Славчо Кънчев*
Горната класа е миналото на една нация, средната класа е нейното бъдеще.
Айн Ранд (псевдоним на американската интелектуалка от руски произход Алиса Зиновиевна Розенбаум, 02. 02. 1905 – 06. 03. 1982 г.)
Дали наистина решението на парламентарните избори да се гласува само с машини носи единствено позитиви, като възпрепятства фалшифицирането на вота? Каква би била съдбата на избирателите с по-нисък образователен ценз, както и на по-възрастното население, което не е на „ти“ със съвременните технологии?
За да отговорим на тези въпроси, достатъчно е да се взрем в историята. Когато 11-те южни щати в САЩ се отцепват и образуват Конфедерацията на робовладелските щати на 4 февруари 1861 г., то привържениците на сецесията** са изразители не само на икономическите интереси на робовладелците, за които експлоатирането на труда чернокожите е главният източник на техните доходи. Но макар и главен, той не е единственият мотив за отделянето им в държава, чиято новоприета конституция провъзгласявала, че робството се явява основа на икономическото и политическото устройство на Конфедерацията. Нейните привърженици са убедени, че негрите са същества от по-нисш порядък, неспособни самостоятелно да живеят и мислят. В защита на робовладелската система били посветени книгите на вирджинския плантатор Джон Фитцхю „Социология за Юга, или Банкрутирането на свободното общество“ (1854 г.) и „Канибали или Роби без господари“ (1857 г.), изцяло пронизани с бял шовинизъм и расизъм.
След поражението на разбунтувалите се робовладелски щати, в тях, посредством присъствието и на федерални войски, е наложен процес на т. нар. „Реконструкция“, т. е. да бъдат осигурени условия за действително освобождаване на афроамериканците от робското съществуване. Но процесът в никакъв случай не протича гладко и безпроблемно. Тъкмо напротив. Понеже съпротивата на бившите робовладелци от Юга на САЩ е подкрепена от Демократическата партия, която притежава стабилна избирателна база сред бялото население на конфедеративните щати. Именно Републиканската партия подкрепя аболационисткото движение за премахване на робството на чернокожото население в южните щати.
В тези щати доминирането на Демократическата партия е благодарение на факта, че афроамериканците до премахването на робството не са имали право на глас. Всъщност те представляват голяма част от населението на Юг. Когато робството формално остава в историята, пред ръководството на Демократическата партия изниква проблемът как да запази електоралното си предимство в щатите от Конфедерацията. Как ли? Като бъдат променени правилата за гласуване, без да се оспорва правото на чернокожите да участват в изборите.
Затова най-яркият пример за пренаписване на изборни правила в някоя държава, за да бъде установено авторитарно предимство, идва от Съединените американски щати. След указа за Реконструкцията от 1867 г. и Петнадесетата поправка към конституцията, която забранява отказа от правото на глас въз основа на раса, афроамериканците изведнъж се оказват най-многобройните гласоподаватели в Мисисипи (55,2 %), Южна Каролина и Луизиана и са близо до мнозинство в Алабама, Флорида, Джорджия и Северна Каролина. Общо в 11-те щати от Конфедерацията през 1860 г. е имало 3 521 110 роби, което е 38,7 % от населението. Отделно са още 132 760 освободени преди Гражданската война (1861–1865 г.) роби от афроамерикански произход. Федералната полиция наблюдава масовата регистрация на афроамериканските гласоподаватели в южните щати. На национално ниво процентът на имащи право на глас афроамериканци скача от 0,5 през 1866 г. на 80,5 две години по-късно. В много юни щати регистрациите надскачат 90 %.
По време на изборите през 1880 г. се предполага, че избирателната активност сред чернокожото население е 65 % или повече в Северна и Южна Каролина, Тенеси, Тексас и Вирджиния. Правото на глас дава власт: над две хиляди освободени мъже печелят административни постове през 70-те години на ХІХ в., включително четиринадесет места в Конгреса и две в сената. В един момент над 40 % от законодателите в долните камари в местните парламенти на Южна Каролина и Луизиана са чернокожи. Тъй като афроамериканците гласуват предимно за републиканците, тяхното право на глас дава основание на Републиканската партия и на други политически формации да оспорят доминацията на демократите от миналото. Демократите губят Северна Каролина, Тенеси и Вирджиния през 80-те и 90-те години на ХІХ в. и почти изпускат Алабама, Арканзас, Флорида, Джорджия, Мисисипи и Тексас. Ако демократичните избори бяха продължили, отбелязва политологът В. О. Кий, „съществуването на белите насред черния пояс щеше да е застрашено“.
Тогава променят правилата и захвърлят демократичните норми. „Дайте ми (конституционен) конгрес и ще направя така, че (...) нито един негър да не бъде чут повече“, казва бившият сенатор на Джорджия Робърт Тумбс към края на Реконструкцията. Между 1885 г. и 1908 г. всички единадесет бивши щати от Конфедерацията променят конституциите си и изборните си закони, за да орежат правата на афроамериканците.
За да не нарушат закона и да спазят Петнадесетата поправка в конституцията, отделните щети не могат да ограничат правото на глас заради расовата принадлежност, но могат целенасочено да въведат „неутрални“ изборни такси, изисквания за уседналост, тестове за грамотност и сложно написани бюлетини. „Дългосрочната цел на всички тези ограничения“ казва историкът Алекс Кийсар, „е да бъдат държани бедните и неграмотни негри далеч от урните“. Тъй като афроамериканците по това време са предимно републиканци, се очаква, че ограничаването на избирателните им права ще възвърне преимуществото на демократите. Целта е, казва един сенатор от Северна Каролина, да се напише „добър, ясен и честен закон, който винаги да произвежда мнозинство за демократите“.
Пионер в ограничаването на изборните права е Южна Каролина, чийто електорат е предимно от чернокожи, като през 1860 г. те наброяват 402 406 роби (57,2 % от цялото население на щата) и 9914 свободни чернокожи. През 1882 г. със Закона за осемте кутии се създава сложна бюлетина, която прави почти невъзможно за неграмотните избиратели да упражняват правото си на глас и тъй като по-голяма част от чернокожите избиратели не могат да четат, гласовете на афроамериканците намаляват драстично. Но това обстоятелство за белите расисти в щата се оказва, че съвсем не е достатъчно. През 1888 г. губернаторът Джон Ричардсън заявява: „В момента управлява малцинство от 400 000 (бели) над мнозинство от 600 000 (черни) ... Единственото нещо, което стои между нас и тяхното (на чернокожите – бел. авт.) управление е един хилав закон – Законът за осемте кутии“. Седем години по-късно щатът въвежда такса и тест за грамотност. Избирателната активност сред чернокожото население, която през 1876 г. достига до 96 %, спада на 11 % през 1898 г. Ограничаването на правото на глас „съсипва Републиканската партия“ и я държи далеч от местната власт в продължение на почти век.
В щата Тенеси чернокожите избиратели са толкова активни през 1888 г., че демократически лоялният вестник „Avalanche“ предвещава мащабна победа на републиканците“ в следващите избори, освен ако нещо не бъде направено. Оказва се, че това ефикасно „нещо“ е въведената през следващата година от демократите такса за гласуване и т. нар. „Закон на Дорч“, с който се създава сложна бюлетина, която избирателите могат да разберат, само ако са грамотни. Докато законодателите дебатират, в. „Avalanche“ настоява да се одобри „законът на Дорч или загиваме“. След въвеждането на закона заглавието на в. „Memphis Daily Appeal“ гласи: „Спасени сме най-накрая. Довиждане републиканци, довиждане“. Демократите печелят разгромително през 1890 г., а републиканците „се сриват“. В уводната си статия вестникът пише, че ефектът от закона на Дорч е „възхитителен“. Общият брой гласоподаватели, за съжаление, наистина беше намален наполовина, но прекрасното е, че пропорционално мнозинството на демократите се увеличи поне четири пъти“. През 1896 г. избирателната активност на чернокожото население е близо до нула.
В щата Алабама ситуацията е същата. Историята се повтаря в Арканзас, Флорида, Джорджия, Луизиана, Мисисипи, Северна Каролина, Тексас и Вирджиния. Избирателната активност сред афроамериканските мъже (жените, независимо от расата, все още нямат избирателни права) спада от 61 % през 1880 г. до само 2 % през 1912 г. Ограничаването на правото им на глас изритва от местното управление на Юга, както и от представителство в Конгреса от бившите щати на Конфедерацията, Републиканската партия и в продължение на близо век е осигурена властта на бялата еднопартийна система. Както един чернокож южняк казва: „Целият Юг – всеки щат в Юга – вече е в ръцете на същите хора, чийто роби бяхме“.
Решението да се гласува само с машини е де факто въвеждане на образователен ценз, какъвто не е посочен в българската конституция. И, следователно, е нейно нарушение. Колкото се отнася до това, дали по този начин ще бъде възпрепятствано купуването на гласове, както и други манипулации на изборните резултати, то тук напълно важи максимата, че често решението на един проблем се превръща в още по-голям проблем.
* – Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.
** – (лат. secessio) Отделяне на една общност от друга, съдържала я общност.