Българският демократичен парадокс винаги е бил в това, че ако демокрацията разрешава различни мнения и партии, то у нас демократите биха заличили различните мнения и партии. Това коментира за Lentata.com Мартин Карбовски.
Така е у нас и със свободата на словото - ако може някой да спре да приказва ще е по-добре за свободата. Казах ви - парадокс, български, демократичен.
Днес на ред в заличаването и отричането са Възраждане. Подигравките, пренебрежението, обидите и директното говорене, че патриотите у нас са глупави унтерменши приравнява демократите у нас до неясни фашисти. Наистина парадокс.
Понякога политическата ситуация у нас изглежда като бой между слуги - кой да се докаже пред господаря си. Карикатурата на тези събития у нас е добре нарисувана - едните са слуги на САЩ, другите на Русия. Но никому не идва на ум, че може пък някоя партия у нас да е слуга на Турция.
Или друго - хрумва ли ви, че може да има партия у нас слуга на народа си? Досега опитвали ли сме този вариант? Не сме. Власт на такива хора не е давана. И с право - патриотите у нас са само патерица на крадците. Такова е преобладаващото мнение и в него има резон.
Но ако, само си представете - фантастичен филм: ако има друг тип партия - наша, неколаборираща с крадците. Непослушна и непокорна, но съобразителна с модерните за епохата посолства? Има ли такава математическа възможност? Има.
Не я отричайте. Помечтайте, ако не я виждате.
Защо у нас възходът се свързва само с управление на изпълнители, чиито началници са Брюксел, Вашингтон или Москва? Защо?
И защо всеки, понечил да каже, че трябва да търсим интереса си (българския) се обявява за враг български? Пак парадокс.
Какъв демократ е демократът, който обявява избирателите на третата политическа сила за кретени? За хора, които не трябва да съществуват?
И пак - ние 34 години се подиграваме на патриотизма. Това е парадокс. Ние не сме опитвали тази манджа, но сме отвратени от нея. Медиите се гнусят и водят война с патриотизма. Предатели и предателчета, компроматори и компроматорки направиха кариера да съсипват патриотизма.
Но за него се гласува. И ще се гласува. И това е право на гласуващите за него.
Не се страхувайте от патриотизма. Следете го, контролирайте го, изобличавайте фалшивия такъв.
Но без него сме само слуги. Доказаха го последните 34 години. Или ви трябва още време, за да го признаете?
Слуги сме. На един или двама господари. Или на редуващи се господари. Или на несъществуващи господари. Или на келнерския си политически синдром.
Помислете. Огледайте се. Тук таме има хубави примери за успешен патриотизъм. Вижте Унгария, вижте Полша, вижте даже Украйна.
У нас нещо не е наред.
И основният проблем е българският парадокс. У нас демокрацията отрича националният интерес.
Ще отречете ли, че точно това се случи и се случва?
Наистина ли?!