За смъртта на предпазливостта
© Виталий Портников
В първите месеци след началото на голямата инвазия на Русия в Украйна, президентът Володимир Зеленски публично поиска повече военна подкрепа от западните страни, а украинските посланици негодуваха от „сдържания“ отговор на партньорите. За мнозина това изглеждаше като умишлено отклонение от традиционната политика – напълно допустимо за страна, която е подложена на нагло нападение.
Но историята с доставката на танкове Leopard показа как се е променила политиката като такава. Френският президент Еманюел Макрон заяви, че страната му ще достави на Украйна леки колесни танкове AMX-10 RC, без да чака окончателните споразумения между съюзниците в коалицията за помощ на Украйна.
Британският премиер Риши Сунак поиска от министъра на отбраната Бен Уолъс да работи с партньори за ускоряване на доставката на танкове за украинската армия. Полският президент Анджей Дуда по време на престоя си в Лвов обяви готовността на страната си да прехвърли рота танкове Leopard в Украйна, в случай че бъде сформирана подходяща международна коалиция.
Това не е нищо друго освен открит натиск върху Берлин – и германските политици са наясно какво се случва. Лидерът на германските социалдемократи Ларс Клингбайл разкритикува Макрон за това, че френският президент всъщност е "нарушил едно табу" и не е изчакал окончателните споразумения между съюзниците.
Но Макрон знаеше точно какво прави. По традиция политиците преговарят в тишината на кабинетите си. За съгласуване на позициите, за четене на заключения и меморандуми, за преговори и вземане на решения обаче са необходими седмици, ако не и месеци. Диктатурите често се оказват по-ефективни от демокрациите точно поради тази причина – те могат да нанасят удари без да се замислят. Докато политиците на демократичните страни спорят накъде да насочат държавния курс, техният мандат изтича или просто започва предизборната кампания. А Путин само смъртта може да го раздели с властта. Той вече “надживя” Буш, Обама, Тръмп, Саркози, Оланд и дори Меркел! Вероятно иска да “надживее” също Макрон, Байдън и Шолц.
Руските танкове ще са под прозореца
Гласността се оказа ефективното лекарство срещу бюрокрацията и прекалената предпазливост. Западните политици започнаха да правят това, което направиха украинските лидери и дипломати в началото на войната – да се обръщат към общественото мнение. И често не към общественото мнение на своите страни, а към общественото мнение на тези страни, върху чиито лидери искат да окажат натиск.
Това, разбира се, все още не е смъртта на политиката в нейния обичаен смисъл. Но това е смъртта на бавността и предпазливостта. Войната на Путин вдигна твърде много залозите по отношение на сигурността и оцеляването на демокрацията. Да, можете да се борите с Кремъл с обичайните методи, можете да провеждате безброй срещи и съгласувания, дълбоко в себе си можете да се надявате, че рано или късно Путин ще се осъзнае, ще разбере безсмислието на тази война и ще иска "сам да напусне" Украйна - както все още предричат германските социалдемократи, тези верни рицари на циничната благонамереност. Само че няма да забележите как руският танк ще бъде под прозореца ви.
Мнозина на Запад - при това различни политици - очевидно вече са разбрали това. Разбрал го е Дуда, който неизменно предупреждаваше за безполезността и опасността от флирт с Москва. И го е разбрал Макрон, който продължаваше да контактува с Путин и след началото на войната (от друга страна пък, контактите с Путин са най-доброто лекарство от всякакви илюзии).
Тези политици просто вече не ги интересуват въздишките по кабинетите, всички тези многобройни „нали разбирате“ и други класически бюрократични трикове. Да, разбира се, те знаят как да играят тези игри - по-добре от Зеленски и не по-зле от Шолц. Иначе Макрон нямаше да стане президент на Франция, а Дуда нямаше да стане президент на Полша. Но те просто вече нямат време за тези игри. Светът се промени и политиката се промени. Сега много неща, за които преди можехме само да гадаем, ще се случват пред очите ни.
Източник: vot-tak tv
Бесарабски фронт