Първо нека обясним що е кръвен данък и има ли той почва у нас, както казваха старите професори навремето. По времето на Турското робство в България (според други историци „Османско присъствие“ - изобщо нямам намерение да се включвам в спора), та идва турския аскер в някое българско село и всички деца-момчета на 6-7 годишна възраст си ги прибира (забира) и ги изпраща на военно възпитание, обучение и отглеждане в Анадола. Като стават на 18 г., те вече са със съвсем промито съзнание и са верни на турския султан дето се вика до край. Това са така наречените Еничари. Парадокса е, че след 18г. възраст ги обличат в турски военни униформи, дават им ятагани и пушки и ги пращат да пазят интересите на Османската империя обратно по родните места. Даже има парадокс – гледайте БГ филма на Антон Дончев „Време разделно“. Та парадокса, че един от тези еничари, предводителят даже се връща да сменя вярата – от християнска в мюсюлманска - точно в същото село от където е взет като момче – но нищо вече не помни. Та едва накрая на филма се сеща, че е бил от там.
Един възрастен швейцарски професор ми каза една уж шега, но с много истина: „Има три начина да обеднееш – да си купиш кола, да си купиш къща, и да създадеш дете.“ Колата – след петата година – редовно се разваля – като се почне от изгаряне на крушките на фаровете, до не знам си какво. И всичко се върши в сервиза. Ако отворите предния капак на една съвременна кола, където е двигателя – няма място къде един пръст да мушнеш – не е като старите коли, дори и от преди 20г., дори и западни, където имаше много свободно пространство. Т.е. няма място за майстори-самодейци (и евтини разбира се). Закарваш я в сервиза, и майстора от сервиза я вкарва в халето и затваря вратите. Ти нямаш право да влизаш и да гледаш - седиш и пиеш кафенце в кафето на сервиза отвън. И те фактурират – между 80 и 100лв., зависи от колата, само за труд (на час). Отделно частите, които струват доста скъпо. Ако това не си е обедняване – здраве му кажи.
Знаете ли какво е да имате къща в Швейцария? Отделно, тези които имат къщи и у нас, знаят, че постоянно се обажда това онова и трябва да ремонтираш – я керемидка протече, я тръба се пукне, я друго. В Швейцария – още по-скъпо. Не си си подстригал ливадката – глоба. Лош външен вид – глоба (т.е. не си я пребоядисвал повече от еди колко си години). Не си си изринал снега пред тротоара или просто си се забавил да го изринеш – глоба. И още нещо, чух, че в Италия нямаш право сам да си правиш ремонти в къщи или просто да викнеш приятел гастарбайтер – трябва да викнеш майстор от съюза на съответните майстори (напр. съюза на водопроводчиците) за да ти отремонтера. Иначе – глоба и затвор. А нали се сещате по какви тарифи работят сертифицираните майстори, членове напр. съюза на водопроводчиците? Солено.
Преди да стигнем за децата, нека да ви цитирам една фирма за съвети за личностно израстване и др., които, (имам статия за тях виж: „Внимавай, когато ти продават мъдрост, защото удрят в кантара“), които макар и на по-късен етап да те отплесват в тяхната посока, за да им ползваш услугите. В началото на рекламата тези фирми ти казват някои много наболели истини, за да кажеш: „Това съм аз и моят проблем“ и да им ползваш услугите. Не казвам коя е, за да не ѝ правя реклама. Та рекламата казваше: „Целеполагането на човека в съвременния свят е тотално счупено. Целите, които си поставяш в живота не са твои, вътрешно присъщи, целящи твоето щастие, а наложени от вън. От политици, от медии, от интернет, от фешън моделки и модели, (тук според мен списъкът може да бъде удължен с филми, клипове, реклами и каквото още се сетите). По нататък фирмата казваше: „… и ти се впускаш във въртележката. Работиш яко и здраво, и след работа – (дават един полузаспал от умора след работа в метрото)…, а събота и неделя ти си твърде зает да си отпочинеш и събереш силите си за да преосмислиш истински живота си.“ /край на цитата/. Не знам защо тази реклама отпадна. Вече не може да се види.
Сега вече идваме до децата като третият начин да обеднееш. Децата винаги безусловно са били богатство за рода и родителите. Но съвременния свят така извъртява нещата, че ти го създаваш, храниш, обличаш, отглеждаш, плащаш да се изучи и…всъщност не е твое. „Озъбва“ ти се насреща. Има си свой „дневен ред“. Свои „приоритети“ – нов смарт фон, (ако е момиче) да ходи на маникюр всяка седмица и до ѝ сложат камъче да блести на маникюра на безименното пръстче. Като сина/дъщерята навърши 18г. - да пуши наргиле в заведение по 30лв., колата да е нова. Дори будката за цигари да е на 100м., пали колата и ходи с кола – „да не му падне статуса пред връсниците“. Гледате се неразбиращо с жената и се питате: „Къде сгрешихме?“ Отделно, веднъж проф. Вучков в едно интервю каза, (цитирам по памет), че родителите са твърде заети в борбата за хляба, за оцеляването, да осигурят средства за храна, ток, парно, и за семейството и децата, а после са твърде уморени, за да разговарят, възпитават своите деца. Оставят ги на компютъра и телевизията – да ги забавлява, а покрай това – и да ги възпитава…Във Филма „Истински лъжи“, който е поне от преди 20-ина години, с Арнолд Шварценегер играе агент от службите. Идва да го вземе неговият колега сутринта, точно когато закусва и се опитва да „влее“ малко акъл на своята дъщеря-тинейджърка, преди да я вземе нейното гадже-съученик с модерен мотор и да я откара на училище. Неговият колега казва: „Въобще не се опитвай да я възпитаваш. Нейните идоли са Елвис и Мадона.“ И после дават как гаджето надува клаксона на мотора от вън, тя казва „Чао тате“, минава през съседната стая, да му „претараши портофейла“ взима някой и друг долар и тичешком се мята на мотора на гаджето. Една учителка ми сподели, преподавала в 8-и клас, вика майката и бащата за провинение на сина и почва да им говори. Те слушат, виновно вдигат рамене и казват: „Вие се оправяйте с него – ние не можем!“
Някои ще вдигнат рамене – обикновен конфликт между поколенията. Винаги го е имало. Аз казвам – да, но никога той не е бил толкова дълбок, никога диалога между родители и деца не е бил толкова труден, ценностите – толкова различни. Да не говорим – за диалога и различията в ценностите между баба и дядо - и внуче. Както казваше бай Тошо, макар и по друг повод: „Не можеш да им разясниш никакъв проблем. Трудно е. Гледаме се като чужденци. Като извънземни от различни планети.“ Веднага уточнявам, че това не е винаги и не на всякъде – в по-малки градчета или села, където внуците живеят в една къща с баба и дядо, освен с родителите и бабата и дядото полагат усилия – все още са по-осъзнати – и за класическите традиции и за класическите ценности, които, смея да кажа, са проверени от времето. Както има една английска поговорка: „Tradition makes the nation,“ (Традицията прави нацията). И в града има такива случаи – дядо и баба да възпитат внуците много добре.
Къде е проблема? Ами в три неща – големите пари, технологиите и пазара. Технологиите направо влязоха „със взлом“ или „със все вратата“. Неща, които преди век-два са се променяли за 50-100г., сега се променят за 10, за 5г. и т.н. Сега не можеш да отлепиш младите от мобилните им телефони, от интернет, от Социалните мрежи. Пазарът триумфира, чрез интернет и социалните мрежи, технологиите също, а от там и големите пари. Състезанието, по-точно конкуренцията, от рано се втълпява в главите на младите. Започва се с училището – кой има по-хубава дрешка, смартфон, маратонки, суичър. И родителите цакат – кеш. Никой не ги пита как свързват двата края. После се започва – кой къде е бил на екзотична дестинация – всичко се публикува в социалните мрежи – и там състезание. Така леко се формира у младите култа към парите. За тях парите дават всичко – социален статус, уважение, по-хубав живот, по-хубаво гадже и т.н и т.н. Отучиха се младите от ръчния труд, от земеделския труд, от ценностите не на едно, а на редица поколения. Отучиха се от скромност, сега трябва да се „дуеш“ (надуваш), за да демонстрираш колко си важен. (Къде остана поговорката: „Скромността краси човека.“). Отучиха се да чакат – да израснат, да помъдреят, да добият знания и опит и чак тогава да ги повишат в йерархията, и чак тогава да им повишат заплатите. Искат всичко „тук, сега и веднага“, ако може „на един клик разстояние“ (с мишката). Сега като завършат работа, започват в някоя западна фирма за голяма „уж“ заплата и се считат за „юпи“ – та.
Преди да обясним какво правят, да разясним термина „ЮПИ“ – на английски – yuppie, и се уточнява в Интернет : „a fashionable young middle-class person with a well-paid job.“ (Модерен млад човек от средната класа, с добре платена работа). И се доуточнява: "stereotypical 1980s yuppies obsessed with material objects and financial success" (Стереотипично юпи-тата 1980 – те години са обзети /омагьосани/ от материалните обекти /блага/ и финансовия успех). Срещал съм някъде (разказвам по памет) yupi – young, urban, professional, intelligent – млад, градски, професионалист, интелигентен…Хубаво е да знаят днешните юпи-та, че ритъмът през 1980-те години е бил един, а днес – много по-бърз. Много хубав пример е даден във филма на Оливър Стоун „Уолстрийт“ – 1987г.. Там героят Бъд Фокс (играе Чарли Шийн) работи за фирма „Джаксън енд Стайнъм“ - и въртят телефони по цял ден (от 9.00 до 16.00-докато работи Ню Йоркската борса). Работят в общо помещение от тип – хангар (по нашему – хамбар), бюро до бюро (между 80 и 100 човека в едно помещение – етаж на небостъргач), и звънят на богати клиенти да им предлагат да си купят акции или облигации. Често им затварят телефона без да ги изслушат. Бъд се оплаква на своя съсед по бюро: „Знаеш ли, един ден искам да съм от другата страна на телефона!“ колегата му отговаря: „Да, където е истинският чийз кейк!“ Та един богат клиент се отказа от сделката сключена по телефона, защото акциите са паднали с четвърт пункт. Мениджърът му казва: „Утре му закривам сметката, ако той не плати, ти ще платиш!“ Бъд се оправдава: „Ама нали знаете, че този клиент вечно върти номера?“ Началникът: „Дадохме ти един от богатите клиенти. Мислиш че ще се стиска за невзрачен четвърт пункт? Някой трябва да плати. Няма да съм аз.“ Бъд се оплаква на съседа по бюро: „Хауърд гадняра ме върза. Трябва да му покрия загуба от 7 бона. Фалирах. Американ експрес ще пращат хора да ме издирват.“ Отива след това да види баща си в един бар в Куинс (квартал на Ню Йорк) където пият по бира с колегите – механици от авиокомпания „Блу Стар“. Един от колегите на баща му се шегува: „Ей, Бъд, чух, че на Уолстрийт всички сте милионери. Кога ще ни направиш и нас?“ Бъд отговаря: „Дай ми 50 бона и до Коледа ще си богат!“ Бащата на Бъд се намесва: „Да-да, ако ще ви направи богати, защо още не е направил богат себе си?“ Когато остават насаме с баща си, татко му му казва: „Не изглеждаш добре, имаш торбички под очите като старец.“ Бъд отговаря: „Имах тежък ден.“ Баща му казва: „Казах ти да станеш лекар или адвокат. Дори и в авиокомпанията щеше вече да завеждаш “Връзки с клиенти“.“ Бъд отговаря: „Като брокер печеля 5 пъти повече отколкото ако бях в авиокомпанията!“ Баща му: „Не разбирам, взе студентски заем, за да учиш в Ню Йоркския Университет, като завърши, печелеше 35 000 долара годишно, сега печелиш 50 000 долара годишно, а още не можеш да си върнеш студентския заем, къде отиват всички пари?!“ Бъд отговаря: „50 000 долара са нищо за Ню Йорк – първо имам 40% данък (т.е. остават му 30 000 долара чисто след данък – б.а.), 15 000 долара давам за наем на жилище, имам да плащам студентски заем, заем за кола, да плащам за храна, паркинг, прилични костюми, най-малко 400 долара единият…“ Баща му: „Ела си в къщи и живей без наем, вместо в тази съборетина! (апартамент в долната част на кв. Манхатън – б.а.)...50 000 долара, Господи, светът е полудял! Миналата година изкарах 47 000 долара преди данъците.“ Бъд отговаря: „В Куинс е така. С никакви пари си живееш царски! Виж, татко, за да бъда играч, трябва да живея в Манхатън!“ (в центъра на Ню Йорк, не в покрайнините – б.а.) И добавя: „Вече няма гордост в бедността…Един ден ще се гордееш с мен!“ На което баща му отговаря: „Един ден Ти трябва да се гордееш със себе си.“ И му дава на заем 300 долара, за да може младия брокер Бъд „да върже“ бюджета си. Същия може би диалог водят нашите юпи-та с родителите си – че печелят повече от тях, но има много разходи, че ще станат „голяма работа“ и т.н. и т.н. За многото разходи по соц.-а имаше шега за авто тенекиджията: „Каквото изчука – изпука“. (похарчи – б.а.)
Та, какво правят нашите юпи-та? (тук по желание читателя може и да сложи кавички) Бачкат здраво през седмицата, та им пуши мозъка. Събота и неделя се яхват на фирмената кола и обикалят страната – от спа, масажи до рафтинг и скачане с парашут. И понеделник – отново във въртележката. И си мислят че постигат много, че печелят много – а всъщност – харчат много. Не само парите, които им се дават като заплата, а и собственото си здраве – и на 30 - 35г. е много вероятно да „прегорят“ - burn out – синдрома на професионалното прегаряне. И не могат да разберат, че всички екзотични забавления, които си купуват събота и неделя, са всъщност част от работния им процес, неделима част – иначе натоварването е толкова голямо, че ще изкрейзят (ще изтрещят, ще полудеят). И не могат да разберат как на родителите и/или (дядовците и бабите) им по време на соц.-а е стигало събота и неделя една разходка в парка или да се качат на Витоша с открития двуседалков лифт „Бай Кръстьо“. Или да отидат на приятелско семейство на гости. Да си сготвят в къщи. А вечер да погледат заедно телевизия.
Навремето имаше формула: „Пари – стока - Пари прим.“ Същото е и с технологиите. Новата формула гласи: „Големи пари – технологии – Пари прим.“ Естествено превъртането от парите в стока или в технологии и обратно в пари става чрез пазара.
Сентенцията тук е, че големите пари, технологиите, пазарът, оставени без контрол, могат да бъдат много, много опасни. Както и са полезни. Могат да са добър слуга, но лош господар (както имаше една поговорка за парите: „Парите са добър слуга, но лош господар“). Както в песента на Слави Трифонов „Ад и рай“:
Аз съм и ад и рай,
Господар съм и съм роб,
Начало съм и съм край,
Демон твой съм, и твой съм Бог!“
И понеже правителствата едва ли скоро ще упражнят достатъчно ефективен контрол върху трите, редно е всеки един от нас да се замисли и сам да ги контролира. Да се замисли и да вземе точно колкото в действителност му е нужно от парите, технологиите и пазара. И нито цент повече. Да не бъде лаком и алчен. Защото древно-египетска поговорка казва: „Лакомията е крахът на хиляди.“
По философия се учи, че всяко поколение през вековете е имало свои илюзии, химери и заблуди. Нека тези заблуди – пазарът, парите и технологиите, не се превърнат във водовъртеж за вас, който да ви погълне. Във филма „Шрек“, когато лорд Фаркуот организира турнир между рицарите, казва: „Победителят в турнира, ще има честта, по-скоро привилегията да освободи принцесата от лапите на злия дракон.“ (Естествено не за да стане жена на рицаря-освободител, а на лорд Фаркуот.) И още: „Ако победителят не успее, ще го последва вторият, третият и така нататък…Някои от вас ще загинат, но това аз ще го преживея!“ (следват одобрителните възгласи на публиката). Та внимавайте да не са прецакате (житейски и здравословно), следвайки тези илюзии, защото и да се прецакате, Негово величество Пазарът, … ще го преживее.
Традициите, ценностите от поколенията са точно за това – да не се прецакате. Да но, през всяко поколение именно те се сменят като целеполагане от някои влиятелни и богати – за да се разбъркат и объркат хората. По този случай един виц от соц.-а: Върви си един по улицата, а на гърба – чисто ново, страхотно хубаво сакче. През 15-20 крачки се спира, вдига го във въздуха и го удря в земята. Видял го един минувач и го запитал учудено защо прави така. Онзи отговаря: „Сакчето е пълно с мишки. И затова го удрям о земята, за да ги дезорганизирам. Иначе ще се организират и ще ми прегризат сакчето.“
И за да завършим хумористично, по-скоро, афористично, ще цитираме БГ филма „Двойникът“. Дам двойникът на доц. Денев, Магазинерът Иван инструктира персонала във все още заключения магазин за хранителни стоки. Отвън клиентите чакат и нетърпеливо чукат по вратата. Магазинерът: „А сега отваряйте и внимавайте! За всяка грешка ще режа от премиалните!“ Та съветът към всички млади, които ще навлязат на пазара на труда – по скоро ще отворят на пазара на труда, да навлезе в техния живот: Сега отваряйте и внимавайте! За всяка грешка живота ще ви реже от премиалните!
И последно 10 (както в картите): Не гледайте на високата стартова заплата като на безплатен обяд. Не е важно колко изкарваш, а как ги изкарваш. На запад икономистите казват: „Безплатен обяд няма. Безплатно е само сиренето в мишия капан!“
Изследване на Банчо Банов, Финансов експерт