Полицаи трудно свидетелстват против своите колеги. Когато полицаите разследват полицаи, те трябва да са по-добри от техните колеги, защото колегите им знаят всички тънкости на занаята. Затова тези, които отиват в дирекция „Вътрешна сигурност“, трябва да са най-добрите полицаи в системата. Как работи МВР, прокуратурата и като цяло съдебната система. Пред ФАКТИ говори доц. Милен Иванов, бивш зам.-ректор на Академията на МВР.
- Г-н Иванов, как гледате на това, което се случва на върха в прокуратурата днес. По време на обсъждане на съставяне на кабинет виждаме как главния прокурор и негов заместник влязоха в открит конфликт?
- Принципно не смятам, че трябва да се обсъждат личности, когато говорим за държавното устройство. Проблемите, които възникват с прокуратурата - въобще и в съдебната система, са заложени в промените в Конституцията от 2006 година. Тогава се променят фундаментални неща. Примерно, се вменяват сегашните правомощия на главния прокурор. Тогава, също така, следователите стават магистрати, стават част от съдебната власт. Ето този дефект на Конституцията го виждаме днес с пълна сила. Така се създава дефект, ако говорим за справедлив съдебен процес, основан на доказателства и равноправие на страните пред съдията. От 2006 година вече не можем да говорим за справедливост, защото от едната страна са прокуратурата и следствието, а обвиняемият разчита само на адвоката си. Прокуратурата и следствието могат да събират всякакви доказателства, за да защитят обвинителната версия с пълната сила на държавата, а адвокатът какви разследващи права има? Кой се грижи за правата на обвиняемия, освен него?
- В съдебния процес стават двама срещу един…
- Пак питам. Адвокатът какви инструменти за събиране на доказателства има? От едната страна може да има безкрайни СРС-та, а от другата страна просто виждаме опит на адвоката да държи процеса в нормалните граници на правото. Когато се променят тези неща, всъщност се обезсмисля и оперативно-издирвателната дейност на полицейските органи. Не сте ли забелязали, че всички европейски документи в сферата на правосъдието използват словосъчетанието „обвиняем и заподозрян“. В България след 2005 г., когато се променя Наказателнопроцесуалният кодекс, „заподозрян“ няма. За мен това е ключов момент, в който се появява дисбаланс в българската правова система.
- Тогава как гледате на желанието на „Продължаваме промяната“, които искат шефовете на службите да се назначават от Народното събрание?
- Това е различна линия от тази, къде трябва да бъде мястото на прокуратурата и защо в момента се случва тези неща в съдебната система. Пак ще кажа, че всичко това започва 2006 година. Когато имаме нормално функциониране на Конституцията, президентът издава укази, с които присъжда генералско звание. Това звание позволява на даден човек да заеме съответната длъжност. Когато имаме нормално конструирана държавата и бе така до 2006 година, всички служби бяха в състава на въоръжените сили. Техните ръководители бяха с генералските длъжности. Абсурдно е, примерно, президентът да издава указ за назначаване на главен прокурор, макар да е регламентирано в закона. Главният прокурор не е в неговата йерархична вертикала. Това е нещо, което е извън неговите преки правомощия в институцията му. Защо президентът трябва да може да присъжда длъжност генерал? Защото е върховен главнокомандващ, защото той – по дефиниция, би трябвало да най-големият специалист кой е достоен да бъде генерал. Затова и в президентството има длъжности, които могат да се заемат само от действащи офицери и генерали. Тези хора не са част от структурите на Министерството на отбраната. Те действат и работят в президентството, но са униформени, т.е. те са част от въоръжените сили. През 2006 година - във връзка с влизането ни в Европейския съюз, Конституцията беше силно повредена. Така започнаха всички неща, които гледаме днес.
- И да се върнем на това, че ПП-ДБ искат шефовете на службите да се назначават от министър-председателя?
- Като цяло световна практика е ръководителите на правоохранителните органи да се назначават от парламента. Когато се стигне до такъв избор – визирам ръководител на съответната структура като директор на полиция, директор на разузнаване, на контра-разузнаване, в нормалните страни критерият е много ясен. Просто се избира един от тримата или четиримата заместници. Това означава, че началникът на тази служба има твърда и предвидима кариера, в която няма „къси пътеки“, както се случва у нас, когато се смени едно правителство и разбутва всичко. Човекът знае как ще се развива кариерата му, той е част от службата, наясно е как функционира системата. Например, днес, за да стане служител на МВР главен секретар, трябва да има 10 години служба и 5 години на ръководна длъжност. За 10 години няма как един човек да стане достатъчно ерудиран в службата, за да стане главен секретар на МВР. А това е длъжност с ранг на четиризвезден генерал. В нормалните държави като Гърция, Турция и всички европейски държави такъв човек е израсъл в службата. Започнал е от самото начало и не е прескачал длъжности, познава материята, познава добре всички връзки в системата. Той е стигнал до заместник благодарение на кариерата, тя го е движила в работата му.
- А у нас защо се изродиха нещата?
- Много неща могат да се кажат по този въпрос защо се изродиха нещата. Просто през 2006 година партийците, а не политиците, защото трябва да се прави разлика между партиец и политик, използваха момента при промените за влизането ни в Европейския съюз, това беше претекстът - знамето на Европейския съюз, и успяха да внесат този сериозен дисбаланс. Тогава извадиха всички служби от Закона за отбраната и въоръжените сили, което е абсурдно. Също така дефинираха, че във „военно време“, всички служби стават отново част от въоръжените сили. Тоест днес един човек в службите, който е цивилен, утре става полковник, ако имаме „военно време“. А това, че този човек няма военна подготовка, че няма никаква представа как държавата започва да работи по време на война, няма значение. Ето пример. Главният секретар на Държавна агенция технически операции (ДАТО) във „военно време“ става четиризвезден генерал? А той може да няма военно образование, защото той е държавен служител. Но има таблица за съответствие на длъжностите и във „военно време“ той става генерал. И друг пример, когато говорим за днешната ситуация, нормално е да имаме преливане на специалисти от служба в служба.
Сега се оказва, че, отивайки от една служба в друга, се започва от нулата, от най-ниската длъжност.
Тоест, няма значение какъв специалист човекът е бил преди това, защото всяка служба си има свой Закон и там се започва от първо ниво. Съвсем нормално е един полицай да стане контраразузнавач – да отиде в ДАНС. Но той има 10 години служба, развил се е, но в ДАНС започва на новата длъжност от най-ниското ниво. Значи веднъж държавата инвестира в този човек, а в новата му служба започва от нулата. Къде отива кариерното развитие? Ако един служител на ДАНС иска да отиде в Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР), същото. А навремето, когато всички служби бяха в Закона за въоръжените сили, това преливане на кадри беше регламентирано и нямаше загуба на държавен ресурс, а сега има. Стигаме и до следващия парадокс. Служител на МВР иска да се премести в ГДИН (Главна дирекция изпълнение наказанията), които са по Закона на МВР. Той трябва да мине цялата процедура за новоназначени и дори да мине на психотест. Ако той не издържи този психотест (друг е въпросът за критериите в тези психотестове), значи ли, че не е годен и за МВР и трябва да го уволнят от там? Просто целта на политиците е да овладеят службите, а не да направят системата да работи.