МВР ще направи преглед на техниката с отпаднала необходимост и ще изготви списък какво може да се предостави на Украйна. Според експерти жандармерията няма да има нужда от старите БТР-и. Какви са тези БТР-и? Как може да се използват, за какво стават, как ще послужат на Украйна? По темата пред ФАКТИ говори о.з. полк. Вилис Цуров, председател на УС на Съюза на офицерите от резерва „Атлантик“.
- Полковник Цуров, има ли друга страна в Европейски съюз, в която премиер и президент да са на различна страна относно войната в Украйна?
- Не мога да се сетя за друга страна. Твърдеше се по едно време за Унгария, че имаше такова противопоставяне, но там нещата се промениха. Така че позицията и случващото се в нашата страна е някакъв парадокс.
- Защо се стига и до това, че и войната в Украйна да ни разделя?
- Предполагам, че това е заложено по някакъв начин в самите функции на президента. В България се наблюдава едно съревнование между властите, а по принцип те трябва взаимно да се допълват. Предвид това, че президентът Румен Радев е бил военен – той е бил овластен и като генерал, защото ръководеше ВВС, и сега може би някак си си представя, че по същия начин може да ръководи и държавата. И може би на тази база идва това противопоставяне.
- В последните дни „горещата“ тема, която се коментира най-много, е, че се готвим да дадем 100 бронетранспортьора на Украйна. Според депутатите, а и хора от армията, не са ни били нужни. Може ли един БТР да е ненужен…
- Може да е ненужен. В случая става въпрос за бронетранспортьори, които са осем колесни. Произведени са някъде 1958-1960 година, а са проектирани 10 години по-рано. Първоначалното им предназначение е било да са в полза като машини за командния щаб. След това започнаха да ги произвеждат, използвайки същата база, но като бойни машини. Имаха бордова картечница, която бе 12,7 см, ако не се лъжа. Те са с два двигателя – много често се развалят, защото трябва да се синхронизират, много трудно се маневрира с тях, за тях няма вече нужните резервни части, харчат много гориво (Б-70), което у нас почти не се намира, няма и хора, които да ги управляват. В един момент от Министерството на отбраната те бяха предадени в Министерството на вътрешните работи, когато се създаваха Вътрешните войски, участващи в тъй наречения „Възродителен процес“, а по късно бяха наследени от жандармерията. Навремето някой висш военен е решил да ги вземем, взели сме ги и те само са стояли. Те, реално, не са използвани. Говорим за крайно неефективни машини, които не могат да се ползват и в мисии зад граница. Аз мога да кажа от моя опит, от моите мисии, че те не са маневрени в градски условия и предизвикват инциденти. Те са направени сравнително проходими за открит терен, но имат много големи недостатъци. Отново ще кажа, че проблемите им са свързани със синхронизиране на двата двигателя, големи трудности при поддръжката и големия разход. Такъв тип техника отдавна е приключила своята адекватна военна приложимост. Явно в момента в Украйна имат ресурси да я поддържат и да я използват, защото там имаме предимно равнинен терен. Явно са си направили разчети къде и как мога да ги използват.
- Говори се, че Украйна може да ги ползва и за резервни части…
- Ако все още имат от тези изделия - да, но аз се съмнявам. Тези БТР-и по-скоро биха влезли в употреба за подпомагане на определени военни части. Тези машини почти никога не са участвали в някакви действия или учения, много от тях не са излизали от хангарите. Те не са ползвани от жандармерията, защото не са ефективни в градски условия. А причината е, че не са много маневри в градски условия. Трудно може да се маневрира с една такава машина по градски улици. В Афганистан след нас, когато дойде четвъртият контингент, направиха няколко инцидента и катастрофи с такъв тип БТР, след което спряха да ги използват извън лагера. Водачът на машината няма добра видимост и на завоите задираше колите в градски условия. Да не говорим каква е температурата вътре. Просто не стават. Да, взели сме ги по някаква поръчка или идея на голям началник и толкова, но не са ползвани. Така че Министерството на вътрешните работи, ако е решило да се отърве от тях, защото то е много по-оперативно свързано с обществото и много по-реално може да прецени своите способности, е добро решение. Тези машини за МВР практически само тежат финансово - и като охрана, и като поддръжка. Да не говорим, ще се повторя, че вече механик-водачи и техници по поддръжка за тези машини почти няма. Говорим за машини, които са поколение по-големи от мен реално, морално остарели. Самата машина вече е все едно с нумизматична стойност, антикварен експонат, както се казва. Така че БТР-те, които се гласим да дадем на Украйна, са по-скоро с антикварна стойност.
- Ако се освободим от старото руско оръжие, това колко е опция за нашата армия…
- Не само че трябва да се освобождаваме от такъв тип старо съветско въоръжение, но е необходимо вместо да мислим как бихме го утилизирали, да го подарим на Украйна за последно използване, но ние много закъсняваме с това. Много пъти съм казвал, че, според мен, трябва да се освободим от всичкото съветско старо оръжие. Не трябва да се съобразяваме с това, че носим бойни способности, защото какви бойни способности може да носи едно оръжие на 50 години, проектирано преди 70 години. Бих попитал нещо? Кой от вашите читатели си пази съветския автомобил. Това са единици и то с някакъв сантимент и от чисто антикварна стойност. А кой си пази съветския хладилник, а съветския телевизор… Защо ние трябва да пазим съветската бойна техника, която не е адекватна на днешната действителност. Тези неща вече нямат нужните бойни способности. Да, някога са били модерни, когато са замислени, но днес… Друго, те не са съвместими в НАТО, много са трудни за поддръжка и експлоатация. Свършили са си работата навремето и днес са ненужни. Спомням си по мисиите, когато използвахме стара техника, че чуждите колеги се снимаха с тази техника, която за тях беше нещо уникално, нещо архаично, което друг път няма да видят. Да, тази техника за снимка става, но не можем да кажем, че с тази бойна техника сме измерими със способности на съвременните военни изисквания. България изостава много в модернизацията на армията си. Трябва колкото се може по-бързо да се освободим от това старо „желязо“.
- Както го правят други страни от ЕС и НАТО…
- Войната днес изисква нови технологии. Давам пример с антидрон технологичните системи. Всички те се развиват много бързо, защото се водят войни. Вече се появяват нови неща, нови заплахи, трябва да сме адекватни на тях. Виждаме много ясно недостатъци на старите технологии, на старите машини, които се бият в Украйна. Така че нека ги даваме на Украйна. Надявам, че ще бъдат използвани в някакъв вид за отбрана, няма да бъдат използвани в контранастъплението и на фронтовата линия, защото там са неефективни. Машините имат достатъчен ресурс и може да помогнат в направления, където трябва да се извършват някакви рутинни дейности. Да се използват при настъпателни действия – не. Просто тези машини нямат този ресурс, за да се движат постоянно на 50-100 км разстояние. Но в мотопехотните подразделения, защото Украйна все още има такива структури, те биха влезли доста добре.
- Когато в един военен разговор се заговори за касетъчни бомби, какво следва…
- Вижте, касетъчните бомби не са нещо, което и досега не е използвано в Украйна. Русия има, Украйна има, САЩ имат, България има. Като цяло темата за касетъчните бомби по-скоро бих я определил като журналистически „шантаж“, без да ми се обиждате, защото предизвиква интерес у хората да четат. Интересно е за обществото, но не и за военните. Русия, САЩ и Украйна не са подписали меморандума, който забранява използването на касетъчни бомби. Така че такива боеприпаси се използват в Украйна. Руската РБК-500 е касетъчна бомба, която беше на въоръжение у нас по времето на Варшавския договор, а може би я има още по складовете. Тя съдържа определен брой по килограм и половина боеприпас, в зависимост от целта – осколъчно-фугасен или кумулативен. Бомбата се пуска от самолет. Всъщност, това е проблемът. Руснаците вече имат някакъв страх да настъпват над територията на Украйна от въздуха и да използват това оръжие, пресичайки фронтовата линия. Причината е, че руснаците в началото на войната загубиха много летателни апарати, много пилоти и това донякъде доведе до смут в летателния състав, водещ бойни действия над територията на Украйна. В момента нито една от воюващите държави няма въздушно превъзходство в небето над Украйна. Тези касетъчни бомби, за които се говори сега, са нова технология. Те са модифицрани и предназначени за площадни цели в предните отбранителни линии. Опасни са, много от тях са самонасочващи се . Неприятно оръжие, но в Украйна могат да се използват съвсем легално.
- Как бихте определил ситуацията в Украйна. Контраофанзивата е в ход… Как се развиват действията на фронта?
- Надали някой е очаквал, че всичко ще се случи като с магическа пръчка. В началото виждахме как Русия напредваше, как спря, а в момента как отстъпва. Офанзивата на Украйна се изразява в това как те ще направят разчет на отбранителните си способности. Досега Украйна провеждаше отбранителна операция по целия фронт. От нейната ефикасност сега способностите на руснаците са значително намалени, а украинците правят разчети къде и как да проведат контраудари, които вече на много места започнаха да дават резултати. Така Украйна постепенно започна да възвръща части от своята територия. Ако темповете за настъпление се запазят и нещата продължат да се развиват така, както са в момента, много вероятно е войната за Украйна да приключи след три-четири месеца - до освобождаване на законно признатите територии от 1991 г. Същото го твърдят и много международни анализатори, наблюдавайки развитието на бойните действия от близо. Предпоставка за тези прогнози са и случващото се в руската армия. Мобилизацията, която трябваше да приключи през месец май, закъсня. Ротацията в руската армия, която трябваше да започне в края на май и да приключи в края на юли, се забави също, предвид започналата контраофанзива на Украйна и в момента е на много ниско ниво, което води до много нисък морал и мотивация сред наборния състав на Русия. В същото време виждаме силната мотивация и по-прецизното използване на оръжията в действията на украинската армия. Това ще доведе до успех. Отдавна вече не се говори за атака в стил „3:1“. Така ни учиха навремето по съветските учебници, че трябва съотношението на силите да е 3:1, за да може да се проведе настъпление в дадено направление. Днес нещата са относително в отношение 1:1, но при управление на риска се дава тежест на въоръжението, бойната техника, способностите на използване на новите технологии - управление или поразяване на дронове, радиоелектронни смущения и др. И всичко зависи от състоянието на силите от двете страни. Ние видяхме настъплението на Русия в началото на войната, което не доведе до очаквания от нея желан резултат. Сега нещата се обръщат и то заради по-големите мотивация, професионализъм, екипировка, въоръжение и логистика в редиците на украинската армия.