Войната на Русия срещу Украйна е системно трансформиращ конфликт, който преконфигурира геостратегическата картина в Европа и Азия. Той също така подхранва дебат в общността на американската отбранителна политика за това как да се структурират и позиционират американските сили, пише Atlantic Council.
За Съединените щати и техните съюзници в НАТО има големи уроци от тази война, които вече циркулират в кръвообращението на политиката, но тези уроци се сблъскват със сериозни насрещни ветрове, породени от това, което е било мисленето през последните три десетилетия. Последните години на "планирани войни", водени по времевата линия на САЩ с контрол и неоспорима логистика, промениха очакванията за това от какво ще се нуждаят американските военни, когато става дума за нива на готовност и оборудване за водене на настоящи и бъдещи войни.
Основният урок от разгръщащата се война в Украйна е просто мащабът на това, което е необходимо, за да се води съвременна война между държави. Никоя западна армия не е подготвена за такива нива на потребление на оръжия и боеприпаси и изтощение на сила. Нито един съюзник в НАТО днес - с изключение на Съединените щати - няма запаси от бронирани машини или боеприпаси, които биха могли да издържат повече от няколко седмици или в най-добрия случай месеци на бойни полета, подобни на Украйна.
Тази война постави на преден план и в центъра трайната централна роля на количеството в съвременната конвенционална война с почти равен противник. Трябва също така да се обърне внимание на манията за прецизни удари, която доминира в културата на придобиване на средства за отбрана на САЩ през последните години.
Тази война постави на фокус една непреходна истина във военните действия: в конфликт между държави количеството надделява над прецизността. Въздействието на количеството е незабавно и се регистрира в точката на контакт, докато прецизните удари по вражески сили, концентрирани в тила, върху складове за амуниции или върху логистични вериги ще се регистрират само с течение на времето, може би след като решението на бойното поле вече е взето.
Вярно е, че пространството може да компенсира масата до известна степен, но никоя от фланговите страни на НАТО няма предимството на географията, за да планира съответно в случай на руска инвазия, нито Индо-тихоокеанският регион би предложил благоприятно пространство по отношение на терена, ако Китай реши да нахлуе в Тайван.
Съединените щати трябва да възприемат старите принципи на масовост и съкращения, които проправиха пътя към победата във Втората световна война и им позволиха успешно да възпират и в крайна сметка да победят Съветския съюз по време на Студената война.
Войната в Украйна продължава да показва, че военните се нуждаят от количество, за да се противопоставят на количеството на противника - реалност, която почти липсваше в мислите на САЩ за природата на войната от края на Студената война. От началото на 90-те години на миналия век настъпи фундаментална структурна промяна в мисленето на американската армия относно структурата на нейните сили, особено на американската армия. Армията придоби "нагласа на Военновъздушните сили", при която все по-голямото технологично усъвършенстване се опитваше да компенсира намаляването на числеността, на практика променяйки това, което беше хлябът и маслото на американския начин на война.
Войната в Украйна показа, че трябва количество, за да се противопостави на количество. Що се отнася до числата, трябва да съответствате или, още по-добре, да надминавате това, което вашият враг може да предложи. По време на Втората световна война, например, Германия имаше танкове, които в много отношения превъзхождаха американските танкове по дизайн, но в крайна сметка тези "Тигри" и "Пантери" бяха надминати от големия брой "Шърмани", които Съединените щати можеха да използват.
Следователно има какво да се каже за старомодните системи в бъдеща конвенционална битка срещу близък противник. Въпреки че технологията дава предимство на западните сили, това предимство ще стигне толкова далеч само когато се сблъска с чистите числа. Ако НАТО се окаже във война с Русия или ако Съединените щати и техните съюзници в Азия се окажат във война с Китай, тогава решаващият фактор може да бъде работната сила и еластичността на производството, когато става въпрос за оръжия и боеприпаси.
В един продължителен конфликт решаващият фактор може да бъде способността за възстановяване на силите - както персонал, така и оборудване - за компенсиране на онези, които са били изтощени на бойното поле. И тук прекомерното очарование от все по-сложни системи може да играе срещу Съединените щати. Ще трябва да попълни загубите по-бързо от своя противник, който вероятно ще произвежда по-прости и по-евтини системи.
Принципът на масовостта важи и за персонала. Съединените щати и техните съюзници също трябва да се запитат дали настоящият модел е подходящ за генериране на големи постоянни армии от вида, който е необходим, ако бъдат въвлечени в голяма конвенционална война с Русия или Китай, или и двете.
Съществува и по-голямо геостратегическо измерение, което трябва да определи как да се структурират и разположат силите на САЩ и НАТО в Европа, особено по източния фланг. Влизането на Финландия и (скоро) Швеция в НАТО предефинира геостратегическата среда в Европа, измествайки центъра на тежестта в НАТО в Централна и Североизточна Европа.
И все пак, когато става въпрос за разполагане на големи сили, само две държави по северно-балтийско-черноморския "intermarium" коридор разполагат с необходимото население за това. Едната от тях - Полша - е съюзник в НАТО, а другата - Украйна - се стреми да стане такъв. Други страни по този коридор нямат населението, необходимо за разполагане на големи армии. Докато Финландия, със своята система за териториална отбрана и военно обучение, може да разполага с сили от около 280 000 души при извънредни ситуации, нейното малко население от 5,5 милиона не предвещава нищо добро за дългосрочно поддържане.
Това е още една причина, поради която въвеждането на Украйна в НАТО не е просто потвърждаване на основните ценности, върху които е изграден Алиансът; по-скоро става въпрос преди всичко за основите на силата и масата, които ще са необходими за изграждането на ефективна възпираща позиция срещу бъдеща руска агресия. Просто казано, Полша и Украйна - след като последната бъде привлечена в Алианса - ще бъдат ядрото на преструктурираната възпираща и отбранителна позиция на НАТО по протежение на източния фланг.
Съединените щати трябва да започнат с постоянно разполагане на най-малко три бригадни бойни екипа - два в Полша, друг в балтийските държави - като същевременно продължават да осигуряват ядрения чадър и високотехнологичните средства. След това скандинавците, финландците, балтите и румънците могат да завършат стената от стомана, докато съюзниците по-на запад, особено Германия, могат да осигурят необходимата дълбочина и устойчивост. Преконфигурирането на източния фланг на НАТО по този начин би превърнало всички усилия на Русия да нахлуе по-нататък в Европа в невъзможно.
Западът е изправен пред реваншистка руска държава, която има намерение да повтори резултатите от Студената война и да възстанови своята имперска сфера на влияние. Русия вече на практика отново погълна Беларус и е насочена твърдо към Украйна - а вероятно и отвъд нея.
Следователно конфликтът в Украйна носи със себе си висок риск от хоризонтална ескалация, която може да предизвика по-широка война в Европа. Ако Съединените щати и НАТО се върнат към основите на постоянно предно базиране и количество, Русия ще бъде възпирана. И ако руският президент Владимир Путин или неговият приемник се осмели да пресече линията, такова нахлуване на Русия ще бъде решително пречупено.