Андрей Ковачев, ръководител на българската делегация, заместник-председател на ЕНП в Европейския парламент, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“
Водещ: Президентите на България и Северна Македония Румен Радев и Стево Пендаровски отлетяха за Рим и Ватикана, където традиционно се състои аудиенцията при главата на Римо-католическата църква за Празника на българската просвета и книжовност. Дали пътуването им ще промени стила и насоката на диалога между двете държави? До този момент президентът Стево Пендаровски не е дал знак, че ще преосмисля позицията си. Остават и четири седмици до ключовата среща на Европейския съвет в Брюксел, на която трябва да бъдат одобрени преговорните рамки със Северна Македония и Албания – среща, до която се очаква, че върху страната ни ще бъде упражнен непосилен натиск за промяна на позицията ѝ. Наш гост е Андрей Ковачев, ръководител на българската делегация, заместник-председател на Европейската народна партия в Европейския парламент. Очаквате ли, че ще се достигне до някакво решение в разговорите между двамата президенти Радев и Пендаровски?
Андрей Ковачев: Не. Няма и как. Президентът Пендаровски го каза много ясно – оперативните преговори се водят между правителствата. България има служебен кабинет, няма действащ парламент. Така че не може да се излезе от задължението на декларацията на Българското Народно събрание и на рамковата позиция, която е приета от редовно правителство на България. Така че всякакви спекулации, че на 22 юни, ако Скопие, разбира се, не изпълни своите задължения по договора и не приеме пътната карта с ясните, времеви гаранции за изпълнението на тази пътна карта, то няма никакъв шанс за това. И нашите колеги в Европейския парламент са информирани, и в Комисията да не очакват нещо, което е невъзможно.
Водещ: А възможен ли е компромис със Скопие?
Андрей Ковачев: Какво означава компромис? Винаги съм се учудвал на тази идея, когато говорим по тази тема. Какво значи компромис? Да кажем, например, Гоце Делчев е бил полубългарин или е полуговорил и полуписал на български език – да направим някакъв компромис. По тази тема аз не виждам какъв компромис очакват България да направи. Не е възможно никакъв компромис по отношение на историческите факти и тази мултиперспективност, за която твърдят от академичната комисия представителите на Скопие, че нещо можело да бъде в две различни паралелни реалности, да има различни перспективи. Не я приемам, тя е ненаучна, тя е някаква фантастична теория, която няма как да бъде приета и не виждам какъв компромис може да се направи с основни европейски ценности, като спазване на човешките права и недискриминацията на хора, които открито заявяват своята етническа принадлежност, знаят своя исторически произход. Те не трябва да бъдат подлагани на обиди, репресии, не трябва да има говор на омразата. Младите европейски поколения не трябва да получават образование, което е наследство от комунистическата диктатура и въз основа на това образование да мразят своя съсед. Това е идеята на Европа – да не се мразим, да не говорим, да не обучаваме младите хора във фалшива интерпретация на историята.
Водещ: А защо тогава в Северна Македония очакват България да одобри преговорната им рамка с Европейския съвет от 22 юни? На какво се базират такива надежди? Пропагандира ги съвсем официално президентът Пендаровски.
Андрей Ковачев: За огромно съжаление, в последните две години управляващите в Скопие използват изключително много ресурс, включително и финансов, да плащат на различни институции, като например ИФИМЕС – института в Любляна, и да лобират трети страни да натискат нас. Можете ли да си представите сега, за какво става въпрос? Те се занимават изключително и само с лобиране навън, за да натискат тези, към които те лобират, да натискат нас, вместо да седнат с нас да решат този проблем. Затова всеки директен контакт е добре дошъл, правилен, но договорът от 2017 г., който смятам аз за един много братски и мек договор, в сравнение с този от Преспа, той, въпреки всичко, трябва да се изпълнява. Не виждам защо едно толкова нормално и съвсем логично нещо като нотификация на Обединените нации, че името Република Северна Македония не представлява териториална претенция към България, защо им е трудно, защо неистово не искат да го направят. И с големи усилия може би някой път ще го направят. Но какъв е проблемът? Ето от това е липсата на доверие. Ние показахме огромно доверие, добра воля, в последните 30 години помагахме във всичко и накрая – от другата страна лобират срещу нас. Това е нелогичното. Аз се надявам наистина на това да има храброст и повече желание за промяна в Скопие. Ние не отричаме тяхната сегашна идентичност, тяхното наименование на езика, както те желаят да го наричат сега, но нека младите хора в Република Северна Македония, които са и млади европейци, както и младите хора в България да получават адекватно на историческите извори образование. Така е записано, точно така е записано в договора – че тази историческа академична комисия трябва да бъде основана на оригинални източници от съответната епоха, а не на интерпретацията на някой историк сега или някой професор сега, или на фантастичните теории на някои хора, че имало мултиперспектива в историята, или че „български“ означавало едва ли не религиозна общност тогава и не било идентичност, и най-различни, доста странни неща се опитват да представят. Или че пък ако го кажат сега това, това е срещу тяхната държава. Няма такова нещо, няма никакъв проблем да имаме обща история, както е записано в договора.
Водещ: Дали е възможно да се направи някакъв компромис от служебния кабинет? Компромис, който да е облечен в мантията за европейска солидарност?
Андрей Ковачев: Не виждам как. Мисля, че и сегашният външен министър от служебното правителство го каза – че е обвързан с рамковата позиция на редовния кабинет и на Народното събрание декларацията. Така че аз наистина не виждам как, пак казвам, ако в Скопие не приемат тези факти и не се договорим за Пътна карта, която да бъде в преговорната рамка, в новата методология, която е на клъстери, в клъстера т.нар. Fundamentals, където да бъде ясно разписана тази Пътна карта с точни срокове и гаранции за изпълнение по отношение на учебните програми, на ограничаването на дискриминацията и на говора на омразата. Това са темите, които са основни. Разбира се, аз въобще не навлизам във всичките други много важни теми – икономика, проекти инфраструктурни, инвестиции, образование, култура, всичките други теми, които са много важни. Но това, което ни спира като воденичен камък, не са тези неща. Аз знам, че има хора, които казват: „Ама нека да тръгнем с другите работи. Може би след 10, 20, 30 години нещата ще се променят“. Ние чакахме 30 години вече и видяхме, че за съжаление нещата не се променят. Затова трябва да имаме ясни гаранции.
Водещ: Г-н Ковачев, чуват се гласове тук, в България, на отделни анализатори – необходима ли е промяна на договора със Северна Македония, необходим ли е нов договор между двете държави?
Андрей Ковачев: Абсолютно видяхме, че опозиционният лидер г-н Мицкоски казва много ясно няколко пъти, че той е за едностранното суспендиране на договора с България. И както показват анализи на общественото мнение в Република Северна Македония, ако има избори, той би получил много, доста повече, може би около десетина процента над сегашния премиер подкрепа получава. Това означава, че този договор не може да сме сигурни, че ще съществува, ако г-н Мицкоски е министър-председател. И той смята, че тогава ще се направи за тях по-добър договор, след като аз преди малко казах, че този договор е изключително мек и братски по отношение на Република Северна Македония. 2017 г. ние протегнахме отново ръка, след 1991 г. първи признахме, после – подкрепата по време на югоембаргото, 2001 г. – по време на гражданската война категорично застанахме зад териториалната цялост и суверенитета на Македония, да не би някой друг от другаде да иска да я раздели. Тогава бяхме абсолютно солидарни, добре беше по време на председателство да лобираме ние за тяхното членство. Само благодарение на смелостта на българското правителство тогава те са част от НАТО. Само благодарение на това, че има този договор с България, те успяха да постигнат и споразумението и с Ципрас, и техният път в НАТО се освободи. Ние сме направили максимално, максимално всичко, за да помагаме и ще продължим да го правим, но те не трябва да смятат нашата доброта, нашата братска помощ за слабост. Това, за съжаление, анализите, които техните служби – да не казвам кой им е председател – техните служби правят на г-н Заев и други, че няма нужда да се съобразяват, че България ще клекне и т.н., са много, много обидни и те трябва просто да ги преразгледат.
Водещ: Изолирана ли е България в Европейския съюз по темата с Македония?
Андрей Ковачев: Категорично не. Ние сме фактор, ние сме част от Европейския съюз, пълноправен член. Как може да бъдем изолирани, когато без нас не може? Ние сме конструктивни, винаги, абсолютно винаги България е била изключително проевропейска и конструктивна страна-член на Европейския съюз, търсят нашето мнение, какво смятаме, какви са възможните варианти. Постоянно съм в контакт и с Комисията, и с моите колеги по тази тема, за да няма излишни надежди, че нещо от София зависи. Не от София, пак казвам – от Скопие зависи изпълнението на договора в двата основни елемента: общата наша история, която е обща история, не както г-н Заев се опитва сега да излезе от тази тема, като казва, че имали са обща история с цяла Европа и едва ли не с цялото човечество има. Да, с цялото човечество – живеем на една планета и така, но това не е това, което има предвид договорът. И вторият най-важен елемент на договора е тази комисия, която не работи, а тя трябва да работи, според договора, основано само на автентични, оригинални документи от съответната епоха, било то Средновековие, XIX век, началото на ХX век и всички други теми, които трябва да бъдат затворени. За съжаление, те буксуват. Само преди няколко дни беше последното заседание, където видяхме, че няма абсолютно никакъв напредък. И те се притесняват, техните историци, казват, че не може да кажат истината, защото обществото няма да го приеме. Това ни връща във времената на Галилео Галилей, където, ако кажеш нещо, което е научно обосновано, има опасност да бъдеш преследван за една академична истина.
Водещ: Проф. Кирил Топалов, който е член на съвместната комисия, за която вие говорите – комисията, която има за цел да реши историческите спорове между България и Северна Македония, твърди, че ако в Европейския съюз влезе нереформираната Северна Македония, то тя ще бъде троянският кон на Русия.
Андрей Ковачев: Това беше във Външната комисия на Европейския парламент и моят аргумент – ние не искаме проблем да бъде внесен в Европейския съюз. Ние искаме, когато има някакъв проблем, той предварително да бъде решен и поне да имаме пътна карта с ясни времеви гаранции, времеви хоризонт този проблем да бъде решен. Ние не искаме една държава от времето на Тито, непроменена, да бъде част от Европейския съюз. По отношение на Русия, пак ще се върна на НАТО – ние, благодарение на договора от 2017 г., Република Северна Македония е пълноправен член на НАТО и за нея е валидна защитата от Вашингтонския договор. Така че ние сме направили всичко възможно при тях да няма такива влияния, като пълноправен член на НАТО. Никоя страна не е имунизирана от влияние на кремълските служби, нито пълноправни членове на НАТО и Европейския съюз. И във всички страни ние говорим за дезинформация, за опити за промяна на обществените нагласи. Това, че е пълноправен член на НАТО и на Европейския съюз, не прави нито една страна напълно защитена. Трябва постоянно да бъдем нащрек и нашата система за сигурност да работи добре срещу тези опити за намеса във вътрешните работи на Европейския съюз или пък на страните от Западните Балкани. Знаем ситуацията със Сърбия, колко е сериозна, както и отношенията Сърбия – Русия. На много места виждаме такива влияния, които се опитват да изместят Европейския съюз от нашето близко съседство.
Водещ: И на финала да ви попитам – възможно ли е Македония да получи зелена светлина за европейски преговори и в Пътната карта да залегнат срокове за изясняване на въпроса с България, да се потърси някаква такава комбинация?
Андрей Ковачев: Точно това е решението, разбира се. Аз преди малко го казах – точно това предлагаше и миналата година България многократно. За съжаление, тогава Михаел Рот не се съгласи. Аз съм го казал, попречи не Германия, а един определен човек от нея, от нейното председателство. Не искам да влизам в повече подробности. Но това е решението – да, с Пътна карта с ясни гаранции, която Пътната карта да бъде в преговорната рамка, и то в така наречения клъстър Fundamentals.
Водещ: Добре. А ако се смени, обаче, правителството в Македония и на власт застане опозиционната ВМРО-ДПМНЕ с г-н Мицкоски премиер, тази Пътна карта ще се спазва ли?
Андрей Ковачев: Тя тогава е част от преговорния процес. Ние затова казваме, че това не е българо-македонски спор, някакъв академичен спор, че ние спорим преди 500 години кой цар какъв е бил. Това е проблем, който е фундаментален за спазването на европейските ценности, за правата на хората, за недискриминация. И затова, когато той е залегнал в преговорната рамка, независимо кое правителство е на власт, то това е част от европейската интеграция на страната. И стигаме пак до началната точка – ако бъдещо правителство реши вече да не се занимава с това и да не спазва тази Пътна карта, то няма да има прогрес по темата на европейската интеграция.