В Русия избухна истинска "доносническа епидемия". Все по-често "бдителни граждани" се обръщат към полицията или към медийния надзорен орган "Роскомнадзор" със сигнали за т.нар. "дискредитация на въоръжените сили на Руската федерация" или пък за "разпространяване на проукраинска пропаганда".
Някои прибягват до "жанра" еднократно: пенсионер например се възмущава, че ученичка в градското училище била облечена в жълти и сини цветове. Или пък московчанка, която се оплаква от осемгодишна съученичка на дъщеря си, защото видяла видео как детето мачка рисунка с руското знаме на фона на украинското. Има обаче хора и организации, които се занимават редовно с такава дейност.
Профилът на доносника
Такъв е доскоро почти неизвестният шеф на Федералния проект за борба срещу корупцията Виталий Бородин. Той е автор на искания "да се провери Алла Борисовна Пугачова по подозрение, че оказва финансова помощ на въоръжените сили на Украйна", както и на подобни сигнали срещу други творци, които обвинява включително и в "държавна измяна".
39-годишният Бородин е завършил военно училище, после работил в криминалната полиция. През 2009-а година основал строителна фирма, участвала активно в търгове за държавни поръчки и спечелила от тях 160 милиона рубли. По-късно Бородин влиза в "Младежкия антикорупционен проект" на Путиновата партия "Единна Русия" и - ако се съди по снимки в социалните мрежи - живее със семейството си в елитно московско предградие, като къщата е купена от пенсионираната му майка.
Материалната мотивация е факт
Рускинята г-жа К. през първата година от войната е написала 764 електронни доноса до различни органи и организации - самата тя се определя като "професионален доносник, който работи безплатно". Жената разказва, че на всеки два дни гледа всичко, публикувано в Ютюб-каналите на "Дойче веле", "Радио Свобода", "Дожд" и други медии и внимателно следи какво говорят пред тези медии граждани на Русия, живеещи зад граница.
"Значението на доноси като моите може да се сравни с ефекта от използването на подводници за унищожаване на противникови бойни единици: броят на потопените съдове винаги е бил незначителен, но страхът от възможни атаки е принуждавал противника да ограничава броя на курсовете", обяснява г-жа К.
Тя добавя още, че има и материална мотивация за дейността си. Защото ако някой ден трябва да се плащат репарации, тежестта ще падне върху провинцията, а ако с цел икономии бъдат съкратени силите на реда "в моя град ще се появи огромна безработица и нейната сестра - престъпността. Освен това всичко ще поскъпне. Оттам следва, че ще ми се наложи да работя много повече, отколкото днес, и ще се храня по-зле", предполага г-жа К.
Жалбите срещу колеги
Според публикации в медиите, част от множащите се напоследък доноси са срещу колеги в работата. "Хората често пишат доноси, за да решат свои лични проблеми. В много случаи това е отглас на борбата за място под слънцето. Или пък са за това какви възгледи доминират в обществото или в конкретната организация", обяснява социоложката Елла Панеях.
Тя поставя лавинообразното нарастване на доносите в Русия в конкретния политически контекст на фона на войната, която властите наричат "специална операция": "Измененията във вътрешно-политическата ситуация показват на хората, че друг път няма - че практически "социалните асансьори" нагоре вече не работят. И не им остава нищо друго, освен да се подмазват пред властите и с тяхна помощ да премахнат от пътя си онези, които им пречат."
Автор: Александра Иванова