Нали не сте забравили защо ненавиждахме комунизма? Основната дума, която повтаряхме тогава, беше "привилегии". Специалните условия, осигурени за тогавашния партиен елит, който наричаха "номенклатура" - т.е. списъка на подходящите за началници "наши хора", които местеха от един пост на друг. Днес може да ни изглежда смешна яростта, която будеше почивната станция на Златни пясъци с приказните джетове или пък ведомственият магазин "Рила" на ЦК, където другарите и техните деца можеха да си купуват дефицитно уиски. Но хората се ядосваха - защото комунизмът беше убивал класови врагове, обещавайки равенство, не спецснабдяване.
Ще кажете: сега всеки може да кара джет, а уискито се продава в кварталния гастроном. Но ето, че 33 години след края на стария режим привилегиите продължават да разяждат народната душа. Не минава ден без политиците да ни ядосат с някаква привилегия, която са си издействали. Ще влизат ли в Народното събрание със зелен сертификат, който се изисква от обикновения гражданин за всеки мол, или тяхната възвишена работа предполага един особен режим? "Възраждане" дори се готвят на революционни действия за издействане на привилегия по случая.
Паркоместа, заплати, автомобили
Софийска община, импулсирана от Борис Бонев, отчаяно се опитва да отнеме на депутатите правото да ползват най-престижния площад около катедралата "Св. Александър Невски" като частен паркинг, но НС си бетонира привилегията с нарочно решение. Нали разбирате, не става дума да вземат метрото, а за това да не чакат едни пет минути докато колата пристигне откъдето е паркирана да ги вземе.
Средно два пъти годишно пък възниква казусът с актуализацията на заплатите на депутати и министри. Тя си действа автоматично по закон - за разлика от пенсиите, които от 2008 насам едва тази година ще бъдат преизчислени. Е, пенсионерите са втора категория хора, нали така, докато депутатите си гласуват законите.
Да не стигаме до случаи като пререждане при трансплантация или бързото освобождаване на политик, хванат с краден автомобил - връзките или подкупите са друга тема. Под "привилегия" разбираме регламентирано предимство - каквото беше например приемането в университета с тройки на внуците на "борците против фашизма и капитализма". И тъкмо това подкопава доверието в законността изобщо.
Политиците се подканват взаимно да се отказват от едно или друго удобство, за да дадат пример на "обикновените" си съграждани. Няколко от новите дейци на ПП например се зарекоха да ходят на работа с обществен транспорт или велосипеди, както правят много техни западни колеги. Други дисциплинирано се карантинират, когато хванат COVID-19, и дават интервюта от дома си. Трети даряват за сираци, садят дръвчета, хващат се на народни хора. Разбира се, символиката е важна, особено когато е убедителна. Но истински сериозният въпрос е дали работата на политика е по-важна от тази на останалите му съграждани и съответно дали предполага по-специално третиране.
Вземете служебните автомобили. Един депутат вероятно пътува много повече от средния човек, който ходи на вилата в неделя. В този смисъл има логика колата му да е по-луксозна, да го вози шофьор. Но дали е редно този автомобил да взима децата му от училище? Усещането за привилегированост започва там, където от нормалното изпълнение на служебните функции преминем към лични облаги.
Усещането за несправедливост
Целта ми тук не е да сиромахомилствам - нито мерцедесите S класа, нито представителните разходи, нито екскурзиите под формата на делегации, нито партийните субсидии ще ни разорят като държава. Бедата е в затвърждаващото се усещане за несправедливост, което всъщност е много по-дълбоко от завистта към лъскавите вещи.
Хората са убедени - и с право - че политиците са недосегаеми на принципа "за кокошка няма прошка, за милиони няма закони". Че те там горе са в някакви сложни комбини, раздават си обществени поръчки и разнообразни бизнес привилегии. Виждаме ги с лекота да усвояват европари, да лицензират субсидирани фотоволтаични паркове, да разкриват болници, които увисват на здравната каса, да преминават от една отговорна работа на друга, пак толкова отговорна, но съвсем различна.
За да влезеш в голямата игра, трябва да станеш един от тях, убедени са избирателите - да маршируваш послушно в някоя от управляващите партии (преди се ориентираха по-лесно, защото беше само една), да се сродиш или поне да сътрапезничиш с подходящите хора. Този по-дълбок гняв периодически ще избликва в на пръв поглед дребни теми: а те защо не носят маски?
Що е то справедливост?
Няма еднозначно определение за справедливостта. По отношение на управниците, аз виждам три версии. В първата ние им приписваме особена мисия, която естествено им дава специално място в обществото. В тази представа генералът е начело на войската, самураят е готов за сепуко, а министърът подава оставка заради пропуск на секретарката. Обществото очаква лидерите да дават пример, за което ги възнаграждава с привилегии.
Във втората версия политиците са държавни служители като всички нас, плащаме им добре за свършената работа като високо квалифицирани специалисти, но не повече. Справедливостта е в това, че всеки може да има онова, което притежават те, ако си спечели съответните пари. Например да паркира до тях, ако си плати за паркинга пред НС - точно толкова, колкото плащат и те.
В третата уравновиловъчна версия, от която българската публика трудно се освобождава, политиците се разглеждат като обикновени граждани, които трябва да познават трудностите на съгражданите си и в този смисъл да нямат привилегии. Фейсбук изобилства от подобни пожелания. Причина е не само това, че недолюбваме всяка власт. В много сфери служителите имаха привилегии във времето на соца - от столове до почивни станции и от безплатни пътувания с БДЖ до пари за представително облекло. Постепенно те започнаха да отпадат, но при политиците останаха и днес са основен дразнител в медиите - за разлика от времето на соца, когато беше забранено да се говори за тях.
Демократичните общества като че ли имат тенденцията да се движат от първата към втората версия на справедливостта. Или с други думи: от една визия за властта като велико призвание и дълг към властта - работа и компетентност. В нея, разбира се, няма място за евтини депутатски кюфтета. Само не знам дали хора, които възприемаме като обикновени държавни чиновници, ще могат да поведат хората в труден момент. И същевременно да се запитаме: готови ли сме да бъдем управлявани без личен пример, та бил той и малко пиарски? Мисля, че не. Затова горещо бих посъветвал днешните депутати да спазват COVID-мерките, които очакват да спазваме и ние.
Автор Ивайло Дичев
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Последния Софиянец
10:02 07.01.2022
2 Този коментар е премахнат от модератор.
3 ОТ СЕЛО
Коментиран от #17
10:07 07.01.2022
4 Гьобелс Веле
След 33 години либерална демокрация, соца вече ми се струва като Рай.
10:09 07.01.2022
5 Факт
10:10 07.01.2022
6 редник
Коли - само за охраняваните лица по закон!
Който му е малко - да не става депутат...
10:14 07.01.2022
7 Пипи Чорапчето
Стига бе, Дичев;))
10:18 07.01.2022
8 Арменеца
10:25 07.01.2022
9 Грульо
Коментиран от #18
10:28 07.01.2022
10 ЕСТЕСТВЕНО
10:58 07.01.2022
11 краси
Коментиран от #14
11:03 07.01.2022
12 юрист
Коментиран от #19
11:03 07.01.2022
13 Niknay
чужденци, които притежават документи за самоличност съгласно параграф 5 от Закона за дипломатическите представителства и международни организации (акредитиран в Австрия персонал на дипломатически представителства и международни организации)
Лица, които влизат в страната с цел постъпване на работа като членове на персонала на дипломатически мисии, консулски служби или като служители на международни организации, както и лицата, които живеят с тях в едно домакинство и
лицата, които служебно посещават международна институция по смисъла на Раздел 2 № 1 от Закона дипломатическите представителства и международни организации ..... Коментарите са излишни , нали ....
11:11 07.01.2022
14 редник
До коментар #11 от "краси":
Така е!Половината ми живот мина при социализма, другата при капитализма, но и тогава и сега казвам, че сраведливо е това общество, при което законите се прилагат еднакво към всички!
За съжаление, все още това е утопия...
11:17 07.01.2022
15 Този коментар е премахнат от модератор.
16 Този коментар е премахнат от модератор.
17 Политик
До коментар #3 от "ОТ СЕЛО":
А, според мен трябва да карат тротинетки и велосипеди!:) И между другото ние кюфтета не ядем!:) Вредни са!:)11:44 07.01.2022
18 Социален антрополог
До коментар #9 от "Грульо":
Не го подценявай ти Ивайло Дичев! Кой набор мислиш че е?!:) И защо е кръстен на Свинаря повел първото антифеодално възстание в Европа!:) Бая благинки е лапал по времето на Соца, ама сега е по-добре! Ем, има много пари, ем има много повече благинки!:)11:53 07.01.2022
19 Президент
До коментар #12 от "юрист":
Защото ние определяме правилата на играта!:) Анадъмо?!:)11:57 07.01.2022
20 Васил
20:09 07.01.2022
21 Смотан старец (ЦИГАНИН)
19:39 08.01.2022
22 Гост
21:37 08.01.2022
23 Шаран БГ
Нашите партийни избраници получават достатъчно пари, за да НЯМАТ АБСОЛЮТНО НИКАКВИ ПРИВИЛЕГИИ !! У нас те са..по-вече от богоизбрани, недосегаеми - вперили единствено поглед в собствените си джобове . Много от държавните чиновници, които получават прилични заплати, имат редица привилегии , които са мечта за "плебса" И защо чичо ходи по избори ? Надява се да има управия........ При това положение никога няма да има !!
07:16 31.01.2022