Коментар на Веселин Стойнев:
Споразумението между първите две политически сили за съставяне на управление с ротационни правителства за срок от по 9 месеца, начело първо с акад. Николай Денков от ПП-ДБ, после с Мария Габриел от ГЕРБ, е възможно най-доброто решение за властта, което можеше да произведе 49-ият парламент. Първо, защото алтернативите бяха безпринципно правителство с третия мандат, зад което застава старото статукво, или нови избори, до които ще продължава да управлява президентът, а резултатът от тях би възпроизвел или същия пат, или би изкачил "Възраждане" още по-нагоре, с претенции за власт.
Второ, и по-важно, тъкмо тази де факто голяма коалиция между първите две сили може да постигне много повече, отколкото каквато и да е друга управленска конфигурация в този парламент. Страната не само ще се стабилизира управленски с редовно правителство и стабилно парламентарно мнозинство, ще се приеме бюджет за 2023, ще се отпушат парите от ЕС по Плана за възстановяване и устойчивост, ще може да влезем в Шенген и в еврозоната, ще се върнем на сигурна евроатлантическа орбита, отклонена към Русия от Румен Радев, руската агентура и "Възраждане". Но и много повече – това правителство е обявено като кабинет на конституционната реформа, който ще събира още по-широко мнозинство за радикална промяна на прокуратурата. Това нима може изобщо някога да стане без гласовете на ГЕРБ, а и на ДПС? Ще се върне машинното гласуване – това нима можеше да стане, ако имаше кабинет на хартиената коалиция с първия или с третия мандат? Ще се назначат нови попълнения във висши държавни органи, много от които с изтекли мандати и с дълбоко компрометирани представители. Това нима може да стане без договорка между политическите сили, а сега с много по-голям шанс за подбор на читави хора, защото залог за това е цялото управление. Ще се прочистят спецслужбите от чуждо влияние – това нима можеше да стане при Радев или самостоятелната власт на ГЕРБ?
Предпоставки и гаранции за успех
Дори само половината от всичко това да се случи, ще е много повече от кръгло нищо, каквито бяха перспективите по тези задачи при другите възможни управленски конфигурации или при нови избори. Но предпоставки и гаранции за изпълнението на поставените цели, както и на цялата законодателна програма, договорена още преди връчването на управленските мандати, има поне две.
Първо, ГЕРБ (както никога досега) е притисната в ъгъла: корупционното бреме и надвисналите над партията на Борисов прокурорски обвинения по-скоро ще я накарат този път да участва в провеждането на реални реформи, отколкото отново да заложи на фасадни. Другата е ПП-ДБ: двигателят на реформите, особено по съдебна и антикорупционна линия, държи в ръцете си лоста да разтури управлението с оставката на премиера Денков, ако те забуксуват в първите 9 месеца, като виновен за това ще бъде точно ГЕРБ.
Разбира се, управлението може да зацикли в редица текущи проблеми, скандали и опърничавост. А това може да катурне колата на властта. Но такива съществуват и при всяко друго коалиционно управление, не само при роденото по неволя.
Проблемите за решаване, които стоят на старта му, обаче са много повече пред ПП-ДБ, отколкото пред ГЕРБ. Въпреки негодуванието на част от избирателите на ГЕРБ, че отстъпва мандата и премиерството, Борисов може да е убедителен с последователността си – още преди изборите той настояваше за голяма коалиция, независимо с чий мандат. И сега да отчете джентълменското споразумение за ротационно управление като свой успех.
Как ПП-ДБ да вземат завоя към "колаборацията"
Сред избирателите на ПП-ДБ обаче се разгаря буря заради колаборацията с ГЕРБ. Прекратяваме ли промяната, питат гневни избиратели на ПП; пак ли ще настъпите мотиката като Реформаторския блок през 2015 г., питат гневни избиратели на ДБ.
За лидерите на ПП ще е по-трудно да вземат завоя, защото веднага след изборите на 2 април начертаха червената линия "никога с мандат или с участието на ГЕРБ" и сега трябва да дадат отговор на въпроса защо отстъпиха от втората част от условието. ДБ бяха по-предпазливи, като още от предишния парламент последователно настояват за експертно правителство с втория мандат. Досега то бе условие за осигуряване подкрепата на ГЕРБ, сега е вече повече воал за прикриване на фактическото състояние "коалиция". Дори Ройтерс директно нарече бъдещото управление коалиционно, така че както и да се нарича то от ДБ и ПП, това ще е само "дипломатическо" наименование. Двете формации по-скоро трябва да разчитат на това, че част от гневните им избиратели постепенно ще се успокоят и трябва да потърсят подкрепа от онези, които приемат хода с ротацията с облекчение, но гласовете им не се чуват толкова - просто защото няма за какво да протестират.
Зависи и какъв ще е съставът на бъдещия кабинет. Ако все пак е експертен, ще може донякъде да се оспорва тезата за коалиция с ГЕРБ. Въпреки че взирането от всички страни винаги ще открива "наши" и "техни" експерти. Ако пък в кабинета ГЕРБ участва само с Габриел, а ДБ не участва, защото не се е реализирала позицията им за чисто експертно правителство, коалиционният кабинет може де факто да се окаже кабинет на малцинството на ПП. Тогава той ще е много по-нестабилен, защото ПП ще са заинтересовани да си припишат всички позитиви от управлението, а ГЕРБ и ДБ - да избегнат максимално негативите. Силното накланяне на балансите в едната или другата посока потенциално ще води до разпад на управлението.
Борисов сам да се оправя с имунитета си
Най-голямото изпитание пред бъдещата коалиция обаче ще е, ако се наложи гласуването на депутатски имунитети, поискани от гешевата прокуратура. Тогава изпитанието пред ПП-ДБ ще бъде още по-тежко, нищо че пазенето на гърбовете на уличени от ГЕРБ не е част от управленското споразумение (което засега не е и във вид на подписан документ). Идеалният вариант е Бойко Борисов да освободи коалиционните си партньори от това бреме в името на управлението и да заяви, че не очаква подкрепа от тях за своя и евентуално на свои съпартийци имунитети. И ако държи да запази имунитет, да търси подкрепа от други партии.
Стратегическата задача пред ПП-ДБ е да убеди избирателите си, че много по-важно е какво постигаш, а не с кого си. Защото само с непримирима гнусливост не се постига нищо. А най-сигурно убеждаването ще проработи с постигането на реални управленски резултати, и то колкото се може по-скоро. И път назад няма. Ако ротационното управление се провали още преди да се е родило, най-големите щети ще са за ПП и ДБ – понечели да стъпят в блатото, но веднага се върнали. Това на избори се наказва жестоко – и от избирателите им, които проклинат предателството, и от другите, които проклинат страхливостта.