Докато Съединените щати, Обединеното кралство и Австралия преминават към формиране на новата стратегическа отбранителна група AUKUS, се появиха различни доклади за контрапункт от „нова четворка“, ръководена от Китай и включваща още Иран, Пакистан и Русия , пише гл. ас. д-р Иво Цеков за Съвет за икономически и дипломатически отношения.
Предстоящото приемане на Иран в Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) и плановете на четирите държави да си сътрудничат за кризата в Афганистан и по военноморските учения на Русия-Китай-Иран са примери за някои от геополитическите събития, подхранващи подобни спекулации.
Пекин вече има трайни и силни отношения с Исламабад, докато връзките с Москва и Техеран станаха много по-близки, след като и двете страни бяха обект на кампаниите за санкции, ръководени от САЩ. И четирите столици имат различни оплаквания и противоречия – някои по-силни от други – с това, което може свободно да се нарече „Запад“.
Обаче разочарованието от Запада само по себе си не представлява база за стратегическо сливане на интересите. Вземете Русия и Китай, например. Въпреки високото ниво на отношенията между президентите Си Дзинпин и Владимир Путин, доверието е категоричен въпрос. Русия има продължителни притеснения относно крайните цели на Китай в руския Далечен Изток, Арктика и Централна Азия.
Нито една от страните не се е подкрепяла изрично и взаимно по трънливите въпроси съответно за Крим/Източна Украйна и Южнокитайско море.
Нещо повече, двете страни нерядко активно подкопават стратегическата позиция на другата, често с цел търговска изгода. Работейки с Индия, Русия се опитва да продаде свръхзвуковата крилата ракета BrahMos на конкурентни претенденти за Южнокитайско море, по-специално – Филипините.
Китайските компании са на челно място в опит да разработят проекта на президента Реджеп Ердоган за канала в Истанбул, който може значително да разшири присъствието на НАТО в Черно море за неудоволствие на Москва.
Други стратегически възли на алтернативната четворка също не са особено силни. Въпреки че и двамата подкрепят президента Башар Асад, Русия и Иран яростно се конкурират в Сирия. За да избегнат ненужното дразнене на Вашингтон, се оказва целесъобразно и Русия, и Китай периодично да хвърлят Иран на милостта на Вашингтон. За разочарование на Техеран, нито една от двете страни не е продала оръжия на Иран, въпреки изтичането на съответното оръжейно ембарго на ООН през 2020 г.
Новата подводническа криза извади на повърхността стари проблеми
САЩ, Великобритания и Австралия заявиха в сряда, че ще установят партньорство за сигурност за Индо-Тихоокеанския регион, което ще включва подпомагане на Канбера да придобие атомни подводници, тъй като китайското влияние върху региона нараства.
В рамките на партньорството, обявено от президента Джо Байдън, британския премиер Борис Джонсън и австралийския премиер Скот Морисън, САЩ и Великобритания ще предоставят на Австралия технологията и възможностите за разполагане на подводници с ядрена енергия.
Пактът, известен като AUKUS, ще обхваща и изкуствения интелект, кибер и квантовите технологии.
Това е най голямото отбранително партньорство между страните от десетилетия, казват анализатори. Пактът означава, че Австралия е разтрогнала сделка от 31 млрд. евро, която подписала с Франция през 2016 г., за да построи 12 подводници. Освен това, страната ще стане едва втората държава в света със собствени ядрени подводници без да притежава ядрен арсенал.
В тристранно виртуално съобщение лидерите подчертаха, че Австралия няма да използва ядрени оръжия, а ядрени двигателни системи, за да се предпази от заплахи.
Ядрените подводници имат по-голяма скорост, могат да останат под вода по-дълго и могат да носят по-тежки товари от конвенционалните подводници. В момента само шест държави имат ядрени подводници, петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН (Китай, Франция, Русия, Обединеното кралство и САЩ) и Индия. САЩ ще доставят силно обогатен уран на Австралия за захранване на подводниците; Австралия се съгласи да не произвежда силно обогатен уран. Всички военноморски реактори на САЩ са реактори с вода под налягане (PWR). Разработена от Rolls-Royce, PWR3 е нова система, базирана на американски дизайн, но използваща реакторна технология във Великобритания.
Договорът за неразпространение на ядрени оръжия позволява на държавите, които не притежават ядрено оръжие, да произвеждат високообогатен уран за гориво за военноморски реактори. Възможно е обаче да се използва нискообогатен уран като военноморско гориво (концентрация под 6% за най-новите френски ядрени подводници). Така че споразумението за прехвърляне на технология/гориво за ядрени подводници на САЩ е критикувано от някои като акт на разпространение на ядрена техника.
В „Бюлетин на атомните учени“ ученият Себастиен Филип критикува договора и пише, че „сега можем да очакваме разпространението на много чувствителна военна ядрена технология през следващите години, с буквално тонове нови ядрени материали под разхлабени или никакви международни гаранции“.
Съединените щати и техните съюзници търсят начини да противодействат на нарастващата мощ и влияние на Китай, по-специално увеличаването на военните възможности, натиска върху Тайван и разполагането на сили в оспорваното Южнокитайско море. Тримата лидери не споменаха Китай и висши служители от администрацията на Байдън казаха, че партньорството няма за цел да противодейства на Пекин. Китайското посолство в САЩ реагира, като заяви, че страните „не трябва да изграждат изключващи блокове, насочени или увреждащи интересите на трети страни“. „По-специално те трябва да се отърсят от манталитета си от Студената война и идеологическите предразсъдъци“, се казва в изявление.
Говорителят на външното министерство на Китай Джао Лидзиен заяви: „САЩ, Великобритания и Австралия участват в сътрудничество в подводници с ядрен двигател, което сериозно подкопава регионалния мир и стабилност, утежнява надпреварата във въоръжаването и наранява международните усилия за неразпространение“, докато китайското посолство във Вашингтон, обвинява трите държави, че имат „мислене и идеологически предразсъдъци от Студената война“.