпрос на налагане на даден вид култура. След това идва съответният чужд артист, прави пет концерта, взима още 10 милиона и си отива“, допълни Пецов и уточни, че ако стане народен представител, действията му в парламента биха били именно в сферата на културата и изкуствата. „На първо място бих работил за повишаване на стандарта. Ние уж сме в Европейския съюз, а всъщност нямаме нищо общо със средния европейски човек, който живее в Европа“, каза още той.
Ниските доходи и стандарт у нас, Пецов обясни с: „Нищо не се прави в момента за това стандартът да се повиши. Например все още ние с радост приемаме инвеститори, които идват у нас само заради причината, че у нас има евтина работна ръка. Работната ръка не трябва да бъде евтина. Трябва да има минимум заплащане на час. Ние не можем да приемаме чужди инвеститори само заради това, че нашите работници работят много евтино. Това не е редно“.
„Давам пример от моята сфера - аз искам да пея, но не искам да пея за 200 лева, защото моят труд не струва толкова. Той струва 2000 лева. Един концерт трябва да струва 2000 лева, а не 500 лева, защото цял живот съм се обучавал, цял живот съм продуцирал песни, създавал съм песни. Можем да дадем пример и от друга сфера – например с един зидаро-мазач. Идва инвеститор, прави фирми, заводи и т.н. Работи и се осланя на това, че тук има евтина работна ръка. Затова успява да създаде и сравнително евтин продукт, само че това по никакъв начин не влияе върху нашия стандарт – не го повишава. Отново чуждите инвеститори използват евтината работна ръка, отново ние продължаваме да бъдем с нисък стандарт, те отново теглят парите си в чужбина и нищо не остава в България“, каза Пецов.
След това разговорът премина към политиката в сферата на културата - към пенсиите, наречени още „парични награди“, които Министерството на културата ще отпуска на определен брой творци и към еднократните компенсации, които ще бъдат изплатени на музиканти на свободна практика във връзка с пандемията. „Предстоят две неща. Едното е тригодишни пенсии, които не са съвсем пенсии, нека ги наречем месечни помощи. Другото нещо са едни 3000 лева, които се раздават на 1000 души, като те ще започнат съвсем скоро да се раздават (бел.: от днес Националният фонд „Култура“ приема документи за кандидатстване по обявената програма „Творчески стипендии за подпомагане на млади и на изтъкнати творци (артисти - изпълнители) в областта на поп, рок и джаз музиката“). Това са някакви закъснели отзвуци от това, което принципно се случва в нормалните държави през цялото време, не само по време на Covid”, коментира Пецов.
„Нормалното, което се случва, когато един артист - особено по принуда, не може да работи, е да му се датират средства до някакъв необходим минимум, който в България, разбира се, е доста по-малък от този в другите държави. Давам пример от Канада - когато там работещ, действащ музикант по някаква причина не може да изпълни с хонорара си месечния си минимум, държавата директно му изплаща остатъка до този минимум. Ако екзистенц-минимумът за тази професия е 1500 долара на месец, а той е имал две участие за по 300 долара, отива в общината и остатъкът се реимбурсира от тях. В Испания пък в условията на Covid всички музиканти директно получават изплащания за безработица, за да могат те да продължат да живеят достойно“, допълни той
В края на разговора Искрен Пецов говори за правилното третиране на културния сектор у нас. „Както всяка една друга сфера, културата трябва да бъде третирана като нормална работа, като нормален бизнес – нищо друго. Това е част от нашия живот, която съвсем не трябва да бъде на последно място, а в момента даже не е и на последно място. Тук отвреме-навреме се пускат някакви трохички и никой не мисли за хората, които работят в тази сфера на живота“, каза той.