През последните 30 години, кой знае защо наричани „преход“ видяхме какво ли не. Управление на БСП, управление на СДС, професорско правителство с мандата и по желание на ДПС, царско правителство, тройна и четворни коалиции, дори три мандата на ГЕРБ с различни патерици. Общото между всички тези управления е едно – социалните мерки или бяха равни на нула или се изразяваха в високопарни приказки главно преди избори. Обаче преброяха ли се бюлетините, край, всичко се забравяше и така – до следващи вот.
Ако се върнем назад в годините ще видим, че няма правителство от гореизброените, което да не е вдигнало цената на тока, на природния газ, на водата – все неща, от които зависи оцеляването на българите. Обратно, ако видим как се движеха пенсиите и заплатите със сигурност ще открием голяма икономичност и грижа за бюджета от страна на управляващите. Което не им пречеше, от тройната коалиция насам да формират огромни излишъци в края на годината и после да ги раздават на „правилните хора“.
Но след протестите от 2020 година и падането на Борисов нещата се промениха и то коренно. Редовното правителство, скърпено с голяма мъка и оглавено от Кирил Петков просъществува по-малко, отколкото четирите служебни кабинета на Румен Радев. Няма доминираща политическа сила, но няма и патерици, готови да се подложат на куцукащата ГЕРБ, за да управлява пак Борисов. За сметка на това скандалите между парламентарните сили станаха ежедневие. Те освен, че ни забавляват, имат и още едно добро качество-всяка гледа да се докара на избирателите.
И стана чудо-пенсиите се вдигнаха, ДДС-то падна на много стоки и услуги, минималната работна заплата расте и вероятно още ще порасне. Токът не се е вдигал от доста време, същото е и при водата. Природният газ е единственото изключение, но при него, както се казва, виновно е „международното положение“. Започнаха да се раздават компенсации – за тока на бизнеса, за литър бензин, дори пенсионерите получават за тази Коледа 70 лева. Досега, ако нещо се откъсваше от бюджета, то бе в рамките на 50 лева и то не за всички. А основни говорители на партиите, където и да отидат в медиите, започват приказката с "трябва да помагаме на хората да преживеят кризата".
Партиите в парламента пък се надпреварват да искат още социални мерки – за доходите на първо място, за майките с деца, за пенсиите. Надпреварват се да предлагат повишение на всичко, наддават при това за конкретните суми.Един поиска 10% увеличение на пенсиите, веднага го надцакват с 20%. Друг въпрос е защо го правят и ако се оформи стабилно мнозинство и правителство, дали ще го правят. Важното е, че без редовно правителство, без „стабилно управление“ и послушен на шефа парламент политиците се сетиха за електората. Да се радваме на това, защото не се знае какво ни очаква след поредните избори.