Никой ли не забелязва какво се случва в България?

Коментар от Даниел Смилов:

Тази предизборна кампания става все по-скандална заради откритото инструментализиране на държавни институции в полза на една партия - "Новото начало" на г-н Делян Пеевски. Арестуването на Джейхан Ибрямов от алтернативното ДПС е последната (но само засега) брънка в системното мобилизиране на прокуратура, служби, магистрати и много други органи и служители в една и съща политическа посока.

Поредицата от събития

Важно е, разбира се, какви са фактите по различните казуси, които един ден - да се надяваме - ще се изяснят. Но не може да бъде отречена безспорната тенденция уж неутрални държавни органи да решават все в полза на една и съща партийна формация (Пеевската) и все срещу нейните опоненти (в случая злощастния алианс на Ахмед Доган). Ето поредицата от събития в настоящата предизборна ситуация:

- Полиция и прокуратура се задействаха срещу хора на Доган във Варна (и други градове) по обвинения в корупция и престъпления. Това беше сякаш стартовият гонг на разцеплението в ДПС;

- Прокуратурата изведнъж се сети, че т.нар. Вълк (бизнесмен, близък на почетния председател на ДПС) не обслужва гигантски кредит от 150 млн. лева, част от които вероятно са отишли при самия Ахмед Доган за закупуване на пристанище и електроцентрала във Варна. Цялата информация по казуса бе известна дълго време преди това, но действията на институциите започнаха, когато Доган загуби чадъра на Делян Пеевски;

- Ахмед Доган беше позорно изгонен от Сараите в Росенец с помощта отново и на държавни институции. БНТ дори прави репортажи в Сараите с основна цел да злепостави "тънещия в разкош" Доган (сигурно БНТ имат и друго, по-благовидно обяснение за дейността си);

- С изключително спорни решения, в които няма правна логика, ВАС и ЦИК дадоха името "ДПС" на Делян Пеевски, а не на Ахмед Доган;

- В страната текат непрестанни наказателно-правни акции срещу активисти и кметове на ДПС-то на Ахмед Доган, като задържането на Ибрямов е само един от примерите;

- Военна прокуратура се задейства срещу бивши членове на ДС по повод "Възродителния процес", след като Делян Пеевски обяви, че ще вади ДС от ДПС...

Тази институционална активност можеше даже да е похвална, ако не изглеждаше, че е по повик и команда от г-н Пеевски. А такъв повик не е нито прецедент, нито изключение. Иван Гешев беше отстранен (а и назначен) с подобно дистанционно политическо задействане, Борислав Сарафов след това беше инсталиран по същия начин, процедурата за избор на нов главен прокурор започна с политическа благословия от същото място и т.н. и т.н. А за срамното "разследване" на аферата "КТБ" от Иван Гешев едва ли си струва да се напомня, освен може би прозрението му, че "ДП" означава "държавно предприятие".

Сигурно в списъка по-горе са изпуснати важни моменти, но целта тук не е да се документира неформалното влияние на г-н Пеевски върху уж независими служби, органи и регулатори. Все пак сме 2024 г. и сме изправени пред седми поред парламентарни избори (за последните три години) в една България, която има претенция и амбиции да е европейска страна. Което означава, че на шест предходни избора г-н Пеевски и ортаците му от други партии са били избирани и са все още в българската политика.

Този скандал е не по-малък от назначаването на Пеевски в ДАНС

Какво е станало с чувствителността на българите, че някак не забелязват огромния скандал, който по размери не е по-малък от назначаването на г-н Пеевски в ДАНС през 2013 година?

Отговорите тук трябва да се търсят в две посоки. Първо, г-н Пеевски в момента атакува г-н Ахмед Доган, който сам по себе си има малко защитни аргументи. В крайна сметка г-н Пеевски е продукт на г-н Доган. А далаверата с Вълка и 150-те милиона например изглежда напълно реална далавера. Но и Васил Божковата далавера за 500 млн. лева е не по-малко реална, но по нея настъпи гробно институционално мълчание и дори прокуратурата остана разколебана между две "еднакво защитими" и "еднакво вероятни" версии - а именно, че Васил Божков е ходил редовно с много пари при Владислав Горанов в МФ и или му ги е давал, или си ги е отнасял незнайно къде обратно. Правовата държава над всичко, амин!

Може би и Ибрямов наистина е поискал подкуп, но въпросът е, че струпването на цялата институционална активност на служби и магистрати по време на предизборната кампания е само по себе си проблем. Както и разпределението на престъпленията и корупцията в ДПС също е проблематично - не е логично всички престъпници да са при г-н Доган, а г-н Пеевски да е събрал само "държавни предприятия" при себе си. Такава теория чисто статистически не може да издържи.

Вторият аргумент за ниската чувствителност на българите в момента, е че г-н Делян Пеевски е бил "изпран" и "легитимиран" от участието му в управлението на ПП-ДП и ГЕРБ. Вярно е, че въпросното му участие преминаваше през ГЕРБ и Борисов, но резултатът беше, че без г-н Пеевски важни решения не можеха да се вземат, защото ГЕРБ би ги блокирал. А и разпадането на "сглобката" стана пак по солидарната воля на Борисов и Пеевски.

Този аргумент има някаква сила, но всъщност е дълбинно кух и фалшив. Според него гневът и наказанието на хората трябва да се насочат най-вече към ПП-ДБ, които на практика по неволя съжителстваха с проблема, а не към самият проблем и неговите доброволни ортаци. И като става дума за ортаци, на първо място трябва да бъде споменат г-н Бойко Борисов, който още се чуди какво общо има с г-н Делян Пеевски. Но това театро е превтасало и вече малцина му се хващат. А и още никой не е чул критика от г-н Борисов срещу г-н Пеевски от какъвто и да е характер и за каквото и да било. Това е може би заради благия характер на Борисов, който се проявява и към ИТН, и към "Възраждане" и към кой ли не. Само ПП-ДБ по някаква причина не могат да се възползват от него, но то е защото те все ще вземат да напомнят за Божковата афера, къщата в Барселона или нещо такова. Как се прави коалиция в такава неорташка среда?

Премиерата на новата книга на Иван Костов

Тази седмица едно от важните събития беше представянето на новата книга на Иван Костов в НДК - Свидетелства за прехода 2. Книгата сама по себе си си струва да бъде прочетена, както заради документите и свидетелствата от първо лице, така и заради аналитичния поглед на автора. Самото представяне на книгите на Костов се е превърнало в традиционно, важно събитие за демократичната общност, която чрез него не само отдава заслуженото на един бивш премиер, направил много за европейска България, но и получава повод за равносметки, анализ на ситуацията и обмисляне на бъдещи планове. На сегашното издание на събитието имаше известно несъответствие между търсещите подкрепа и мобилизационна енергия представители на ПП-ДБ, които бяха дошли (доста масово), за да изкажат уважението си, и по-минорния и песимистичен поглед за страната на Костов и новата му книга. В заключението си тя съдържа една дълга ламентация за незавършеността на българските начинания - от възприемането на християнството до наши дни.

Такива героични обобщения по правило са спорни и издават по-скоро емоционални нагласи и настроения на авторите си. Но е истина, че демократично ориентираните, европейски хора на България и днес си позволяват да се демобилизират в ключови моменти, да "наказват" собствените си представители и така да оставят страната в ръцете на истински и доказани магарета. Дали човек е песимист или оптимист - това е най-вече естетически избор, но какъвто и да е, не бива да допуска подобно развитие. Защото то е обяснението за незавършеността на някои начинания, въпреки добрите и благородни намерения.