Проф. Гарабед Минасян пред ФАКТИ: Дали и доколко България е обречена да е най-бедната страна в ЕС?

Когато има пари за разпределение, нещата са прости. Трудно е събирането на парите… Какъв бюджет да очакваме. Пред ФАКТИ говори макроикономистът проф. Гарабед Минасян.

- Проф. Минасян, бюджетът върви към приемане. Но правим бюджет в средата на годината. Когато е така, можем ли да очакваме реформи?
- Най-вероятно бюджетът ще се приеме, защото по доминиращо мнение държавата трябва да има бюджет. Много повече по инерция ще се придвижват опити за прокарване на реформи, но даже и нещо да се придвижи, то ще има палиативен характер. Аз виждам като най-важна функция на НС поддържането на действащо правителство, което е в интерес на преобладаващото мнозинство в НС.

- Какви плюсове и минуси виждате вие в този бюджет?
- Най-големият плюс е, че ще има бюджет. А иначе много възлови въпроси, свързани с характера на макроикономическото управление, остават игнорирани и загърбени.
Първо, остава открит въпросът с опашкарската позиция на страната ни в ЕС. Дали и доколко България е обречена да е най-бедната страна в ЕС? Правителството е длъжно да постави ясно и категорично този въпрос, както и да поеме конкретни отговорности за придвижването на страната по-напред в това крайно неприятно за нас подреждане.
Второ, социалното разслоение на обществото у нас е най-високо и се поддържа трайно най-високо в ЕС. То е следствие от спецификата на макроикономическото управление. Правителствата старателно и почти традиционно избягват дискутирането на този въпрос и поемането на конкретни задължения.
Трето, България отбелязва изключително ниска инвестиционна активност, като нормата на натрупване се поддържа на едни от най-ниските равнища в ЕС. Правителството предвижда ръст на инвестициите за текущата година от близо 6% при условие, че в предишните две години средногодишният спад на инвестициите в реални измерения е бил повече от 6%! Факторите, които биха могли да доведат до подобен рязък обрат, остават размити и много повече пожелателни.
Четвърто, България отбелязва изключително високо изтичане на местни капитали в чужбина. Овладяването на този процес въобще не стои на дневен ред и не се правят опити за проектиране му. Продължават усилията за включване към еврозоната, а не е ясно каква ще бъде динамиката на този съществен показател при отпадане на всякакви формални и неформални пречки за презгранично движение на капитали.
Пето, съзнателно се игнорират всякакви индикации за сдържаност на преобладаващата част от населението към приемането на евро. Залага се на автоматична адаптация, което не изглежда сериозно. Паралелно с това се създават условия за активизиране на съмнителни структури, които нагнетяват социално напрежение с трудно преодолими последствия. Могат да се изброят и други проблеми, които остават или незабелязани, или игнорирани от макроикономическото управление.

- Много анализатори казват, че в този бюджет доминира много повече аритметиката, отколкото икономиката. Така ли е?
- И аз мисля така. Доминира аритметиката в смисъл, че се търси и се постига равенство на приходните позиции, от една страна, с разходните позиции, от друга. При това при приемливи за вносителя основни характеристики, като например величината на дефицита. А пълнежът на икономическото съдържание на отделните показатели остава неглижиран. Така е както с основни приходни елементи, така и с основни разходни елементи. Например,

няма ангажиран правителствен анализ на действието на плоския данък през последните 15-тина години, но с гордост се афишира отказа от основно преосмисляне на системата на данъчно облагане.

Също, капиталовите разходи в разходната част изпълняват много повече балансиращи функции и служат като своеобразен резерв за други текущи харчове. Загърбва се необходимостта от добре обмислени и премерени публични инвестиции, които да създават условия за разгръщане на частната инвестиционна активност, както и за изграждане на съвременни и качествени инфраструктурни системи.

- 3% дефицит математика ли е, или нещо постижимо?
- В настоящия контекст 3% дефицит е самоцел. Преди всичко трябва да има ясен отговор на въпроса: Е ли бюджетният дефицит по презумпция негативен и нежелан? Толкова повече когато страната е член на икономически и финансов съюз. Отговорът не е еднозначен. Лошо е, ако с преразход на финансови ресурси се (до)финансират текущи разходи (т.е. парите отиват за ядене и пиене). Не е лошо, ако преразходът отива за финансиране на добре обмислени, необходими и наложителни качествени и съвременни инфраструктурни проекти. От такива проекти България чувства остра нужда. И ще продължава да ги чувства все по-остро в бъдеще. Правителството е институцията, която трябва да мисли отговорно и ефективно за качественото управление на страната най-вече в перспектива. Иначе казано – в действията на правителството трябва да доминира икономиката и перспективата, а не аритметиката.

- Всеки ден чуваме как трябва да влезем в еврозоната и това е цел пред кабинета. Какво ще ни даде еврозоната?
- България е редно и трябва да бъде член на еврозоната. Въпросът не е дали, а кога? Включването в еврозоната изисква и предполага достигане на определена степен на номинална и на реална конвергенция. Номиналната конвергенция се постига чрез изпълнение на широко популярните т.нар. Маастрихски критерии. Показателите за реална конвергенция остават зад кадър, но се следят от Европейската централна банка. Нашите политици упорито отказват да осмислят деликатните и внимателно формулирани бележки (откази!) на водещи финансисти и институции в ЕС. Реалната конвергенция предполага определена степен на БВП на човек от населението в сравнение с еврозоната, както и определено равнище на вътрешните за страната-кандидатка цени спрямо средните за еврозоната. При нас и двата показателя изостават чувствително от възприетите стойности, демонстрирани от останалите страни от Централна и Източна Европа, вече включили се в еврозоната.

Включването в еврозоната ще доведе задължително до гравитация на местните цени към тези в еврозоната.

Странно е, че представителите на бизнеса у нас настояват упорито за незабавното ни включване в еврозоната, но без да правят сметка, че при настоящата ситуация те ще губят конкурентноспособност без ясна перспектива.