Христо Христев: Репресивната машина на Борисов/Пеевски е хвърлена да мачка политическите опоненти

Репресивната машина на Борисов/Пеевски е хвърлена да мачка политическите опоненти на това вече официализирано дуо, което управлява България. Очевидно е, че кметове и други политици от опозицията, се преследват по списък. Откъдето и да бъде гледан, случаят със задържането на кмета на Варна, е особено фрапантен пример за линията на политически репресии, които Борисов/Пеевски провеждат. Това е и емблематичен израз на унищожаването на правовата държава в България, с любезното съдействие на много актьори от прокуратурата и съда.

Този случай онагледява за всеки, който има глава на раменете, още нещо. Българската съдебна система в общи линии е завладяна и обладана от статуквото на ендемична корупция в страната. Стигнали сме до положение произволното прилагане на наказателния закон да се превръща в ежедневие. Подобно положение е несъвместимо с това, което наричаме "правова държава"...но защо изобщо да говорим за "правова държава"? Просто е завършена форма на гавра и цинизъм да се говори за "правова държава" в такава реалност.

Стигнали сме и до тук, където думата "независимост" на съда е изпразнена от съдържание. Където правоприлагащите органи не забелязват мега корупцията, която се случва пред очите на всички, години наред, всеки ден. Не реагират на обществено известните случаи на флагрантни престъпления, които са пред очите на всички, но са готови да измислят факти и да газят правото, когато трябва да разпънат с четири коня тези, които заплашват господстващото статукво на повсеместна корупция в страната.

Стигнахме по този път и до тук, прокуратурата да си избира съд, който ѝ е удобен. И "добросъвестни" съдии да пишат скверни глупости, за да оправдаят произволното прилагане на наказателния закон. Да се опитват през девет дерета, да обяснят, че съдът не е компетентен да провери собствената си компетентност! Срам и позор за тях! Колкото и да са "добросъвестни". "Независимостта" на такива съдии аз не виждам смисъл да браня.

Вече не знам, дали има изход от тази безкрайна спирала на разграждане на законността, правото и правовата държава в България. От разлагането на толкова много иначе смислени юристи, които не могат да издържат на безкрайната "относителност" на българската правна реалност.

Знам обаче, че тези, които сме избрали правото за свое призвание, смисъл и житейски път, и които не сме изгубили базисните инстикти за това какво е право и какво не е, какво е добро и какво не е, какво е справедливост и какво не е, имаме един прост избор. Или да се борим срещу тази всепроникаща деградация на корупцията и конформизма в юридическата професия в България, колкото и да е трудно и каквото и да ни коства това, или да се откажем от правото като професия...другото би означавало, че някъде по пътя сме изгубили себе си.