Парите от продажбата на квотите на въглеродни емисии трябва да се използват за трансформация на икономиката. Такива са целите на ЕС. Според експертите в индустриалния сектор има възможност да се финансират мерки за намаляване на въглеродните емисии и то именно от тяхната продажба. Европейската прокуратура започна проверка на няколко дружества у нас... Колко голям е бизнесът с въглеродни емисии? Пред ФАКТИ говори Радостина Славкова от климатичната организация „За земята“.
- Г-жо Славкова, Европейската прокуратура (ЕП) съобщи преди дни, че разследва в България злоупотреба с търговията на емисии парникови газове. Какво ни липсва, за да си го знаем ние, а пак някой трябва да ни го казва?
- От лятото на 2021 година у нас има съмнения за злоупотреби с търговията с емисии от страна на въглищни централи и тецове. По темата излезе материал на разследващ сайт, в който участваха и международни журналисти. В обхвата на това разследване бяха разгледани две централи от т.н. кръг „Ковачки“ - ТЕЦ „Бобов дол“ и ТЕЦ „Брикел“. Сега европейската прокуратура разглежда общо 9 централи, а по темата и ние - от "За земята", направихме свое проучване, което разглежда пет централи от този кръг за пет години назад.
Може да се каже, че европейското разследване от 2021 г. беше нещо като вдъхновение да задълбаем малко по-дълбоко в темата, за да разгледаме и други централи и да видим какво се случва с тях. Отне ни няколко месеца работа, за да проверим точно публичната информация в Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) и КЕВР, да видим и сравним какво пише в комплексните разрешителни на инсталациите. Така установихме, че има разминаване в подаваните данни. Изводът в нашия доклад е, че с технически способи са „спестени“ почти 2 милиона тона въглеродни емисии. Бизнесът с емисии е много голям.
Това означава щета от почти 75 милиона евро за европейския бюджет.
Но също има и щета за българския бюджет от нереализирани инвестиции в областта на климата. Оказва се, че така ЕС, но и страната ни, получава по-малко средства за климатични дейности. Търговията с емисии е от 2005 година и тя е един от инструментите на Европейския съюз за намаляване на въглеродните емисии и постигане на климатична неутралност до 2050 година. Заради енергоемкостта си големите горивни инсталации от областта на енергетиката, както и от други индустриални сектори, се задължават да плащат т.н. „временна компенсация към обществото“ за причиненото от тяхната дейност замърсяване и отделяне на парникови емисии в атмосферата. Въпросните пари от емисиите се търгуват на своеобразна борса за въглеродни квоти и затова е много важно какви са реалните изчислени от операторите емисии. На тази база всяка година се определя едно количество безплатни въглеродни квоти за държавите в ЕС. Респективно, държавите разпределят тези квоти към своите енергоемки предприятия. Когато тези предприятия нахвърлят тези безплатни квоти, те са задължени да купуват от борсата квоти, за да продължат своята дейност. Принципът е, че плаща този, които цапа, който отделя повече въглеродни емисии. Тези предприятия купуват въглеродни квоти от други предприятия, които успяват да реализират енергоспестяващи и модернизационни мерки и така отделят по-малко количество вредни емисии.
- Как се модернизират нашите предприятия в сектор енергетика. Вашите наблюдения какви са…
- От това, което сме наблюдавали, не бих казала, че разглежданите в доклада предприятия от кръга „Ковачки“ се модернизират. Това е един от продължаващите проблеми, който най-ясно се усеща от местното население в Големо село до Бобов дол, Гълъбово, Раднево и т.н.
Хората в тези населени места ежедневно живеят с това замърсяване.
Тук говорим или в посока на изгарянето на неразрешени горива, спрямо комплексното разрешително на инсталацията, или пък неразрешени количества от тези горива. Това е един от използваните начини, за да се намалят декларираните емисии. Например, някои инсталации декларират, че са използвали по-големи количества биомаса в изгаряното от тях твърдо гориво от отпадъци, което е нереалистично, ако го сравним с други български инсталации, в които се използва същото гориво. Друг технически способ е да се декларират по-ниски емисионни фактори, по които се изчислява замърсяването. Но като сравним декларираните емисионни фактори на петте централи с международните стандарти и спрямо други български площадки като американските ТЕЦ-ове, използващи същото гориво тук, се вижда, че първите са прекалено ниски - което води до докладването на много по-ниски от реалните емисии.
- Когато се направи сравнение, се появява разлика - за едно и също количество имаме различно подадени данни като емисии. Така да разбираме нещата …
- Точно така. Основната разлика установихме на база по-високите количества гориво и емисии, които се виждат в докладите, изпратени до КЕВР, защото на база тези доклади се изчислява цената на електро и топлоенергията, а тези данни не отговарят на данните, които се подават към структурите на Министерството на околната среда. А на тяхна база пък се определят дължимите количества въглеродни квоти. Един от изводите на доклада ни е, че явно институциите не комуникират добре помежду си. Защото някак не забелязват тези несъответствия. Целите на нашия доклад бяха да сигнализираме обществеността и органите, за да могат да се предприемат коригиращи действия. Тук по-голяма отговорност имат Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) и Българската служба по акредитация, защото тя акредитира т.н. верификационни дружества. Това са фирми, които потвърждават документите на дружествата и така ги узаконяват. С това фирмите гарантират, че данните, които подават операторите, са точни. Ние обаче имаме сериозни съмнения за свързаност на тези фирми с енергийните дружества. На една от фирмите в разглеждания период не е била известна собствеността, след като се направи справка в Търговския регистър. А реално тези фирми се доверяват на подаваните данните от собствените лаборатории на дружествата. Това е друг пример за конфликт на интереси, който не би трябвало да се случва.
- Ако се докаже голяма щета от Европейската прокуратура, какво ще последва…
- Досега не е имало скандал с такъв мащаб в рамките на европейската схема за търговия с емисии и ми е трудно да кажа какви биха били последствията. Със сигурност ще има репутационна щета върху България и други държави от ЕС биха избягвали да търгуват с нас, отново ще получаваме по-малко средства в бюджета. Може би има и риск за следващи периоди да се намали количеството безплатни квоти за България, което би ощетило индустрията ни.
Отговорността по казуса е най-вече във верифициращите фирми и операторите на инсталациите, подали неверни данни. Но и немалко институции са допуснали това да се случва в периода 2017-2021 г.