Паскал Бойкер, „Тагесцайтунг"/ БГНЕС
Германските танкове проправят пътя към победа? Само ако беше толкова просто. Не, доставката на няколко танка "Леопард 2" няма да донесе на Украйна победа срещу Русия. Твърдението, че това е така, се основава или на непознаване на лошата военна ситуация, или на шарлатанство. Всъщност Украйна се намира в ситуация, в която отчаяно се нуждае от нови военни доставки, за да не загуби войната срещу Русия. Това е съществена разлика.
Фактът, че канцлерът Олаф Шолц - за разлика от жълто-зелено-черната фракция в Бундестага около Агнес Щрак-Цимерман, Антон Хофрайтер и Фридрих Мерц - не взе решението си толкова лесно, беше уместен. Гражданите могат да изискват от своя правителствен ръководител да прецени много внимателно какво е необходимо, разумно и отговорно по отношение на подкрепата за Украйна в зависимост от хода на войната.
Доставките на оръжия не са нещо, което може да се изтъргува публично на базар, а изискват много внимателно политическо и военно обмисляне. Сега Шолц взе решението си след съгласуване със САЩ. И дори ако тази отстъпка е изключително трудна за човек, който е бил социализиран в движението за мир, тя вероятно е правилната при дадените обстоятелства. Доставката не означава ескалация на войната, а увеличава шанса Украйна да не бъде окупирана от Русия. Битката остава достатъчно трудна и без това, а изходът от нея е напълно отворен.
Въпреки това доставките на танкове от Запада ще имат горчивата последица, че Русия ще продължи да ескалира войната. Защото това е в съответствие с руската военна стратегия. Всеки трябва да е наясно с това. Последицата обаче може да бъде единствено доставянето на възможно най-много противовъздушни системи за защита на хората в Украйна. Дори и да изглежда второстепенно в обществената дискусия, това все пак е много по-важно за хората в Украйна, отколкото доставката на танкове.
Ако САЩ и държавите от Европейския съюз не окажат военна подкрепа, Украйна е обречена. Това е толкова просто. За съжаление. Твърдението, че „червената линия" ще бъде премината с доставката на западни бойни танкове, е смешно формалистична аргументация, която, от една страна, пренебрегва предишните мащабни германски доставки за Украйна, а от друга, е неоправдано арогантна, тъй като подценява бойната мощ на многобройните бойни танкове от съветски произход, които се използват в Украйна. Единственият проблем е, че в настоящата война на изтощение оперативните им възможности са на изчерпване.
Както и да е: Путин определя своята „червена линия", както намери за добре. Решението да се доставят бойни танкове, произведени в Германия, в зона на военни действия никога не е лесно, особено когато става въпрос за район, в който някога е вилнял германският Вермахт. На фона на миналото на Германия е напълно легитимно и Лявата партия да отхвърля категорично доставките на оръжие.
Като се има предвид, че всеки, който се застъпва за все повече и все по-тежки доставки на оръжие, трябва да е наясно, че може да сгреши с цената на много украински животи. Липсата на съмнение е изключително опасна по време на война. И в крайна сметка отхвърлянето на все по-мащабните оръжейни доставки отговаря на мнението на голяма част от германското население, което трябва да се вземе насериозно. Това се основава преди всичко на страха, че Германия може да бъде въвлечена във война.
Истината е, че никой на Запад не знае каква и къде е „червената линия" на Путин. Русия е в състояние да унищожи света с ядрените си оръжия. Да се окаже, че борбата за Украйна може да подтикне Путин към унищожаване на човечеството, е повече от малко вероятно, но за съжаление не и немислимо. Точно тези, които го обявяват за „луд", с когото вече няма да е възможно да се преговаря, не бива да изключват подобни ирационални действия от самото начало. Колкото и да е незадоволително, не ни остава нищо друго, освен да преценим вероятностите.
Това включва и факта, че аргументите на лидера на Лявата партия Амира Мохамед Али, в унисон със Сара Вагенкнехт, че една ядрена сила по принцип не може да загуби война, са повече от съмнителни. Това изглежда доста пропагандно за Путин. Защото, както и двамата трябва да знаят, това е исторически погрешно: пораженията на САЩ във Виетнам и Съветския съюз, както и на САЩ в Афганистан, са ярки примери за обратното.
Настояването на Лявата партия за по-силен германски ангажимент за постигане на решение чрез преговори е добро и правилно. Но не бива да се пренебрегва фактът, че най-вече Русия не показва сериозно желание за преговори. Вместо това режимът на Путин продължава да пропагандира своите империалистически военни цели, т.е. подчиняването на Украйна.
За авторитета на Лявата партия би било по-добре, ако независимо от въпроса за доставките на оръжие, тя недвусмислено застане на страната на жертвите и винаги настоява преди всичко пълното изтегляне на Русия от Украйна. Независимо дали някой смята, че това е реалистично. Това е просто въпрос на ясна позиция. А на Вагенкнехт и Ко това липсва.
Всеки, който смята, както наскоро направи депутатът от Лявата партия и верен на Вагенкнехт Севим Дагделен, че подкрепата за германските оръжейни доставки е сравнима с одобряването на военните заеми от страна на ГСДП през 1914 г., е най-малкото идеологически в услуга на фашисткия режим на Путин.
Да, вярно е, че всеки ден, в който тази война продължава, много хора губят живота си. Но каква е последицата от това? Че Украйна трябва да капитулира възможно най-скоро? В нито един момент левичарите не биха си помислили да поискат от Виетконг да се подчини на САЩ. Въпреки че в крайна сметка във Виетнамската война са загинали до четири милиона души. Във войната в Украйна сме далеч от това.
Да се върнем още по-назад в историята: Как би се развила борбата за свобода в Испания, ако не само Ърнест Хемингуей, Джордж Оруел и Андре Малро бяха подкрепили Испанската република в борбата срещу Франко, но и техните правителства в САЩ, Великобритания и Франция го бяха направили с военна сила?
А германските комунисти никога не биха си помислили да поискат от демократичните сили да се откажат, защото съпротивата срещу испанския фашизъм би струвала твърде много животи. Вместо това те се сражават в интербригадите. Дори тогава, когато вече беше безнадеждно.
Всеки загубен живот във войната в Украйна е голяма жертва. Ето защо германското правителство трябва да направи всичко, което е по силите му, за да приключи тази война възможно най-бързо. Без обаче да забива нож в гърба на Украйна. Именно в това се състои горчивото двусмислие: не може да бъде лява позиция просто да изоставиш тези, които са били нахлули, дори ако това може да струва живота им.
Народът на Украйна има право да се бори за свободата си. Само те могат да решат какви жертви са готови да направят. Колкото и горчиво да е това, то оправдава доставката на германски бойни танкове. Разбира се, това по никакъв начин не замества дипломатическите усилия. Колкото и безперспективно да изглежда в момента, това трябва да бъде в центъра на вниманието. Русия трябва да разбере, че слага край на войната и приема довоенните граници.
Но за съжаление и това е част от истината: тази война може да продължи дълго и да отнеме живота на много хора. Но нищо няма да бъде спечелено, ако Русия го спечели. Това също така означава, че едно движение за мир, което заслужава това име, трябва да отправи искането си "Спрете войната!" към този, който я е започнал и я продължава безмилостно. Всеки, който не е готов да направи това, е участник във войната. От страна на Путин. Няма как да не го забележите.