Какви последствия може да има от прекратяването на концесията на „Лукойл“ на пристанище „Росенец“… И как може да реагира държавата. Пред ФАКТИ говори Румен Младенов – главен секретар на ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“.
- Г-н Младенов, очаквате ли отнемането на концесията на „Лукойл“ в пристанище "Росенец" да доведе до затруднения в доставките на горива и съответно повишаване цените на горивата?
- Обществото очаква прозрачни механизми в работата на пристанището и считаме, че правителството има нелеката задача да се справи с това. Съответно се надяваме, че прекратяването на концесията няма да има негативен ефект върху потребителите на горива, както и върху пазарните цени. Агенцията извършва непрекъснат мониторинг и анализира информацията, подавана от други ведомства и фирмите, които са задължени да съхраняват горива в полза на държавата, съгласно Закона за запасите от нефт (ЗЗНН) и нефтопродукти. Така се осигурява увереност, че при евентуална криза и затруднения в доставките ДА ДРВВЗ ще е готова да реагира така, че българският гражданин да не усети последствията от случващото се.
- Има ли механизми да се компенсира евентуално негативно влияние от отнемането на концесията?
- Именно Законът за запасите от нефт и нефтопродукти урежда тези механизми. Ние, като държавна институция, в чиито функции е заложено да изпълнява разпоредбите на този закон, както и да контролира дружествата имащи отношения към него, имаме готовност за незабавна реакция в случай на необходимост. Това ще гарантира нормалното функциониране на икономиката, както и поддържането на жизнения стандарт и нормалното ежедневие на населението.
- Наличието на горива в Данъчни складове свързано ли е и рефлектира ли върху цената на горивата, и има ли това отношение към дейността на ДА ДРВВЗ?
- Наличието на данъчни складове е свързано с дейността на ДА ДРВВЗ, доколкото в тях се съхраняват количествата, които агенцията поддържа по ЗЗНН. Заделянето точно в Данъчни складове на различните видове горива облекчава значително бюджета на агенцията, като позволява разходването на публичните средства да е много по-ефективно и ползотворно за гражданите. Важно е да се отбележи, че това облекчение ползват и фирмите, които са задължени по този закон, но ценообразуването зависи от много фактори, касаещи не само данъчната тежест.
- Каква е разликата между задължителните запаси, държавните резерви и военновременните запаси?
- Основната разлика между трите вида запаси е случаите, при които е предвидено те да се ползват. Най-общо задължителните запаси имат за цел да осигурят снабдяването с течни горива в случаите на затруднения в доставките или значимо прекъсване на снабдяването с нефт и нефтопродукти в страната, и другите държави членки на ЕС. Държавните резерви се освобождават в полза на българското население с цел справяне с последствията от бедствия, аварии и други кризисни ситуации, а военновременните запаси се ползват при война или военно положение.
- България - като страна член на ЕС, е задължена да съхранява запаси от горива за 90 дни. Колко от тях трябва да осигури държавата и колко частните фирми?
- България следва да поддържа запаси от нефт и нефтопродукти за 90 дни, от които ДА ДРВВЗ е задължена да осигури 30 дни, останалите 60 дни се създават и поддържат от задължените по закона лица.
- Изпълняват ли тези задължения фирмите?
- Към момента можем да кажем, че ако изключим няколко фирми, всички останали изпълняват стриктно задълженията си по закона. Все пак броят на лицата, които са задължени по ЗЗНН, не е малък. За периода 2022 – 2023 г. той беше 239, а за текущия период те вече са 262 фирми.
- Как ги контролирате?
- Въпреки големия брой задължени лица, агенцията стриктно осъществява своята контролна дейност както по отношение на тях, така и по отношение на съхранителите, притежаващи регистрирани по закона складове. Проверките се осъществяват на място от служители на териториалните ни дирекции. Ежегодно се изготвя план за контролната дейност и съответно график за проверките, също така се извършват внезапни и извънпланови проверки. Извършва се и контрол по документи, за да се следи за изпълнението на задълженията на всяко лице попадащо в обхвата на закона. От началото на годината извършените проверки са над 300.
---------------
Румен Младенов е роден в гр. София в 1969г. През 1994г. завършва право в Софийски университет „Свети Климент Охридски“. Работи като юрист в държавната администрация от 1998 г. Tрудовият му стаж в Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ започва през 2006 г. От 2017 г е главен секретар на агенцията.