Генералът, който французите изхвърлиха като парцал през 1968 се оказа най-големият европейски далновидец! И не е правителството на Еманюел Макрон, на което се дължат добрите анти инфлационни резултати, а на вече забравения генерал.
Според EUROSTAT, Франция е първа от страните в Еврозоната по борба с инфлацията. На косъм след Малта, но икономиката на средиземноморския остров е толкова значима за Европейския съюз, колкото е княжеството на Монако.
Много ясно – войната в Украйна разбърка из основи икономическите параметри, не само на Европа, но и на целия свят. Нещо като маркова кола по пътя за Халкидики, която пука гума. Някои са предвидили резервна гума, добре напомпана, други – мека. А има и такива, които за да не губят време са хукнали към плажовете без гума изобщо.
Генерал Де Гол, без да е бил любител на плажа, е предвидил, че някой ден нещо драматично може да се случи и страната му да бъде осигурена и независима по отношение на енергоснабдяването. И генералът започва колосална за времето си програма за развитие на ядрената наука и индустрия. Създава дори френската „бомбичка“, на която американци и руснаци се подиграват, но френския напредък от Мария Кюри до балистичните ракети във френска Гвиана, се ползват със световно уважение. Макрон, за да се хареса на еколозите, спря атомната централа във Фесенхайм и до днес си хапе пръстите. В пълната неизвестност пред развитието на войната, той оповести внушителна ядрена програма от 14 нови ядрени реактора. Тази негова решителност е печеливша, най-вече по отношение на колебливата немска позиция. Последните статистически показатели са в негова полза. Франция е първа с по-малко от 6% инфлация, пред Германия с повече от 8%, Испания с почти 9% и Англия с 10%.
Кои са факторите, които раждат и подхранват инфлацията? На първо място това е вносът на изкопаеми горива – петрол, газ и въглища. Страните, които внасят най-много горива, бележат най-голяма инфлация. Франция има добри резултати, защото 70% от нейните нужди от енергия са задоволени от нейната собствена атомна енергия. Правителството на Еманюел Макрон също има заслуга за овладяване на кризисната ситуация. То блокира цените на енергията с така наречен „ценови щит“ до края на годината. Най-големият доставчик на енергия – полу държавното предприятие „Електрисите де Франс“, което тънеше в необуздан дефицит, бе 100% погълнато от държавата. Последният лост в борбата срещу инфлацията са заплатите. За разлика от Италия, където те растат под натиска на профсъюзите, засега във Франция те напредват едва с 2,5%, без да бъдат включени разни видове бонуси и премии, които се смятат за временни.
Нито една известна институция обаче не се ангажира с дългосрочни предвиждания. Войната по всяка вероятност ще продължи. Енергийните доставки и запаси са като резервните гуми. Някои имат, други не.