Това е катастрофа в катастрофата: вече 10 години продължават войната и насилието в Сирия. След войната настъпва и гладът: над 12 милиона души - повече от половината население на страната - са без достъп до храна.
Хронично недохранвани деца
Координаторът на ООН по хуманитарните въпроси Марк Лоукок информира в края на февруари Съвета за сигурност на ООН, че повече от половин милион деца в страната страдат от хронично недохранване. Масово родителите ядат по-малко, за да има повече за децата им. На немалко от тях им се налагало да работят, вместо да ходят на училище. Другото лице на войната в Сирия е тежката икономическа криза. Само през последната година сирийската лира е загубила три четвърти от стойността си, а цените на хранителните продукти са се утроили. Дори и основните храни вече са толкова скъпи, че все повече хора живеят "на ръба на екзистенцминимума“, казва Хайко Вимен от мозъчния тръст Crisis Group. И всичко това в една държава, която някога беше житницата на Близкия изток, и в която днес пекарните продават все по-малко субсидиран хляб. “Хората стоят на опашки с часове, липсва бензин, ток, всички", добавя Вимен.
Дори хуманитарната помощ се използва като оръжие
Германската хуманитарна организация Welthungerhilfe подпомага бедстващите, но е активна само в контролираните от бунтовниците райони в северозападната част на страната. Организацията е направила постъпки да ѝ разрешат да работи и в останалите части на Сирия. “Искахме да се регистрираме и в териториите под контрола на Асад, но режимът ни постави условия, които са неприемливи за нас като независима и неутрална хуманитарна организация – да спрем помощите си за районите в Северозападна Сирия", казва Константин Вичел, координатор на Welthungerhilfe. Тъжното му заключение е, че хуманитарната помощ се използва като оръжие в Сирия. Има информация например, че в Алепо средствата, предоставени от ООН, не отиват в най-разрушените части на града, които доскоро са били под контрола на опозицията, се раздават в районите, чиито жители са лоялни към режима.
Сирийците са принудени да бягат
Почти всеки втори сириец е превърнат в бежанец: над пет милиона са потърсили убежище в чужбина, основно в съседни на Сирия държави, а други 6 милиона и половина сирийци са вътрешни бежанци, които войната е прокудила от родните им места. Само през 2020 година почти два милиона души са били прокудени от домовете им, сочат данните на Норвежкия съвет за бежанците. И все по-често причината не е въоръженият конфликт, а икономическият недоимък в страната. Много са причините за колапса на икономиката, като основната, разбира се, е 10-годишната война и разрушаването на важна инфраструктура. Налице са лошо управление и корупция. Миналата година имаше срив на банковата система и икономиката и в съседен Ливан, който беше основният прозорец за сирийската икономика и място, където средната класа пазеше спестяванията си. Експерти казват, че една пета от активите на банките са пари на сирийци, които сега липсват. Тежък удар нанасят и санкциите. Сирия отдавна е в санкционните списъци на САЩ, както и в тези на ЕС от цели десет години. Джеймс Джефри, специалният пратеник на Доналд Тръмп за Сирия, направи равносметка в интервю за онлайн медията Al-Monitor в началото на декември: Засилихме натиска срещу Асад. Нашата позиция е да режимът да не получават помощи за възстановяване - а страната отчаяно се нуждае от нея. Виждате какво се случи със сирийската лира, виждате какво се случи с цялата икономика. Така че това беше много ефективна стратегия.”
Цивилното население – жертва на политически игри
„Вече е ясно, че режимът на санкции в крайна сметка вреди на икономиката“, признава Хайко Вимен от Crisis Group. Затова той се пита дали не е време да бъдат отменени санкциите, или да бъде накаран режимът да приеме конкретни отстъпки - в смисъл да започне да спазва международните хуманитарни стандарти. Асад успя да съхрани управлението си през последните десет години. Но той управлява една разрушена държава, която не може да стабилизира. Политически напредък няма. Това се видя ясно в началото на годината по време на преговорите в Женева, които не постигнаха почти нищо. Цената за липсата на политически компромис се плаща от цивилното население в страната, оплака се наскоро президентът на Международния комитет на Червения кръст Петер Маурер. В тази връзка той предупреди, че “Сирийците не могат да си позволят още една година като тази, камо ли още десет.”
Автор: Матиас фон Хайн