Дълги опашки от автомобили на границите на Русия с Грузия, Финландия и Казахстан. Разпродадени полети за Сърбия, Дубай и дори Беларус. Руснаците напускат страната масово в последните дни в опит да избегнат частичната мобилизация. Но в Европа много държави затръшват вратата пред отказалите се от военна служба. Финландия вече затвори границите си, а други страни спряха да издават визи на руски граждани. Какво става в Централна и Югоизточна Европа, разказват кореспондентите на ДВ.
Чехия се страхува от руски шпиони
Президентът на Чехия Милош Земан се обяви за приемане на руските граждани, които бягат от мобилизацията. "Смятам, че трябва да дадем визи и на тези хора, както дадохме на украинските бежанци", каза Земан. Чешкият държавен глава беше поддръжник на Путин до миналата година, когато се превърна в отявлен критик на руския президент. Призивът му обаче не среща поддръжници в Прага.
Ще бъдат приемани само дисиденти, не и бягащи от мобилизацията. Руснаците, които се опитват да избегнат военната служба, няма да могат да кандидатстват за хуманитарни визи, заяви външният министър Ян Липавски. Той обяснява решението и с опасения, свързани с националната сигурност. "Не може да ни стане цел да пуснем дезертьори да се разхождат свободно из държавата ни. Това би било риск за националната ни сигурност", каза Липавски. "Сред тези хора е възможно да има руски агенти." Чехия спря да издава и туристически визи на руските граждани още от началото на войната в Украйна през февруари.
Дисидентите са добре дошли в Полша
Варшава също повдига въпроса за националната сигурност. Външният министър на страната Збигнев Рау заяви, че е "изключително непрепоръчително" да се приютяват голям брой руснаци в страната както заради сигурността, така и от морална гледна точка. Заместник-външният министър Марчин Вашик предупреди, че сред бягащите от мобилизацията може да има и хора, инфилтрирани от руските разузнавателни служби.
"Не искаме да приемаме руски граждани, които досега са подкрепяли режима на Путин и сега, вероятно защото трябва да идат на фронта, са се превърнали изведнъж в големи демократи и искат да напуснат Русия", каза Михал Дворчик, шеф на кабинета на полския премиер. Но Полша няма да затвори границите си за правозащитниците и активистите, които са преследвани заради политическите си убеждения, заяви близък до премиера Матеуш Моравецки.
Темата поражда разнопосочни реакции в медиите. Либерално-консервативният вестник "Rzeczpospolita" е срещу приемането на руснаци, бягащи от мобилизацията. "Руската статистика показва, че почти 80 процента от населението подкрепя Путин и войната му в Украйна", отбелязва полски коментатор.
Консервативният публицист Лукас Варзеха пък пледира за "прагматично решение". "Да се насърчават войници да дезертират е един от най-старите и най-успешни методи за диверсия. Путин ни поднася тази възможност на поднос", пише той в портала Onet. "Нашата цел трябва да е да отслабим Русия", добавя журналистът.
През септември Полша вече драстично ограничи възможностите за допускане на руски граждани в страната - туристи, бизнесмени, спортисти и хора на изкуството не могат да влизат в Полша. Границите на страната обаче не са херметически затворени - дори за бягащите от мобилизацията или дезертьорите. Онлайн медията "Wirtualna Polska" съобщава, че 32-годишният руснак Александър например лесно е стигнал до Варшава с полет от Москва през Турция и Унгария.
Гърция не допуска дезертьори
Засега руснаци на възраст, на която могат да бъдат изпратени на фронта, не са търсили убежище в Гърция. Те биха опитали да влязат през Турция, а гръцката граница е затворена за всички бежанци от източната ѝ съседка. Ако бягащите от мобилизация руснаци все пак успеят някак да стигнат до Гърция, те едва ли ще бъдат допуснати в страната.
Гръцкото законодателство не предвижда убежище за бежанци, които не желаят да бъдат мобилизирани. В страната дезертьорството е криминална проява. Убежище се предоставя само на руснаци, които могат да докажат, че са били преследвани в Русия по политически, религиозни или други причини, преди да бъдат мобилизирани.
В Гърция се гледа по различен начин само на гръцкото малцинство в Украйна. Повечето хора от това малцинство живеят около Мариупол, в региони, които са окупирани от Русия. Тези хора ще бъдат приети в Гърция, ако пожелаят, дори онези, които отявлено подкрепят Русия.
Автори: Лубош Палата, Яцек Лепиарц, Каки Бали