Лицемерие и демагогия. ПП-ДБ, които ни доведоха до хронични дефицити, сега плашат с "Виденова зима"

Група активисти за еврото е подписала петиция, адресирана до премиера и председателя на Народното събрание, в която настояват България да поиска извънредни конвергентни доклади от Европейската централна банка и от Европейската комисия за оценка дали изпълняваме критериите от Маастрихт и за приемане в еврозоната още от януари 2026 година. Те твърдят, че ако това не се случи, в България ще се надигне нова вълна от социални искания и демагогия, която може да събори валутния борд и да причини нова Виденова зима.

Това коментира Стефан Антонов за "Гласове".

„Като логическа последица виждаме висока вероятност от последващо политическо решение за изоставяне на фиксирания валутен курс на лева към еврото, с което ще се преустанови функционирането на валутния борд и екзистенциално ще се застраши стабилността на парично-финансовата и социалната система.

Подчертаваме, че отлагането на искането на извънреден конвергентен доклад за неопределено време, съчетано с ескалация на политическата демагогия ще има катастрофални последици за макроикономическата, финансовата и социалната стабилност у нас и няма да остане скрита за инвеститорите: местни и чуждестранни.

По социален и макроикономически ефект такава стъпка бихме я сравнили с решението за обявяване на мораториум по плащанията по външния дълг от правителството на Луканов през 1990 г. и решенията на правителството на Жан Виденов, довели до безпрецедентна хиперинфлация, валутна и банкова криза през 1996-1997, сринала заплатите и пенсиите до едноцифрени стойности и обезценила всички спестявания на цяло поколение“, предупреждават още подписалите я.

Петицията е пълна глупост, защото плаши обществото с рискове, които част от авторите на самата петиция са създали, разпалват и опитват да екстраполират, до степен да се създаде паника в обществото.

Първо, валутен борд не може да падне под натиска на социални искания. Той може да падне при невъзможност държавата да финансира дефицитите си с дългове. Може да падне и заради натрупването на значими обеми вътрешен дълг, които да се обезценят чрез инфлация и понижаване на курса на лева спрямо еврото.

Отзад напред втората хипотеза е невъзможна, защото основната част от българските задължения са в евро и падането на борда не помага за обезценяването им. Напротив, ще го затрудни, защото ще изисква повече левове за обслужването на един и същи номинал евров дълг. Относно невъзможността България да финансира дефицитите си, тя е породена от управлението на „Продължаваме промяната“ и финансовия министър в последните четири години Асен Василев, при когото България отчете няколко години на бюджетен дефицит от 3% спрямо БВП. Заради последвали преоценки на БВП в посока на оре, отношението за 2023 и 2022 г. се свива, но постфактум и това не би било обхванато и оценено от конвергентни доклади.

От 2021 г., първата, в която управлението поеха Асен Василев и Кирил Петков, до края на 2023 г. по официални отчетни данни държавният дълг расте с 13 милиарда лева – от 27 милиарда на 40 милиарда. През миналата година, за която още не е публикувана всеобхватна статистика, текущите отчитания показват нов дълг за 10.4 милиарда лева. Ако от него се приспаднат около 3 милиарда изплатени стари дългове, които са падежирали през миналата година, ще се окаже, че новият дълг през миналата година е нараснал със 7 милиарда, добавени към 13-те милиарда за 2021-2023 г., излиза, че за четирите години управление на ПП-ДБ държавния дълг е нараснал с три четвърти (74%).

Единственото експертно обяснение, което предполага не по-малко лицемерие и демагогия за подписалите петицията е, че те оценяват свръхзадлъжняването като проблем и искат да влезем в еврозоната, за да може Европейската централна банка да финансира покупките на български дълг от банки, и страната ни да се превърне в поредния лош пример за свръхзадлъжняване след присъединяване към единната валута. Само дето, като сме в еврозоната, ще има кредитор от последна инстанция, каквато роля е забранена на Българската народна банка, докато имаме валутен борд.

Най-смешното е, че петицията е подписана от Георги Ганев, икономист, който беше депутат от ПП-ДБ, когато се гласуваше бюджета за 2024 година. Какво излиза - докато е на държавна ясла и във властта, няма проблеми да гласува дефицити, чиято структура предполага хронични дефицити и за обозримия период от следващите три години, каквато е прогнозата към макрорамката на гласувания бюджет. И когато излезе от властта, вече е притеснен от същия бюджетен дефицит и задлъжняване, които сам е одобрил като народен представител.

Какво се случва? Кога осъзнахте, че има проблем? Какво беше по-различно през декември 2023 г., когато приемахте бюджета за 2024 г., спрямо днес?

А останалите? Красен Станчев, който през 2010 г. в интервю за мен, когато работех в „Дневник“, каза „Сегашната политика на ГЕРБ ни води към отмяна на борда или програма на МВФ“. През есента на 2013 г., когато правителството на Пламен Орешарски подготвяше бюджет за 2014 г., същият Красен Станчев каза: „Такъв тип политика може да доведе до демонтаж на валутния съвет“. Явно латерната си има една и съща песен с едни и същи клишета, но къде беше през трите години, когато Василев правеше дефицити и трупаше дългове?

От нощта на белия автобус, когато за един милиард лева нов държавен заем министри и депутати на БСП и ДПС за малко не бяха избити между Народното събрание и „Свети Александър Невски“, една и съща група по интереси използва бюджета като плашило за клетата градска десница и предлог да я насъсква срещу политическите опоненти, когато изпадне от трапезата.

Този път наглостта стигна дотам, че да плашат с валутния борд и сигурността на спестяванията на гражданите.

Влизането на България в еврозоната е дългосрочен ангажимент, чийто последици е невъзможно да се прогнозират с абсолютна сигурност. Самата Българска народна банка прие върху себе си позора да произведе аналитичен доклад, който синтезира ползите и рисковете от единната валута и вече три години отказва да го публикува, практически заглушавайки мнението на аналитичното си звено по политически съображения и водена от слугинаж пред изпълнителната власт. След това управителят на БНБ дори посочи, че този доклад не бил единствен, а икономисти от Стопанския факултет на „Софийския университет“ също са направили доклад, но той не сочел притесненията на икономистите в БНБ. Радев удобно пропусна да отбележи, че докладът на икономистите от СУ не изследва последиците от освобождаването на минималните задължителни резерви, които търговските банки заделят в БНБ и които са на 12 пъти по-високо равнище спрямо тези в еврозоната.

Въпреки това нейни представители редовно са посочвали рисковете от въвеждане на еврото на този етап от стопанското развитие на България и на еврозоната. Последни примери затова са съветникът на управителя на БНБ – Маринела Петрова и членът на управителният съвет Любомир Каримански. Преди седмица Петрова посочи, че конвергентни доклади не трябва да се искат с лекота и изрази съмнение, че освен неизпълнение на инфлационния критерий, България може да се окаже в неизпълнение и на критерия за бюджетен дефицит. Най-странното (и смешно) е, че тя също е сред подписалите петицията.

Само преди няколко часа пред БНТ Каримански заяви, че в България има натрупване на макроикономически дисбаланси и трябва да се провери какво е тяхното отражение върху икономиката и конкурентоспособността. В превод – макроикономически дисбаланс е неустойчивото нарастване в пазарната цена на фактори, които може впоследствие да причинят криза, когато цената им се върне към нормалните нива. Това може да е поскъпване на труда чрез заплатите, на ценни книжа през фондовата борса, или на недвижимите имоти. Наличието на макроикономически дисбаланси е и сред причините Европейската централна банка да иска прегледи на активите и стрес тестове сред банките на една страна, или цялата еврозона именно за да оцени как биха пострадали финансовите институции, когато дисбалансите започнат да се коригират под пазарен натиск.

През 26-годишната история на еврозоната общата задлъжнялост достига 100% от колективния БВП на участващите страни. Държави като Италия и Франция нямат едничка година с балансиран бюджет, да не говорим за излишък. Заради хронични дефицити през финансови кризи преминаха Гърция, Испания и Италия. Проблемът на Ирландия беше свързан с балони във финансовия сектор, за които политиките на еврозоната също имаха принос.

За тези 26 години България преживя световната финансова криза, фалита на КТБ, коронакризата и така и не стигна до финансова криза – била тя породена от бюджетния или от банковия сектор.

И сега да излизат хора с принос във формирането на дефицитите и на задлъжняването в последните години и да ни плашат, че без еврозоната рискуваме да паднем в пропаст, е меко казано несериозно. Сякаш са съзнавали, че политиката им е пагубна и днес опитват да прехвърлят вината върху някой друг. Любителите на двойните стандарти олекват сами, когато насаждат страх, избирателно, според това кой управлява.