Да ходиш до о-в Бали за единия секс. Който си е на …на географията

Първия въпрос, който се задава е – че свършиха ли младите, хубави,очарователни момичета тука. Или както беше казал един пенсионер на внука си, като разбрал, че ще ходи при гаджето си от София да го види във Варна: Толкова път – за един път, никой път.

И това са момчета на по 40, 45 има и двама на 48 и 49г. за цвят.

Сега – тези дестинации се славят с това, че са евтини – и като престой и като другото. Както пееше Камен Воденичаров от Ку-ку в една песен: „Евтини са ни цените, евтини са ни жените.“

Проблемът е май, че действително връзките в тоя капитализъм не вървят, вместо да вземем най-доброто от запада, ние взехме проблемните зони – безработицата, липсата на стимули да се учиш, затънал си с информация и то примамлива, а те те карат да зарежеш нсичко и да изчисляваш квадрата на корена. Мечтата ти е като завършиш – къде с лавриране, къде с преписване, да те сложат някъде да натискаш някое копче по цял ден и да си мислиш за ски – уикенда с приятели.

Когато през 90-те приемахме Запада мислехме, че Господ ни е погалил, а като поживахме, особено последните 15 години видяхме каква е работата. Западат е висок стандарт, храна – изобилна и много самотни хора. Внуците почти не ходяд да видят баба и дядо. И тук стана така. Разказаха ми за самотна баба в САЩ, която ходела на бейзболни мачове, въпреки, че не разбирала нищо от бейзбол. Стояла си на столчето и си плетяла – само и само да бъде сред хора и да не е сама.

На запад колата ти е хубава, носиш нови дрехи, тротоарите са изрядни, ако решиш да комбинираш оранжев аксесоар в облеклото си, ще намериш всичко – включително оранжеви обувки и чанта, но…си сам.

Съседите се усмихват и казват Хай и дотам – а се опиташ с приказки да му надуваш главата, за да се сприятелиш, се измъкват и даже Хай не ти казват вече. Мъжете в заведение са на една страна, жените в друга: „Като в църква!“ бе възклекнал един германец.

Докато в соца производствения потенциал бе равномерно разположен на територията на станата, сега е в един Мегаполис – София или Сан Франциско или ню Йорк за Запада.

А това те убива и изстисква – вечно нямаш време, вечно си под стрес, вечно бързаш. Не е като Пловдив – излезешу после се прибереш, после пак излезеш. Няма братко. Излизаш в 8 часа, после след работа направо на среща с приятели и си прибираш в 21ч. Капнал.

В България по соца жените бяха защитени. Всяка имаше апартамент с родиделите, парното и тока – стотинки и тя си разполагаще със заплатата. Сега работи в друг град (София) чуди се как да си плати режийните и наема.

Докато в соца производствения потенциал бе равномерно разположен на територията на станата жената сега се чуди как да се реализира. Сервитьорка или нископлатена длъжнот, но ще израстне, както ѝ се усмихва шефът – и той мераклия.

И ето как битието определя съзнанието -младата жена търси не мъж с чувство за хумор, приятен интересен, а финансово стабилен. Да ѝ плаща сметките, които се чуди как да плати, да ѝ дав кеш (при някои жени). Да има жилище. Тези стереотипи са се развивали и около войната в България 1941-1941г. когато бедни привлекателни момичета са търсели богато момче и обратното бедни хубави момчета са търсели и са се задомявали за богаташка щерка.

Та избирането на партньор не е вече весел процес, а сложна тото машина, където може да спечелиш, а може и да се прецакаш.Появяват се и т.нар. Златотърсачки. На запад е още по-сложно, но идва и тука - появяват се сложни предбрачни договори, освен самото бракосъчетание, някои които уреждат такива интимни работи като вид и количесгво на секса и прочее- сякаш не става въпрос за двама млади влюбени, които ще направят всичко за другия, а за две фирми, нямащи си капка доветие, коио общо ще атакуват непознат пазар – брака и детето и с геометрична точност начертават разделителните линии – кой какво ще прави, и кой какво няма да прави.

Не случайно в САЩ е възприета практиката, наложила се от само себе си. Момчето и момичето се събирят и женят още като тинейджъри, раждат две три деца, после се разделят и развеждат и всеки си гледа бизнеса

Тук е момента да кажа вица за златотърсачката, който го чуж във Филма „Трафик“: „По какво си приличат ураганите и златотърсачките? Идват нежни и влажни, после ти отнасят колата и къщата.“

И за да стане ситуацията още по – заплетена тук идва и ЕС, САЩ, изобщо чужбина. Преди години четох една статистика – на година 3000 или 4000 жени сключват брак в чужбина, докато само 1000 мъже. А колко жени живеят със западния си партнъор без брак? Българките са едни от най-хубавите жени на света, и хитрите чужденци, родени и живели при капитализъм, където се учиш бързо да сграбчваш добрата партия, веднага се женят за тях.

Е някои после се развеждат, записват се в сайтове за запознанства да си търсят българин, но щетата е трудно поправима – тя вече се е устроила, има стабилна работа и т.н.

Всичко това, тези липсващи от пазара на запознанства жени, това дапълнително нагнетява и без това объркания пазар на запознанствата.

Недостига на пари често резултира в намирането на втора работа – и от мъже и жени, констатирано на Запад (САЩ) от Indian Times от 09 юли 2003г. “New age couples Double Income, no sex„ или както доби гражданственост: Two jobs – no sex.“ Две работи – няма секс.

Претенции, породени от информационното общество, в което живеем. Всичко е изкуствено – героите от филмите, фейсбукснимките – селектирани и с фотошоп, най-правилното държание и най-правилните отговори на мъжете сюблимирани в турските сериали и екшъните. Вие търсите герои от филми, а срещате обикновени хора.

Ето какво пише Иван Хаджийски в неговата книга „Бит и душевност на нашия народ.“ Издадена ЛиК, 2002г.: „И ако момъкът разглежда красотата и здравето на момата с оглед чувствата, които те бюдят в сърцето му…, за бащата и майката (на момичето б.а.) тези качества заедно с добротата, трудолюбието и сръчността са условие за добра съпруга и майка и главно работница в задругата (т.е. семейната общност) стр. 75….“Животът беше прост. Няколко качества трябваше да има момата: добра, здрава, едра, силна, работна, по възможност красива…нямаше значение богатството на момата, защото тя не наследяваше нищо…(стр.76)

„Простотата на неговия характер (на селяка – б.а.) не го караше като Ибсеновия Фолдал, цял живот да търси образа на идеалната жена, която единствена ще бъде в състояние да го разбере и да се спрегне с него.Колкото по-малко бяха изискванията от брачния другар, толкова по-широк беше човешкият кръг, който можеше да го удовлетвори…“(с.107)

Е, вместо заключение да попитам колко от четящите тази статия – и мъже и жени търсят като Ибсеновия Фолдал Идеалната или Идеалния?