Вицепремиерката и министърка на икономиката и индустрията Корнелия Нинова се лъже, ако смята, че може да разгроми цената на олиото като вътрешната опозиция в БСП. Нинова няма да може да завърши тези мазни борби с отличие.
Нинова: обещания и заплахи
В опит да спечели одобрението на избирателите си, особено уязвими от високата инфлация, включваща и цената на олиото - насъщен продукт за тях, Нинова обеща да задвижи Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) със сигнал за картел и монопол, да прати Комисията за защита на потребителите на проверки, а Комисията по стоковите борси и тържищата "тръгва по пазарите и складовете, за да видим какво се крие". Наред с това тя заплаши производителите: "Искам да им кажа, че няма да позволим малцина да станат милионери за няколко дни на гърба на българския народ с повишаването на цените. Ще срещнете цялата сила на държавата, всичко, което ни позволява законът, всички институции ще се вдигнат на крак и няма да позволим чрез спекула да изнудвате в тези трудни моменти на кризи българския народ."
Това са просто фрази. Впрочем, в българския Наказателен кодекс (НК) от времената на социалистическата държава и тогавашната регулация на цените са останали текстове, предвиждащи наказания за онези, които продават стока на завишена цена - лишаване от свобода до две години или глоба от 100 до 300 лева. Макар че имаше идея тези неработещи текстове в чл. 225 да отпаднат, те все още са в НК, както и други безполезни. Разпоредбата не доведе до наказания нито по време на Лукановата зима, когато имаше спекула заради дефицит на куп стоки, нито в края на 1996 година. В началото на пандемията от Ковид-19 - през март 2020, обаче този безполезен текст бе утежнен с нов, който гласеше, че ако това престъпление е извършено в извънредно положение, наказанието е от 1 до 3 години затвор и глоби от 5000 до 10 000 лева. Преди две години, пак с аргумента за извънредното положение, БСП и нейната лидерка Корнелия Нинова се опитаха да вкарат пореден неработещ текст за таван на цените на стоките и услугите като опит за борба със спекулата, отхвърлен заради президентско вето. Макар да обещаха нов, по-прецизен, такъв така и не последва.
В условията на пазарна икономика цените, в т.ч. на олиото и останалите хранителни стоки, се определят от търсенето и предлагането. Изключение правят цените на тока, парното, ВиК-услугите за битови абонати, на цигарите и природния газ. Няма как да бъде определена като "спекула" цената на олиото - няма дефицит на олио, има достатъчно, но цената му варира около и малко над 5 лева (2.56 евро) за литър. Ако управляващите искат да регулират пазара, биха могли да деблокират количества от държавните резерви и военновременни запаси. Друг вариант е да подпомогнат уязвимите групи - чрез парични помощи или в натура, чрез пакетите хранителни продукти за социално слаби.
По информация на Tridge.com - онлайн издание, което предоставя търговска информация за храните и цените на селскостопанските стоки, през 2020 България е четвърта в света по износ на рафинирано слънчогледово олио с дял от 3.39%. Най-големите износителки са Украйна (46%) и Русия (23%). В България цената на олиото расте още от септември 2021 и е една от стоките в малката потребителска кошница, регистрирали най-голямо поскъпване. Още тогава, по данни на Евростат, животинските и растителни масла и мазнини в България отбелязаха най-голямото поскъпване в ЕС на годишна база - с 25.2%. Но служебният кабинет на президента Румен Радев пропусна този факт, както игнорира и старта на поскъпването на електроенергията за бизнеса.
От миналата есен обаче и цената на суровината - слънчогледовото семе, на практика се удвои. От 800-900 лева на тон стигна 1800-2000 лева в началото на март. Поскъпването не е само за България - от американските фабрики за чипс до българските производители на храни, всички плащат по-скъпо. Наред с това са повишени оперативните разходи на производителите - опаковки, енергия и други консумативи, включително и заради прекъснатите вериги на доставки.
Така че, когато един министър на икономиката и индустрията казва, че цена от 5 лева в магазините е спекула, а производствената цена на олиото е 2 лева, му бяга пазарната логика. Имаме 1.5 млн. тона слънчогледово семе, което стига за 4.5 години производство на олио, казва Нинова. Права е, че суровина не липсва, както и че собствениците на слънчогледово семе не бързат да продават в очакване да се вдигнат още цените. Но няма как да ги накаже - все едно да глобиш АЕЦ "Козлодуй" или производителите на зелена енергия, че се възползват от пазарната ситуация с рекордните цени на енергията и формират огромни печалби.
Какво може да направи КЗК?
В правомощията на КЗК е да провери дали няма сговаряне на цените при производителите на олио в България - пет-шест са големите фирми, пазарът не е голям. Комисията може да започне секторна проверка за нарушение на чл. 15 и 21 от Закона за защита на конкуренцията - за забранени споразумения, както и злоупотреба с господстващо или монополно положение. Подобни проверки обаче траят месеци, а ако изобщо бъдат доказани нарушения на антимонополното законодателство, има глоби до 10% от оборота за предишната финансова година. После започват да се точат дела. Така например през 2018 година Върховният административен съд потвърди решение на КЗК от 2013 година, с което бяха глобени няколко дружества за производство на бутилирано слънчогледово олио - заради картел. Сумата беше смешна - малко над 2 милиона лева.
КЗК засега мълчи. Данните за постъпили жалби до момента не потвърждават изявлението на Нинова, че Комисията е "задвижена" по сигнал за картел. Преди да слезе от власт, ГЕРБ бетонира членовете на КЗК, удължавайки изтичащия им 5-годишен мандат с още две години - до юни 2023 година. Дотогава КЗК се "прослави" с факта, че не откри сериозни нарушения при проверките си на пазара за горива. Каквото и да свърши за олиото обаче, няма да спре поскъпването му. Все едно дали Нинова и други като нея ще се изправят на крак.
Автор: Емилия Милчева