Всъщност, въпреки цялото многообразие от политически организации в страната, които на моменти достигат стотици, в България има само две партии.
Едната партия е тази, която иска ясни правила, спазване на закона, европейски път на развитие на страната, уважение към националните ценности, нетолериране на корупцията по никакъв начин. Другата партия е тези, която декларира цели, подобни на горните, но реално върви по друг път. Допуска и държи в редиците си кадри, със съмнително минало и неясно бъдеще, както се беше изразил един телевизионен водещ, търпи откровени лобисти, които да определят цялостната политика на партията, говори срещу корупцията, а намира и измисля схеми за нейното осъществяване.
Едната партия работи за прозрачност, максимално възможна, според условията в България, а другата пази затворени от погледа на обществото общинските и държавните дела. Едната залага на идеи и различни решения, а другата просто купува гласове. Едната партия разчита на съвестта на обществото, при оформяне на общественото мнение, а другата на платени тролове.
Затова без значение дали партиите в България са леви или десни, либерални или консервативни, националистически или интернационални, русофилски, съответно американофилски или русофобски, съответно американофобски, всъщност са само два вида – тези които се движат в рамките на закона, националните интереси и морала и тези, които заобикалят закона, защитават частни интереси и имат особени представи, или по-скоро нямат такива, за моралните принципи и отношения в обществото. Призивът тези дни е - чува се от хиляди посоки - е да подкрепим едната или другата партия. Изборът е наш - биха казали от едната партия. Нищо не зависи от вас - биха казали от другата.