Прекратяване на договора за концесия на "Росенец" няма да влоши пазарната ситуация за потребителите на горива в България. Депутатите буквално скорострелно прекратиха концесията в края на миналата седмица. Каква е следваща стъпка и защо се направи това… Пред ФАКТИ говори енергийният експерт Красимир Манов.
- Г-н Манов, станахме свидетели в края на миналата седмица на една много бърза инициатива от страна на парламента за прекратяване на концесията на пристанище „Росенец“. Как гледате на това, което се случва?
- Прочитът ми е доста по-различен от това, което ни говорят, защото политиците просто хвърлят прах в очите на хората, а реално нещата нямат нищо общо с това, което чуваме „хубавците“ от парламента да казват. Реално става въпрос за нещо съвсем различно.
- А именно…
- Хайде кажете защо нищо не се говори за самата рафинерия? Чуваме как държавата си връща пристанището, как ще го управляваме… Това става по една единствена причина. В момента се водят преговори за продажбата на рафинерията. Има евентуален купувач.
- Говорим за фирмата „Литаско“, която продава рафинерията на „Лукойл“…
- Фирмата „Литаско“ не е собственик на рафинерията. Тя е фирма-майка, но самостоятелно юридическо лице, което се занимава с търговските операции. „Литаско“ седи на входа и на изхода на самата рафинерия. Доставя петрол и търгува готовите продукти. Реално, рафинерията работи на ишлеме за тази фирма. Така големите разходи остават в България, печалбата се изнася и се трупа навън. Затова „Лукойл“ плаща много малко, да не кажа почти никакви данъци, но това е друга тема. В момента вървят преговори за продажбата на активите на рафинерията „Лукойл“. И понеже нашите управляващи са изцяло зависими от външни фактори, те правя този маньовър, този хитър ход да разделят рафинерията и пристанището. Рафинерията без пристанището – точно в този момент, не струва нищо. Защо? Ще дам пример с Рокфелер. Когато решил да се занимава с петрол, той отишъл при полетата, но всички петролни полета били заети. Тогава той се светнал, че без този петрол да може да бъде закаран някъде, нищо не струва. Ако не можеш да го доставиш до пристанище или рафинерия, е просто петрол. И започнал да се занимава с логистиката. Ето така действат и нашите слуги в парламент. Управляващите взимат пристанището под патронажа на държавата, защото те в момента управляват държавата – ГЕРБ, ДПС и ПП-ДБ, за да може после да се пазарят за собствената си съдба. В последствие, когато дойде новият собственик – дали ще бъде от Европа или от Америка ще видим, ще могат да му кажат, да им кажат на различните посолства, не ни закачайте, ако искате да работите в България. Ето затова става въпрос. Затова толкова се разбързаха, защото те следят преговорите. Аз знам къде се водят тези преговори в момента – на известен остров в Средиземно море. А нашите политици се застраховат - вие ще имате собственост в България, но е добре да се договорите с нас дали за „Магнитски“, може би и заради други преследвания, може би и за „Барселонагейт“. Вижте, всичките ни политици са намагнетизирани. Защо иначе Бойко Борисов тича няколко пъти до едни посолства, за да извади псевдоексперта Делян Добрев от разни списъци и така нататък, и така нататък. Развалянето на концесията за пристанище „Росенец“ дава в ръцете на псевдоуправляващите възможност за контрол върху бъдещия собственик на „Лукойл“.
- Когато става въпрос за продажбата на „Лукойл“, държавата в тази компания има златна акция. През тази златна акция държавата има ли никаква опция за упражняване на влияние върху сделката?
- Нищо не зависи от тази златна акция. Купувачът придобива мажоритарен дял и има правото да се разпорежда със собствеността, ако евентуално няма блокираща квота. Но всичко това вече зависи как е оформен този дружествен договор, защото става въпрос за спазването на международното търговско право.
- Има ли опасност за повишение на цената на горивата и като цяло за работата на рафинерията?
- Вижте, самата рафинерия няма проблем да си работи. Просто всичко се прави, за да може да кажем на ЕС и САЩ забравете за „Барселонагейт“, примерно, или за „Магнитски“. Управляващите си създават възможност за упражняване на влияние, за да не ги мачкат ЕС и САЩ и да им казват какви са ги вършили у нас. Така просто политиците няма да имат проблем. Ако всичко се случи както трябва- стигне се до сговор, отново може да чуем политиците как пристанището може да се даде на концесия за 35 години на новия собственик. Просто зад това ще се крие сделка за друга услуга. Ако пък ЕС и САЩ продължат с натиска, то нашите ще им кажат, че новият собственик ще има проблем и няма да може да разтоварва. В момента няма откъде да се вкара петрол в „Лукойл Нефтохим“ извън пристанището. Само така рафинерията се захранва от Новоросийск. Но също така и чуваме, че имаме опция за строеж на петролопровод Бургас – Александруполис. Тогава ще може рафинерията да се захранва и с не руския петрол. Между другото, тази възможност е много по-добра и по-лесно изпълнима и вече все повече се обсъжда в някои среди, включително и от българското правителство. Премиерът Денков нали ходи в Гърция, макар че той направи там една уникална издънка, защото каза по отношение на „Лукойл“, че не мислят да ги гонят. Това е разковничето за случващото се на пристанище „Росенец“. Другото, че е важно да си върнем пристанището, е просто дрън-дрън. Вижте, това са поредните мръсни номера на ГЕРБ и ДПС, а ПП-ДБ са пълни слуги на ГЕРБ и ДПС. Ето за това става въпрос.