Армията ни е с ограничени способности и трудно би изпълнила конституционните си задължения! Ивайло Иванов пред ФАКТИ

Продължение…

- Военният министър каза още, че ние към момента не разполагаме със съвременна натовска артилерия и ракетни системи за залпов огън, но планираме да закупим… Колко изостава модернизацията на българската армия?
- За съжаление, въпреки фактите и поради споменатото разделение в обществото и между институциите, България, както личи и от вашия въпрос, остави впечатление и сред българското общество и сред нашите съюзници на колебаеща се държава. В резултат на това ние пропуснахме значими възможности. На първо място това е да подобрим имиджа на страната ни и да натрупаме политически капитал. Неща, които нямат количествено измерение, но са изключително важни и можеха да ни помогнат да реализираме наши интереси и цели, в които имаме нужда от подкрепа от нашите съюзници - например Шенген. На второ място да реализираме "триъгълни сделки" и в замяна на предоставено старо съветско въоръжение на Украйна да получим модерно такова, което е съвместимо с това на нашите съюзници. Тук искам да подчертая, че това няма да реши въпроса за превъоръжаването на българската армия.

Закупуването на ново въоръжение и техника е неотменима отговорност и задължение на българската държава,

но подобни сделки щяха да поставят началото на модернизацията и да дадат импулс за нейното по-бързо развитие. В допълнение на това България щеше да си спести не малко средства, които трябва да отдели в следващите години за сваляне от въоръжение и утилизация на тези системи. И на трето място ние - като общество, продължаваме безобразно да хабим енергия и време да спорим по въпрос, на който отдавна би трябвало да сме отговорили, така както направиха други общества. Ето отново обсъждаме темата за военната помощ за Украйна и започваме дебата от начало, сякаш не сме юли 2023 г., а е февруари 2022 г. Вече два пъти предоставихме военна помощ и това не ни въвлече във войната, но отново и отново ни се налага тази теза. Това е напразно изгубено време и енергия, които би трябвало да използваме да решим огромните проблеми стоящи пред нас като общество и държава, а не да се въртим в кръг.

За съжаление, модернизацията на българската армия можем да кажем, че изостава с 20 години.

След по малко от година ще отбележим 20 години членство в НАТО, а нашите въоръжени сили продължават да разчитат почти изцяло на съветско въоръжение и техника. Ситуацията с Миг 29 е показателна в това отношение и символизира състоянието на българската армия в настоящия момент. Дори елементарни неща, като стрелковото оръжие на войниците все още е по съветски стандарт и е несъвместимо с това на нашите съюзници в НАТО. Както отбелязах, ние пропуснахме чудесни възможности с "триъгълните сделки" да заменим поне част от това въоръжение с по-ново. И нещо дори по- важно - отговарящо на стандартите на НАТО. Още по-лошото е, че повече от година след началото на войната ние продължаваме да се държим все едно е 1990 г., а не 2023 г. Няма сериозен публичен дебат какви са поуките от тази война за нас, какво трябва да преосмислим, в какво приоритетно да инвестираме и най-важното как да мотивираме хората да се включат във въоръжените сили, а обществото да подкрепи отделяне на необходимите средства за модернизация.

Може да прозвучи неприятно, но аз не бих хвърлил цялата вина за състоянието на българската армия върху политиците. Значителна част от вината е и наша, на обществото.

За всичките тези години като общество не решихме каква армия искаме да имаме. От една страна българското общество иска да има добре въоръжена и дори по-голяма армия от настоящата, но от друга страна не е готово да отдели необходимите средства за това. В резултат на това противоречие ние имаме въоръжени сили със силно ограничени бойни способности, които на практика много трудно биха изпълнили вменените им от конституцията и законите задължения.
Пред българското общество много ясно трябва да се заяви, че това състояние не може да продължи и трябва да се направи избор. Или трябва да задели необходимия ресурс, за да има армията, за която мечтае, или да приеме, че със средствата, които се предоставят, размерът на въоръжените сили трябва да бъде намален. Между другото това е факт, тъй като от години е публично известно, че в армията има значителен недокомплект. И още нещо важно, когато говорим за модернизацията. Освен закупуването на ново въоръжение и техника също толкова важно е и осигуряването на достатъчно средства за непрекъсната подготовка и учения на личния състав. В крайна сметка възможностите на едно оръжие се определят от способностите на войника да оперира с него.

- Русия стопира зърнената сделка и обяви, че кораби в Черно море, превозващи зърно, може да станат „неприятелски“, респективно да се смятат за вражески. Сигурна ли е морската граница на България?
- Зависи как тълкуваме сигурността. Ако под сигурна ли е морската ни граница разбираме, дали има опасност от пряка руска агресия и нарушаване на морския ни суверенитет, може да се каже, че заплахата за България е минимална, благодарение на членството ни в НАТО. Ако обаче възприемаме заплахата в по-широк смисъл, то тогава имаме сериозни основания да се притесняваме. Отклонила се ракета или дрон, отнесена от течението морска мина, погрешно атакуван търговски кораб, замърсяване причинено от потапяне на военен или търговски кораб са все реални заплахи за сигурността на морската ни граница. Когато непосредствено до нас се води пълномащабна конвенционална война, трудно можем да говорим за напълно защитена граница.

Действията на Русия в Черно море непрекъснато генерират нестабилност

и създават заплахи не само за морската ни граница, но и за националната ни сигурност. Минирането на зони в Черно море, затварянето на части от акваторията за корабоплаване и ограничаването и нарушаването на функциониране на морските търговски маршрути най-малкото нанасят икономически щети на България и заедно с това носи заплахи за всички морски съдове, плаващи под български флаг. Всичко това изисква България да инвестира средства в придобиване на модерни бойни способност за поразяване на надводни и подводни цели. Едновременно с това трябва да засилим значително сътрудничеството си с черноморските ни съседи, с които сме съюзници в НАТО и особено с Румъния. Заедно с Букурещ трябва активно да работим в рамките НАТО и на ЕС за приемането на политики, които активно въвличат двете организации в разрешаване на проблемите и редуциране на заплахите в района на Черно море.

- Президентът Радев каза, че Украйна има интерес да води войната. Това езиков лапсус ли е, или ясна теза. Как гледате на тези негови думи?
- Не мисля, че изказването на президента Румен Радев за войната в Украйна е езиков лапсус. То определено представлява нова по-радикална оценка на случващото се в Украйна, но по същността си отразява позиция му по отношение на войната от нейното начало, поне пред българската публика. Аз не мога да приема тази позиция, защото тя противоречи на всички факти и звучи като реториката и коментари, идващи от Русия. Освен това тази позиция противоречи и на множество декларации и решения, които България е подкрепила в рамките на ЕС, НАТО и други международни организации, при това често пъти представлявана именно от г-н Радев.

Ако търсим причини за тази радикализация на говоренето на президента по темата Украйна, могат да бъдат посочени три.

Първата е свързана с имиджовата катастрофа, която той понесе при срещата с украинския президент и която не може да бъде забравена лесно. Втората е, че със съставянето на редовно правителство формалната, но особено неформалната роля на президента в управлението е прекратена и той получава все по-малко медийно внимание. Така единственият начин да си гарантира забележимо присъствие в медиите е като изразява радикални и силно критични позиции по различни въпроси. Третата причина е, че президентът се стреми да се позиционира в политическото пространство и да привлече избиратели с оглед на бъдещо участие в политиката след края на президентския мандат. С критиките си към един от кандидатите за кмет на София господин Радев демонстрира, че желае да бъде фактор в местните избори. Предстои да видим дали той ще запази дистанция, или ще се опита да повлияе пряко на резултатите като подкрепи определени кандидати.

- Станахме свидетели на това как дронове удариха няколко пъти търговски център в Москва. Това следващ ход на войната ли е…
- Не бих го нарекъл следващ ход, тъй като вече имахме няколко случая на дронове дори над самия Кремъл. Освен това информация за дронове, достигнали околностите на Москва, има поне от около два месеца. Това, което сега е различно от предишните случаи, е, че Украйна поема отговорност за тези атаки. Според мен промяната на поведението на Киев е продиктувано от няколко съображения. Първо, с тези действия Украйна цели да се възползва от ситуацията и възникналите настроения след бунта на Евгени Пригожин и да усили допълнително напрежението и натиска върху руския президент и военното ръководство. Това трябва да доведе до увеличаване на противоречията и конфликтите не само в рамките на министерството на отбраната и службите за сигурност, но и сред руския елит, а в крайна сметка да отслаби и разклати управлението на страната. На второ място, да покаже на руското общество, че Русия е уязвима, да го деморализира и създаде усещането, че войната е загубена. И на трето място, да покаже, че Владимир Путин и ръководството на министерство на отбраната са неспособни да защитят дори Москва и по този начин да ги делегитимират в очите на обществото.
Тези действия на украинската страна имат и чисто военни цели. Те трябва да накарат Русия да засили противовъздушната си отбрана около Москва, което вероятно ще изисква изтегляне на подобни системи, които в момента са разположени в Украйна, отслабвайки по този начин защитата на руските войски. В този смисъл очаквам да продължим да наблюдаваме подобни атаки.