Изминалата 2021 година бе изпратена с два големи обществени "дискусии" - има ли нужда от сертификат (зелен или син) за достъп до определени обществени места и има ли нужда от масово използване на заря и пиратки в новогодишната нощ. И всъщност, фокусът върху тези въпроси илюстрира една от причините за хала на България.
Дали е нужен сертификат (придобит в резултат на имунизация или преболедуване на коронавирус) за достъп до молове и ресторанти (най-важните места за българина) могат и трябва да казват вирусолозите, епидемиолозите и други компетентни специалисти, които имат отношение към COVID-19 темата. Това, което трябва да правят политиците, е да слушат, а след това да претеглят мненията на експертите. Не да призовават за налагане или премахване, защото електоратът им така иска.
Изобщо всичко казано за сертификатите от неспециалисти (включително моя милост) е просто лично мнение.
И впрочем, партия "Възраждане", която е най-напориста в искането за премахването на зеления сертификат, в редиците си няма нито един реномиран здравен експерт. Спорно е дали и изобщо имат някакъв.
Така или иначе обаче, и в единия, и в другия смисъл - зеленият сертификат е формалност. На хартия го има, но на практика - някъде го изискват, а на други места не. Или пък на едно и също конкретно място зависи от това кой е на смяна.
В края на миналата година на три пъти станах свидетел, и то на различни места, да не се изисква сертификат за достъп до конкретно място. Става въпрос за мол, голям магазин и ресторант. A познавайки българщината, сигурен съм, че така е в цялата страна.
И на този на фон държавата я няма. Няма абсолютно никакъв контрол. Лошото е, че и хората са кът. Индивиди има.
След като правилата отново се погазват поголовно и държавата отново отсъства, а значителна част от българите продължават да разсъждават през призмата на "Аре, бе! Може и така", промяна на наша територия просто няма как да има. Народната кочина ще продължи да си бъде народна кочина, като с оглед това, не че е чак толкова изненадваща констатация, ГЕРБ и Борисов изглежда са били диагноза на масовостта в нашето отечество. Може би и продължават да бъдат.
Изглежда също, че за нашето общество, в по-голямата му част, анархията, т.е. беззаконието, е удобство, предпочитана форма на живот. Проблем за "Нане и Вуте" има само ако някой друг се обогатява чрез него.
В контекста на COVID, ако беше само "проблематичният" сертификат, бял кахър щеше да е. Но не е. Пак пред Нова година: Във влак на БДЖ не само голяма част от пътниците, но и кондукторите пътуваха без маски. Способ, който доказано работи, ако наистина искаш да се предпазиш от вируси или фини прахови частици, а не носиш маската от немай-къде само на устата.
Хората, които клеймят регламентирания достъп до обществени места и маските, или са преболедували "безсмъртни", които минали веднъж или дваж през коварния вирус се интересуват единствено от запазване на обичайния си живот, но не и от живота на другите и чувствата на опечалените близки на жертвите, или с пълното отричане на всичко потискат страха си, изживявайки се като част от малцинство просветени.
В нито един момент не е ставало въпрос за свободолюбие, или поне не и при мнозинството. Иде реч за консервативност - "Нане, Вуте и Вутевица" не искат нищо и никой да им нарушава установения комфорт на никаква цена.
Застъпниците на зарята и пиратките пък се изживяват като стожери на традиционните български семейни ценности. Това е ново достижение, след като преди това бяха припознати хорото и боят на жените и децата. В случая, както става ясно от препусканията в социалните мрежи, въпросните отстояват зарята да не падне жертва на някакъв световен либерален, НПО заговор. А очакваните тролски коментари може би ще бъде добавено "и соросоиден", понеже нали Джордж Сорос иска да ни отнеме всичко най-свято.
А къде всъщност е проблемът със зарята и пиратките. Проблемът е, че действително те имат крайно негативно влияние върху някои животни, малки деца и децата с аутизъм. Те са жертви на пукотевицата, околната среда също. И наистина е трудно да се асимилира как е възможно да има толкова много хора, които пренебрегват страданието на други живи същества заради собствения си кеф или инат.
Общество, в което нехуманността е на всяка крачка, няма как да тръгне в положителна посока. Промяната може да е само козметична, а в по-лошия случай - към по-лошо.
Нека има заря, включително извън отбелязването на Нова година. Но тя трябва да се реализира в отдалечени и безопасни места над конкретните населени места и от професионалисти, а не от пияни и екзалтирали индивиди. Това трябва да бъде уредено в законодателството ни в рамките на тази година и би трябвало да се постигне лесен консенсус по темата. Конституционни мнозинства не трябват.
А още по-лесен консенсус трябва да се постигне по това, че пиратките и другите видове бомбички са опасни и по най-бързия начин чисто и просто трябва да се забрани разпространението им на територията на България. Тези пък, които си правят самоделни бомбички в домашни условия, също трябва да бъдат преследвани от закона.
Дали обаче тази тема изобщо ще намери място в дневния ред на политиците е друг въпрос, по който умереният скептицизъм е най-доброто решение. Ако не намери, темата ще виси и разделя още и още осезаемо разделеното ни групи общество, за разлика от сертификата и COVID-19, които са временно явление, на което, като че ли (според експертите), му се вижда краят.